Атанас Стоев Маджаров, известен и с псевдонима Унгарски, е български просветител от късното българско възраждане в Македония и деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография Роден е през 1881 година в село Негован, Лъгадинско в семейството на Точо Попов, тенекиджия, църковен псалт, участник в църковните борби. Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023,. с. 103. На пет годишна възраст остава сирак и е отгледан от чичо си архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и става начален учител в града в централното основно училище „Свети Климент“. От 1910 до 1912 година е екзархийски училищен инспектор в Дойранско и Демирхисарско. В 1911 година Маджаров е в основата на организацията на Първата педагогическа конференция в Мелнишко.

След Междусъюзническата война в 1913 година се заселва в Стара Загора, а по-късно става учител в село Лешко. По време на Първата световна война от 1915 до 1918 година е околийски управител в град Радовиш.

След войната се заселва трайно в Петрич. През 1919 година е избран за председател на настоятелството на местното читалище „Братя Миладинови“. В края на същата година се нарежда сред основателите на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в Петрич.Албумъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 853. Открива първите гимназиални класове в дома си и от 1920 до 1923 година е директор на непълната смесена гимназия в града. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Петрич.Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001. През 1923 година е избран за народен представител в ХХІ Народно събрание от листата на Демократическия сговор.Димов, Иво. „Речи и снимки на петричкия народен представител от 1923 до 1927 г. Ат. Маджаров предаде синът му в местния музей“, вестник „Струма“, бр.5244, 29 юли 2009 В 1930 година се завръща в Петрич. На заседание на Петричкия градски общински съвет от 25 септември 1934 година е определен окончателният състав на „Комитет за въздигане на паметника“ Загинали за Родината, в който наред с Маджаров влизат: подполковник Попов, кметът Петър Берберов, свещеник Данаил Зердев, Тома Антикаджиев, Васил Костенаров и д-р Кирил Дренски.Бъчварова, Димитрина, Паметникът „Загинали за Родината“, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 32 – 34.

Умира в Петрич през 1935 година.

Името „Атанас Маджаров“ носи улица в Петрич.

Родословие

Външни препраткии 90 години от смъртта на Атанас Маджаров, petrichhistorymuseum.bg „Революционно-освободителната борба на българите в Радовишко и околията“, публикувано във в. „Родина“, брой 607 и 608, Скопйе, 1918 година

Бележки

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български политици от Македония Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Директори на училища в България Категория:Български читалищни дейци Категория:Български имигранти от Македония в Петрич Категория:Родени в Негован (Солунско) Категория:Починали в Петрич Атанас