Галапагоските чинки (Geospizini), известни още като дарвинови чинки, са група от 13 или 14 вида Врабчоподобни птици, които се срещат само на Галапагоските острови и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика). Тяхната таксономична класификация все още не е категорично утвърдена. На базата на скорошни проучвания те се отнасят към американските Тангарови (Thraupidae, Sibley & Monroe 1993), пойни птици, подобни на европейските чинки, но традиционно се класифицират като представители на Овесарковите (Emberizidae) или на Чинковите (Fringillidae), отделени в подсемейство Geospizinae.
Дарвиновите чинки са популярни с вариациите в големината и формата на клюна при различните видове според различията в начина на хранене. Тази диференциация и специализация на видовете в рамките на една обособена, близкородствена група е сочена като класически пример в подкрепа на еволюционната теория на Чарлз Дарвин, както и за един от най-добрите примери за адаптивна радиация в еволюционната биология.Wisker, D. 2002, Jonathan Wells and Darwin's Finches Хавайските острови – разочарование за зоолозите , статия в www.zoomania.org, по книгата Животинският свят на Земята. Улрих Зедлаг, Земиздат, София, 1981Ридли, Мат, Л. Джонсън (снимки). Новата еволюция. сп. National Geographic България, февруари 2009, бр. 2 (40), Санома Блясък, стр. 89 – 94 Поради значението им в развитието на еволюционната теория те са наречени с общото наименование „дарвинови чинки“, въпреки че самият Дарвин никога не е мислил да ги нарича с това име. Напоследък в литературата все по-често се среща и името „грантови чинки“ поради дългогодишните изследвания на Питър и Розмари Грант върху начина им на живот и еволюирането им.
Обща характеристика Описание
На големина галапагоските чинки са с размерите на врабче и достигат от 10 до 20 cm. дължина на тялото и тегло 10 – 20 грама. Един от най-дребните представители от тях е насекомоядната чинка. Макар и малки, разликите в размерите при различните видове имат съществено значение в междувидовите отношения. Те имат къси закръглени крила и закръглена опашка, която често е килната на една страна.
Всички видове имат сходно по цвят оперение. То варира от сиво, черно и кафяво до маслиненочерно. Обикновено има изразен полов диморфизъм, свързан с разлики в цвета при двата пола. Оперението на мъжките е черно, а на женските сиво-кафяво. Изключение от това правило са мъжките екземпляри на плодоядната и трите вида дървесни чинки. Цветът на оперението им никога не става напълно черен с изключение на главата, врата и горната част на гърдите. Мъжките на останалите два вида от род Camarhynchus (мангрова и кълвачева чинка) са с тъмно маслинено оперение. Главната разлика между видовете е в размерите и формата на клюна във връзка със специфичния начин на хранене на всеки от тях, като по този начин различните видове заемат различни екологични ниши.
Разпространение
Почти всички видове галапагоски чинки се срещат само на островите Галапагос. Изключение прави само чинката от вида Pinaroloxias inornata, която обитава Кокосовия остров. Разпространението на някои видове също така е ограничено само до един или два галапагоски острова. Така например средната дървесна чинка населява единствено остров Флореана. Известно е, че на централните острови на архипелага могат да се срещат едновременно до 10 вида чинки. След посещението на Дарвин (през 30-те години на XIX век) някои видове са ограничили своя ареал на разпространение поради неблагоприятния ефект от човешката дейност. Остроклюната земна чинка изчезва от остров Санта Круз, голямата земна чинка изчезва от островите Сан Кристобал и Флореана, а мангровата чинка изчезва от местообитанията си на остров Фернандина. Един от най-разпространените видове е малката земна чинка, която не се среща единствено на островите Дженовеза, Дарвин, Волф и редица по-малки островчета. Останалите два вида земни чинки почти покриват същия ареал на разпространение. Обикновената кактусова чинка обитава всички централни острови от архипелага с изключение на остров Фернандина. Въпреки че на този остров има наличие на кактусови дървета от вида Opuntia echios, от които птиците си осигуряват храна, тук те не се срещат. Като вероятна причина за това се смята активната вулканична дейност на острова. Голямата кактусова чинка е с по-ограничен ареал на разпространение и се среща единствено на островите Еспаньола, Дженовеза, Дарвин и Волф. Плодоядната чинка е разпространена във влажните гори на големите острови. Малката дървесна чинка живее на всички острови с изключение на Еспаньола, Дженовеза, Марчена и Дарвин. Голямата дървесна чинка не се среща на островите Волф, Санта Фе, Балтра, Пинсон и Рабида. Тя е рядък представител и на остров Флореана. Насекомоядната чинка е една от най-дребните и най-разпространените на архипелага дарвинови чинки.
