Нико Жупанич (), известен и като К. Герсин (), е словенски и югослански антрополог и политик.
Биография Жупанич е роден в Грибле, Австро-Унгарската империя на 1 декември 1876 година.
Основното си образование получава през 1884 и 1887 година в Подземльо, а между 1887 и 1897 година учи в гимназията в Ново место. След дипломирането си отбива военната служба и учи във Философския факултет на Виенския университет, а после и други специалности, сред които и антропология.
През 1901 година Жупанич във Виена издава културно-историческия вестник „Юг“, а през 1903 година получава докторска степен. През 1907 година Жупанич се мести в Белград по покана на Йован Цвиич, където през 1914 година завежда Етнографския музей.
По време на Балканските войни разгръща политическа и журналистическа дейност, а в периода 1915-1919 година участва в Югославския комитет, имащ за цел федерация на южните славяни в една държава.
През 1919 година като член на делегацията на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци участва в мирна конференция в Париж. Става член на Националната радикална партия и е министър без портфейл в правителството на Никола Пашич през 1922-1923 година.
Жупанич е основава Етнографския музей (тогава Етнографски институт) в Любляна през 1921 и е негов пръв директор от 1923 до 1940 година. През 1926 година издава първия словенски етнографски вестник „Етнолог“, а през 1940 става ръководител на катедра „Етнология“ в университета в Любляна.Александър Бошкович, „Между етнология и антрополгия: няколко бивши югославски виждания“, сп. „Българска етнология“, 2007, бр. 4
Умира в Любляна, НР Словения, Югославия на 11 септември 1961 година.
Трудове Macedonien und das türkische Problem (Македония и турският проблем), 1903 Žumberčani i Marindolci (Жумберчани и Мариндолци), 1912 Pontijski Bugari (Понтийските българи), 1913 Hrvati kod Atine (Хърватите в Атина), 1914 O Slovencima, 1915 (в съавторство с Ivan Mestrovic) Les premiers habitants des pays Yougoslaves, 1919 Etnogeneza Jugoslovena (Етногенезис на югославяните), In: Rad 222, 1920 Tragom za Pelazgima, 1922 Srbi Ptolomeja i Plinija, 1924 Prvobitni Hrvati (Първобитните хървати), 1925 Altserbien und die albanische Frage (Стара Сърбия и албанският въпрос), 1912 The strategical significance of Serbia (Стратегическото значение на Сърбия), 1915
Литература Christian Promitzer: Vermessene Körper. "Rassenkundliche" Grenzziehungen im südöstlichen Europa (Измерени тела. „Расовопознавателно“ теглене на граници в Югоизточна Европа) в Karl Kaser (изд.): Europa und die Grenzen im Kopf, Klagenfurt – Wien – Ljubljana, 2003
Бележки
Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Преподаватели в Люблянския университет Категория:Югославски журналисти Категория:Словенски журналисти Категория:Издатели на вестници Категория:Югославски министри Категория:Югославски историци Категория:Словенски политици Категория:Музейни дейци Категория:Словенски учени Категория:Антрополози Категория:Етнографи Категория:Починали в Любляна