Жак Мари Емил Лакан () е френски психоаналитик и психиатър с важни приноси към психоанализата, философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, смятан е за най-влиятелния интелектуалец във Франция през 60-те и 70-те години на XX век, особено сред философите постструктуралисти. Неговата интердисциплинарна работа е фройдистка, включвайки несъзнателното, кастрационния комплекс, егото, идентификацията и езика като субективно възприемане и по такъв начин той очертава критическата си теория, литературните изследвания, френската философия на 20 век и клиничната психоанализа.
Биография
Жак Лакан е роден на 13 април 1901 година в Париж, Франция, в семейството на успешен търговец на сапуни и ревностна католичка. Учи в йезуитско училище, а през 1931 година завършва медицина в Парижкия университет. По това време симпатизира на крайнодясната организация „Аксион франсез“, която по-късно остро критикува.
След дипломирането си Лакан специализира психиатрия и става съдебен психиатър. През следващите години започва да се занимава с психоанализа, а от 50-те години започва да води целогодишни семинари, които оказват силно влияние върху нейното развитие. През 1980 година закрива своята школа, тъй като напредналата възраст и влошеното му здраве не му позволяват да продължи да провежда семинарите.
Умира на 9 септември 1981 година в Париж на 80-годишна възраст.
Основни концепции
Завръщане към Фройд „Завръщането при Фройд“ на Лакан набляга на подновено внимание към оригиналните текстове на Фройд и радикалната критика на его психологията, Мелани Клайн и теорията на обектните отношения.
Критика Някои критици отхвърлят Лакан и неговата работа като безразборна и говорене в стил „на едро“. Франсоа РустанФрансоа Рустан (Roustang, François), „Лаканиански делюзии“ нарича лакановата продукция „екстравагантна“ и „некохерентна система на псевдонаучно дрънкане“. В „Модерни глупости“ Алан Сокал и Жан Брикмон обвиняват Лакан в „повърхностна ерудиция“ и в злоупотреба с научни концепции, които не разбира. Причината за критиката на Сокал и Брикмон е фактът, че Лакан често инкорпорира в своята работа математически термини, например елементи от топологията.
Библиография De la psychose paranoïaque dans ses rapports avec la personnalité, Paris, Le Seuil, 1975 Écrits, Paris, Le Seuil, 1966; réed. 1999 ISBN 2-02-038054-4 Le Séminaire, Paris, Le Seuil, 1973 Autres écrits, Paris, Le Seuil, 2001 ISBN 2-02-048647-4 Pas tout Lacan, École de la cause freudienne, Paris, 2012
На български език Жак Лакан. Семейните комплекси. С., Сиела, 2008. Жак Лакан. За Имената-на-Бащата. С., Сиела, 2011.
За него Ален Вание, Лакан, изд. „Лик“ (2000), прев. Ирена Кръстева Янис Ставракакис и Никое Хризолорас, Наслаждението (което не мога да получа): теорията на Лакан и анализът на национализма. – В: Искам шестица! Т. 2. Съст. Амелия Личева и Дария Карапеткова. С., Магистърска програма „Преводач-редактор“ СУ, 2011
Източници
Външни препратки Въведение Lacan Dot Com Връзки за Жак Лакан Matthew Sharpe, Jacques Lacan (1901—1981), The Internet Encyclopedia of Philosophy École de la Cause Freudienne École Lacanienne
Практика Център за фройдова анализа и изследвания CFAR (Centre for Freudian Analysis and Research) Базирана в Лондон агенция за обучение и тренинг по психоанализа. Начална страница на сайта на Лаканианската школа по психоанализа и общество в Сан Франциско за лаканиански изследвания (Lacanian School of Psychoanalysis и San Francisco Society for Lacanian Studies) Лондонско общество на новата лаканианска школа (The London Society of the New Lacanian School) Сайтът включва онлайн библиотека на клинични и теоретични текстове Мелбърнско фройдово училище, Школа за лаканианска психоанализа (The Freudian School of Melbourne, School of Lacanian Psychoanalysis) Клинично и теоретично обучение и тренинг по психоанализа. Jacques Lacan (1901 – 1981)
Категория:Френски психиатри Категория:Френски психоаналитици Категория:Френски структуралисти Категория:Френски атеисти Категория:Парижки университет Категория:Починали в Париж Категория:Родени в Париж