Диолкът е древен павиран път с издълбани коловози за прехвърляне на стоки и вероятно кораби от изток на запад между Коринтския и Сароническия залив, използван преди изграждането на Коринтския канал.
Думата идва от гр.: δια (отвъд) и χολκος (пренасяне). Прехвърлянето на товарите или корабите по суша позволява на древните мореплаватели да избегнат опасното заобикаляне на полуостров Пелопонес и да спестят между 400 – 500 км по вода в капризното Средиземно море.
Употреба Макар основната функция на диолка да е търговска, той е от изключителна военноморска важност. Присъствието му позволява на военните кампании да ускорят придвижването на силите. Изсеченият път, с дължина между 6,5 км и 8,5 км, е своеобразна антична железница Lewis, M. J. T. (2001), „Railways in the Greek and Roman world“, in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001), и е в употреба от около средата на 6 век пр.н.е. до към средата на 1 век. Мащабът на операцията на диолка както и комбинация на морски и сухоземен транспорт остава уникален за древността.
Древните мореплаватели се придържат близко до континенталните брегове и плават в сравнително топлото през по-голямата част от годината Средиземно море, но покрай Пелопонес то се слави с много течения, подводни скали и внезапни бурни ветрове. Ако това не представлява особено голяма опасност за стабилните, снабдени с апаратура модерни кораби, то в древността тези препятствия са истински врагове на моряците. Морските мъгли и силните крайбрежни течения особено в Йонийско море на път за Егейско море предлагат пътувания, изпълнени с опасности. Особено печална слава имат бурите покрай нос Матапан и нос Малея.Werner, Walter: „The largest ship trackway in ancient times: the Diolkos of the Isthmus of Corinth, Greece, and early attempts to build a canal“, The International Journal of Nautical Archaeology, Vol. 26, No. 2 (1997), pp. 98 – 119 (98) За разлика от това Коринтският и Сароническият залив са защитени от бури и са разположени между гъсто населени градове с удобни пристанища. Така сравнително късото разстояние между двата залива по суша предлага далеч по удобен маршрут за пътниците от западните брегове на Гърция към Атина.
Строеж на съоръжението Античната литература не упоменава специфична дата или период на построяването на диолка. В книгите на историка Тукидид (460 пр.н.е – 395 пр.н.е) диолкът е споменат като нещо древно.Werner, Walter: „The largest ship trackway in ancient times: the Diolkos of the Isthmus of Corinth, Greece, and early attempts to build a canal“, The International Journal of Nautical Archaeology, Vol. 26, No. 2 (1997), pp. 98 – 119 (99 & 112)
Археологически разкопки на надписи и керамични съдове, намерени покрай мястото на диолка, фиксират датата на строежа около края на VII век пр.н.е. или началото на VI век пр.н.е., съвпадащо с властвуването на тирана на Коринт Периандър.Verdelis, Nikolaos: „Le diolkos de L'Isthme“, Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 81 (1957), pp. 526 – 529 (526)Cook, R. M.: „Archaic Greek Trade: Three Conjectures 1. The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 99 (1979), pp. 152 – 155 (152)Drijvers, J.W.: „Strabo VIII 2,1 (C335): Porthmeia and the Diolkos“, Mnemosyne, Vol. 45 (1992), pp. 757ndash;76 (75)Raepsaet, G. & Tolley, M.: „Le Diolkos de l’Isthme à Corinthe: son tracé, son fonctionnement“, Bulletin de Correspondance Hellénique, Vol. 117 (1993), pp. 233 – 261 (256)Lewis, M. J. T., Railways in the Greek and Roman world , in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001), pp. 8 – 19 (11) Диолкът най-вероятно е бил в експлоатация до поне средата на I век, след което не се срещат писмени или други доказателства, указващи неговата употреба. По всяка вероятност амбициозните планове на император Нерон през 67 година да прокопае провлака с помощта на 6000 пленени евреи слага край на употребата на съоръжението.Cook, R. M. (1979), p. 152 (Fn. 8) През Средновековието, около IX векCook, R. M. (1979), p. 152 (Fn. 7) и към 1150 г.Werner, Walter (1997), p. 114 опитите за употреба са били изоставени поради времетраенето на прехвърлянето на (вероятно много по-големите от древногръцките триреми) кораби.Lewis, M. J. T. (2001), p. 12