Хранене
Повечето галапагоски чинки се хранят със семена, цвят или насекоми. Малките, средните и остроклюните земни чинки се хранят предимно с кърлежите, паразитиращи по галапагоските костенурки и игуани. Остроклюните земни чинки от остров Волф, известни като „чинки вампири“, пробиват кожата на гнездящите на острова морски птици и пият кръвта им. Кълвачевите и мангровите чинки са известни с това, че използват тънки клечки или кактусови бодили като оръдия на труда, за да измъкват ларви от дупките им под кората на дърветата.
Въпреки че отделните видове са се приспособили към определен вид храна, като цяло дарвиновите чинки са всеядни птици. Възможността да се хранят с разнообразна храна им позволява да оцеляват през сухия сезон, когато хранителните ресурси на островите са изключително ограничени. Така чинките имат предимство в конкуренцията с други птици и животни за хранителни източници.
Размножаване и отглеждане на малките Полова зрялост настъпва на първата година, макар че при два от видовете настъпва в периода между третия и шестия месец. Размножаването на птиците е пряко свързано с валежите и наличието на хранителни ресурси. Изследване в периода 1963 – 1964 г. показва, че първият голям дъжд на остров Санта Круз пада на 23 – 24 февруари 1963 г. Веднага след това птиците снасят яйца и започват да мътят. Следващият период на мътене е наблюдаван през месец декември същата година, непосредствено след слаби валежи през предходния месец. Сезонът на чифтосване на дарвиновите чинки обикновено започва след първите големи валежи на дъждовния сезон. На Галапагоските острови той е в периода от декември до март. Мъжкият ухажва женската като изгражда чашковидно гнездо с характерен купол от клонки, трева, кора, пера и други материали, които той открива в своята територия, отвоювана от други мъжки екземпляри. Обикновено мъжкият изгражда повече от едно гнездо на височина от 1 до 10 метра, а в някои случаи почиства и стари гнезда, създадени от други чинки. През периода на мътене на яйцата той непрекъснато посещава гнездото. Женската снася от две до пет бели яйца, обагрени в бледорозови петънца. Мъжкият продължава да носи храна на новоизлюпените малки докато отраснат и станат способни да си я набавят сами.
Чинката на Кокосовия остров снася яйца през цялата година, но по правило най-често в периода януари – май.
