Франц (Франьо, Франтишек) Миклошич (Franz von Miklosich, Franz Xaver von Miklosisch, Franc/Fran Miklošič) (20 ноември 1813 – 7 март 1891) е политик и езиковед от Австрийската империя и Австро-Унгария от словенски произход, първият виден представител на австрийската славистика.

Смятан е за основоположник на сравнителната граматика на славянските езици, сред най-значимите фигури в славистиката на 19 век.

Франц Миклошич е основен инициатор и вдъхновител за създаването на общ сърбо-хърватско-словенски език – начинание от края на 1840-те години, претърпяло практически крах с разпадането на Югославия през 1990-те години.

Биография Миклошич е роден в село Радомершчак край Лютомер, Щирия. Основно училище посещава в Лютомер, а гимназия – във Вараждин и Марибор. Завършва през 1837 г. Университета в Грац със степен доктор по философия и за известно време е преподавател по философия там. През 1838 г. заминава за Виена, където получава степен доктор по право.

Миклошич обаче се посвещава на изучаване на славянските езици и изоставя правото. Сближава се и работи под ръководството на Бартоломей Копитар бъв Виенската библиотека.

През същата година Миклошич публикува критична рецензия за труда на Франц Боп „Сравнителна граматика“ под заглавие „Санскритски и славянски“, с която допълва граматиката на Боп по отношение на славянския материал. С нея Миклошич започва дълга поредица от трудове, отличаващи се с ерудиция и направили революция в славянската филология.

През 1848 г. Миклошич се включва в политическия живот за кратко и става председател на виенското дружество „Словения“, съучредител на програмата „Обединена Словения“ и народен представител в горната камара на австрийския парламент.

През 1849 г. Миклошич е назначен за извънреден професор в новосъздадената катедра по славянска филология във Виенския университет. Става през 1850 г. редовен професор по славянски езици и литератури и декан на Философския факултет (за 3 учебни години), а през 1854–55 г. е ректор на Виенския университет. Пенсионира се през 1886 г.

Академичният възход на Миклошич не е случаен – предшестван е от политическа кариера. Той е основен инициатор на сключения Виенски договор, по силата на който западните южнославянски езици се обединяват в общ – сърбохърватски на основата на Дубровнишкия и Босненско-херцеговински йекавски изговор. В изпълнение на следваната политика през 1868 г. в Княжество Сърбия е наложена Вуковата реформа, а княз Михаил Обренович – убит. За основа на сръбската латиница е взета от Вук Караджич именно родната на Миклошич словенска латиница.

В периода от 1852 до 1875 г. Миклошич публикува фундаменталния си труд „Сравнителна граматика на славянските езици“, с който поставя началото на сравнителното славянско езикознание. Оставя около 180 научни публикации (статии и обемисти научни трудове).

Голям брой от неговите трудове изследват въпроси, свързани не само със славянските езици, а и с романските езици, албанския, гръцкия и ромския език. Миклошич оказва силно влияние и за унифицирането на словенския език.

Миклошич става член на Виенската академия, в която е назначен за секретар на нейния исторически и философски отдел. Член-кореспондент е на френската Академия за надписи и художествена проза (1851), Петербургската академия на науките (1856), Българското книжовно дружество (днес: Българска академия на науките, 1884) и др.

През 1864 г. за труда и заслугите си Миклошич получава наследствена титла граф, а по решение на общинския съвет на Лютомер става негов почетен гражданин.

Избрани трудове Lexicon linguae Slovenicae veteris dialecti, Vindobonae 1850 (Речник на старите диалекти на славянския език) Vergleichende Grammatik der slavischen Sprachen. 1. Lautenlehre, Wien 1852 (1879); Stammbildungslehre, Wien 1875. 3. Wortbildungslehre, Wien 1876. 4. Syntx, Wien 1868 – 1874 (Сравнителна граматика на славянските езици – основен труд на Миклошич) Vergleichende Formenlehre der slavischen Sprachen, Wien 1856 (Сравнителна морфология на славянските езици, за която Миклошич получава наградата Волне) Die Sprache der Bulgaren in Siebenbürgen, Wien 1856, S. 105 – 146 Lexicon Palaeuslovenico-graeco-latinum, Vindobonae 1862–65 (Старославянско-гръцко-латински речник) Die Legende vom hl. Cyrillus, Wien 1870 (Житието на св. Кирил) Geschichte der Lautbezeichnung im Bulgarischen, Wien 1883 Monumenta Serbica Spectantia Historiam Serbiae, Bosniae, Ragusii, 1858 (Сръбски паметници за изследване на историята на Сърбия, Босна и Дубровник) Etymologisches Wörterbuch der slavischen Sprachen, Wien 1886 (Етимологичен речник на славянските езици) Über die Mundarten und Wanderungen der Zigeuner Europas, 12 части, 1872–80 (За диалектите и миграциите на европейските цигани)

Литература Лили Лашкова, Миклошич, Ф. // , с. 661 – 665 Луи Леже, професор в College de France – статия в месечно илюстровано списание „Светлина“, юни 1891, стр. 6 – 7 – дигитална библиотека.

Бележки

Категория:Словенски слависти Категория:Словенски езиковеди Категория:Австро-унгарски учени Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Възпитаници на Грацкия университет Категория:Преподаватели във Виенския университет Категория:Преподаватели в Грацкия университет Категория:Ректори на висши училища Категория:Член-кореспонденти на БАН Категория:Член-кореспонденти на РАН Категория:Академици на Австрийската академия на науките Категория:Починали във Виена