През военни кампании Античните военноморски конфликти в този район имат добра полза от присъствието на диолка. Гръцките историци отбелязват нееднократно между V век пр.н.е. и I век как военните кораби са били прехвърляни между заливите, за да се ускори придвижването на войските. „...Макар името на диолка да не е явно споменато в тези исторически източници, употребата се приема за дадена...“ (Cook, R. M. (1979), p. 152 (Fn. 7); MacDonald, Brian R. (1986), p. 192 (Fn. 6)) През 482 пр.н.е. спартанците планират да прехвърлят през диолка корабите си в Сароническия залив, за да се опълчат срещу Атина,Тукидид, „Пелопонеските войни“, 3.15.1 докато по-късно по време на Пелопонеските войни те прехвърлят една ескадра, която бързо отплува, за да се намеси в операциите покрай Хиос (411 пр.н.е.).Тукидид. „Пелопонеските войни“, 8.7 – 8 През 220 пр.н.е. Деметрий Фароски прехвърля с моряците флотата си от 50 кораба през диолка от Сароническия залив до Коринт.Полибий. „Истории“, 4.19.77 – 79 Три години по-късно, през 217 пр.н.е. македонската флота от 38 съда е прекарана през провлака от Филип V Македонски, докато по-големите кораби заобикалят покрай нос Малея.Полибий. „Истории“, 5.101.4 След победата на Октавиан в битката при Акциум (31 пр.н.е.), войските му напредват изключително бързо, след като той нарежда да прехвърлят част от 260-те либурни през провлака по диолка.Werner, Walter (1997), p. 113f. През 868 византийският пълководец Никита Орифас нарежда да прекарат цялата му флота от сто дромониWerner, Walter (1997), p. 114 в светкавична операция; това обаче може да не е станало точно през диолка, а на друго удобно място.
Древни извори Следните автори споменават в произведенията си прехвърлянето на кораби през провлака (в хронологичен ред):All references from Raepsaet, G. & Tolley, M. (1993), p. 233, save Livy and al-Idrisi (Lewis, M. J. T. (2001), p. 18) Тукидид 3.15.1, 8.7, 8.8.3 – 4 Аристофан, Тесмофориазуси 647 – 648 Полибий 4.19.7 – 9 , 5.101.4 , frag. 162 (ed. M. Buettner-Wolst) Ливий 42.16.6 Страбон 8.2.1 [C.335], 8.6.22 [C.380], 8.6.4 [C.369] Плиний Старши, Естетвена История, 4.9 – 11, 18.18 Касий Дио 51.5 Хесихий (ed. Schmidt, I, стр. 516.80) Суид 2.92 Джордж Сфранцес 1.33 Жубер, П.A.: Географията на Мохамед-ал Идриси 2 (Paris 1840), стр. 123
Библиография Cook, R. M.: „Archaic Greek Trade: Three Conjectures 1. The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 99 (1979), pp. 152 – 155 Drijvers, J.W.: „Strabo VIII 2,1 (C335): Porthmeia and the Diolkos“, Mnemosyne, Vol. 45 (1992), pp. 75 – 76 Lewis, M. J. T., Railways in the Greek and Roman world , in Guy, A. / Rees, J. (eds), Early Railways. A Selection of Papers from the First International Early Railways Conference (2001), pp. 8 – 19 (10 – 15) MacDonald, Brian R.: „The Diolkos“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 106 (1986), pp. 191 – 195 Raepsaet, G. & Tolley, M.: „Le Diolkos de l’Isthme à Corinthe: son tracé, son fonctionnement“, , Vol. 117 (1993), pp. 233 – 261 Verdelis, N. M.: „Der Diolkos am Isthmus von Korinth“, Mitteilungen des deutschen Archäologischen Instituts, Athenische Abteilung, Vol. 71 (1956b), pp. 51 – 59 Verdelis, N. M.: „Die Ausgrabungen des Diolkos während der Jahre 1957 – 1959“, Mitteilungen des deutschen Archäologischen Instituts, Athenische Abteilung, Vol. 73 (1958), pp. 140 – 145 Werner, Walter: „The largest ship trackway in ancient times: the Diolkos of the Isthmus of Corinth, Greece, and early attempts to build a canal“, The International Journal of Nautical Archaeology Vol. 26, No. 2 (1997), pp. 98 – 119
Източници
Външни препратки Статия за Коринтския канал и диолка; с илюстрации Статия за диолка на мястото при град Лутраки; с илюстрации Петиция за спасяването на диолка като исторически паметник
Категория:Исторически пътища Категория:Древногръцки сгради и съоръжения Категория:Пътища в Гърция