Списък на видовете
Няколко десетилетия таксономите са причислявали четирите рода дарвинови чинки към семейство Овесаркови (Emberizidae, Sulloway 1982). Въпреки това таксономията на Сибли-Алкуист поставя дарвиновите чинки в групата на семейство Тангарови (Thraupidae, Sibley & Monroe 1993). Според класификацията на Burns и Skutch (2003) те също са причислени към семейство Тангарови. Американският орнитологически съюз, поставя чинката на Кокосовия остров към семейство Овесаркови, но със звездичка, което показва, че класификацията им е вероятно погрешна. (информация за Дарвиновите чинки в www.reference.com). Посетен на 14 март 2009 Род Земни чинки (Geospiza) Gould, 1837 Вид Голяма кактусова чинка (Geospiza conirostris) (Ridgway, 1890) Вид Остроклюна земна чинка (Geospiza difficilis) (Sharpe, 1888) Подвид Чинка вампир (Geospiza difficilis septentrionalis) (Rothschild & Hartert, 1899) Вид Средна земна чинка (Geospiza fortis) (Gould, 1837) Вид Малка земна чинка (Geospiza fuliginosa) (Gould, 1837) Вид Голяма земна чинка (Geospiza magnirostris) (Gould, 1837) Подвид †Дарвинова едроклюна чинка (Geospiza magnirostris magnirostris) Gould, 1843 Вид Обикновена кактусова чинка (Geospiza scandens) (Gould, 1837) Род Дървесни чинки (Camarhynchus) Gould, 1837 Вид Плодоядна чинка (Platyspiza crassirostris) (Gould, 1837) Вид Голяма дървесна чинка (Camarhynchus psittacula) (Gould, 1837) Вид Средна дървесна чинка (Camarhynchus pauper) (Gould, 1837) Вид Малка дървесна чинка (Camarhynchus parvulus) (Gould, 1837) Вид Кълвачева чинка (Camarhynchus pallidus) (Sclater & Salvin, 1870) Вид Мангрова чинка (Camarhynchus heliobates) (Snodgrass & Heller, 1901) Род Насекомоядни чинки (Certhidea) Gould, 1837 Вид Зелена насекомоядна чинка (Certhidea olivacea) (Gould, 1837) Вид Сива насекомоядна чинка (Certhidea fusca) (P.L. Sclater and Salvin, 1870) Род Pinaroloxias Sharpe, 1885 Вид Чинка на Кокосовия остров (Pinaroloxias inornata) (Gould, 1837)
Природозащитен статус и опазване Макар и в ограничени популации, галапагоските чинки са високо приспособими и повечето видове понастоящем не са застрашени от изчезване, с изключение на средната дървесна чинка, чинката на Кокосовия остров и мангровата чинка, от която на остров Изабела са останали едва между 60 до 140 екземпляра. Мангровата чинка е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като критично застрашена, а другите два вида като уязвими.
Заплахите за оцеляването на галапагоските чинки идват главно от човешката дейност: унищожаване на местообитанията; нашествие на видове, интродуцирани от човека (плъхове, котки, кози) и болести пренесени от интродуцираните видове (птича малария, шаркодифтерит (т.нар. шарка по птиците), западнонилска треска и други).
На Галапагоските острови са установени и паразитиращият вид кръвосмучеща муха Philornis downsi и паразитът Sarcodexia lambens. Philornis downsi е регистрирана на островите за първи път през 1964 г. и вероятно е внесена от континенталната част на Еквадор с плодове и зеленчуци. Първият признак на паразитизъм е установен през 1997 г. при осем вида дарвинови чинки. Възрастната форма на мухата не е опасна за птиците. Ларвната форма се развива в гнездата на галапагоските чинки. През нощните часове те нападат новоизлюпените пилета и се хранят с кръв от тях. Така е възможно до 76% от малките да загинат от изтощение и загуба на кръв. Последиците от този паразит върху популацията на чинките все още не са изцяло оценени.
Критично застрашената мангрова чинка, която живее и се размножава единствено в две мангрови гори на остров Изабела, е пример за драстично намаляване на числеността на вид. Птиците снасят яйца, мътят и отглеждат малките по два или три пъти в годината, в зависимост от валежите и наличието на храна на островите. Плъховете и котките са сериозна заплаха за възрастните, малките и яйцата, а паразитиращата муха Philornis downsi застрашава новото поколение. В региона се развива нелегален улов на морски краставици. Рибарите създават временни биваци като изсичат мангровите гори с цел добиване на дърва за огрев. Така те допълнително ограничават естествената среда за живот на мангровата чинка. Покачването на водите на Световния океан в резултат на глобалното затопляне също представлява заплаха за този вид.