Клинът е един от основните шест прости механизма, представляващ късо и много здраво дървено или желязно устройство във формата на призма (сплеснато от единия край и заострено в другия под малък ъгъл), което служи за разцепване на предмети. Може също така да служи за повдигане или застопоряване. Механичното предимство на клин се определя от отношението на дължината на наклона към ширината на клина. Чрез клин с по-голям ъгъл и по-малка дължина на наклона се извършва дадена работа за по-кратко време, обаче е нужна по-голяма сила, отколкото при клин с по-малък ъгъл и по-голяма дължина на наклона. Затова се предпочитат клинове с по-малък ъгъл и по-дълга дължина на наклона (фиг. 1).
История
Произходът на клина е неизвестен, вероятно защото е бил използван преди повече от девет хиляди години. В древноегипетските кариери са се употребявали бронзови клинове за откъсване на каменни блокове, нужни в строителството. Еленови рога са служили като клинове на коренното население на Северна и Южна Америка при обработка на дървен материал.
Примери за повдигане и отделяне С помощта на клинове може да се повдигат тежки предмети, като се отделят от повърхността, върху която лежат. Тесни клинове със сравнително малки дължини се наричат шайби и често се използват в дърводелството за фино коригиране на разстояния.
Механично предимство
Механичното предимство на клин се изчислява, като се раздели дължината на наклона към ширината на клина.
Идиоми Забивам клин между тях означава 'внасям разкол', 'развалям отношения'. Клин клин избива – поговорка, употребявана, когато едно нещо противодейства на друго от същия вид.
Външни препратки
Клинове и винтове
Категория:Приложна механика