Никола Стойчев Тодоров е български географ и ландшафтовед.
Биография Роден е на 28 август 1955 в село Лесичери, община Павликени. Детските си години прекарва в Димитровград, където завършва и средното си образование. Завършва география в Софийския университет през 1977 г. Тема на дипломната му работа е „Ландшафти на Треклянската котловина“ с научен ръководител Ангел Велчев. От 1980 година работи в ландшафтния стационар в Земен, където провежда серия от систематизирани наблюдения и изследвания на природната среда. В периода 1986 – 1990 година е докторант в Тбилския държавен университет. Защитава докторска дисертация, свързана със сравнителния анализ на планинските ландшафти в Югозападна България и Източна Грузия (Сравнительный ландшафтно-геофизический анализ горных ланшафтов Юго-Западной Болгарии и Восточной Грузии), с ръководител проф. Нико Беручашвили. Асистент в катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда към Геолого-географски факултет на Софийски университет от 1990 година, а през 2004 година е избран за доцент. Чете лекции по курсовете Природна география на България, Ландшафтна екология, Ландшафтна география на България, Антропогенни ландшафти в България, Геофизика на ландшафтите и Антропогенно ландшафтознание.
Дълги години ръководи учебната практика по Природна география на България за специалност География, както и практики в магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“. Организатор и участник е в десетки национални и международни експедиции, свързани с изучаването на българската и грузинската природа (Кавказ, Колхида, Стара планина, Странджа, Рила, Пирин, Витоша, Осоговска планина, Беласица, Огражден, Малешевска планина, Влахина, Земенска планина, Предбалкана и др.).
Почива на 26 октомври 2018 г. в София.
Научна дейност Научните му интереси са свързани с изследване на геофизиката на ландшафтите и антропогенизираните ландшафти. Участва в съставянето на ландшафтна карта на България през 1991. Научен ръководител на над 30 дипломанта. Участва в десетки научни проекти, свързани с ландшафтно-екологичния статус на българската природа. Автор е на десетки публикации, студии, и рецензии. Има над 300 цитирания в българската и чуждестранна научна литература.
Никола Тодоров е автор и съавтор на няколко монографии и учебни пособия: Физикогеографски и ландшафтни изследвания в района на Земенския стационар (1993), Природна география на България. Ръководство за практически занятия (2004), Ландшафтна география на България (2011), Ландшафти на България – пространствена структура (2014). По време на научния си път той е автор на 91 студии, статии и научни доклади, публикувани в български и международни издания. Участва в 10 научни проекта, като е ръководител на 7 от тях. Фундаментален научен принос на Никола Тодоров е разработването на класификационна система на ландшафтите в Република България и създаването на общонаучна ландшафтна карта на България в М 1:500 000. Тя е докладвана на последния конгрес на географите в България (1989). В продължение на 30 години класификационната система и ландшафтната карта са отправна точка в над 100 регионални ландшафтни изследвания, свързани със защитата на дипломни работи, дисертационни трудове и практико-приложни проекти. На основата на ландшафтната карта (1989) Ангел Велчев, Никола Тодоров и Румен Пенин предлагат ландшафтно-екологично райониране на България (2003), което е застъпено в учебните програми на курсовете по Природна география на България и Ландшафтна география на България в Софийския университет.
Широко приложение намира и друг основен принос в научноизследователската му дейност. Това е разработената класификационна система на антропогенните изменения и нарушения на ландшафтите в България (1997). Никола Тодоров успешно въвежда в българската география научното направление геофизика на ландшафта и обучава няколко поколения от млади специалисти, които прилагат успешно принципите на пространствено-времевия анализ и синтез на природно-териториалния комплекс. Широко приложение намират ландшафтно-геофизичните изследвания при решаване на екологични проблеми. В тази връзка той разработва многостепенна класификационна система. Той е научен ръководител на близо 30 дипломанта и 4 докторанта, които в своята изследователска работа са прилагали ландшафтно-геофизичния подход. Важни са приносите му в описването на ландшафтно-екологичните характеристики на субалпийските ландшафти в Западна България; планинските умерени хумидни ландшафти във водосборния басейн на река Струма; понтийските и субпонтийски ландшафти в Странджа и Българското черноморско крайбрежие; хидроморфните и субхидроморфни ландшафти в Дунавската равнина; карстовите ландшафти в Предбалкана (Беляковско плато); планинските семиаридни и семихумидни ландшафти в Краището (Земенска планина, Конявска планина и др.); високопланинските горско-храстови ландшафти (Рила, Пирин) и много други. Важно място в научното му творчество е отделено на проблема за антропогенизацията на ландшафтите и тяхното възстановяване. Богат е цялостният му принос за развитието на регионалните физикогеографски и ландшафтно-екологични изследвания на българската природа. Установени са над 200 цитирания на неговите научни приноси в различни трудове, монографии, проекти.
Участва в научни журита за хабилитация и в журита при защита на докторантски тези. По време на преподавателската си дейност в Софийския университет организира десетки познавателни екскурзии за студентите, по време на които непосредствено продължава обучението им за природата на България. Член е на организационния комитет за провеждането на Българския географски фестивал от самото му създаване през 2015 г. и участва активно в осъществяването на ежегодните събития. Той е сред инициаторите за възстановяване на регионалния клон на Българското географско дружество във Велико Търново.
През 2025 излиза от печат книга в негова памет - “Човекът, географът, ученият, преподавателят”, посветена на 70-годишнината от рождението на доц. д-р Никола Тодоров. Книгата включва биографичен очерк за живота и научното творчество на Никола Тодоров, както и библиография на неговите трудове и приносите му в областта на ландшафтознанието. Специално място е отделено и на личните разкази на негови приятели, колеги, дипломанти и докторанти, които споделят впечатленията си от работата и общуването с него. Във финалната част на изданието са публикувани фототипно няколко от най-значимите му статии. Съставители на книгата са проф. Румен Пенин, доц. Димитър Желев, доц. Мария Петрова, доц. Галин Петров и гл. ас. Христина Проданова.
Научни трудове Ландшафти в Треклянската котловина, СУ „Св. Климент Охридски“ (1977) Сравнительный ландшафтно-геофизический анализ горных ланшафтов Юго-Западной Болгарии и Восточной Грузии (1990) Актуализация на класификацията на ландшафтите в България (на примера на ландшафтна карта в М 1:500 000, 1992 г.), Географски аспекти на планирането и използването на територията в условията на глобални промени, България/Вършец (2016, в съавторство с Ангел Велчев и Мимоза Контева) Разрушаване на ландшафтивъв възвишението Стражата, Среден Предбалкан, Географски аспекти на планирането и използването на територията в условията на глобални промени, България/Вършец (2016, в съавторство с Христина Проданова) Специфика на антропогенизираните ландшафти в Южно Краище, Географски аспекти на планирането и използването на територията в условията на глобални промени, България/Вършец (2016, в съавторство с Бяла Момерова) Към комплексно-климатичния анализ на котловините от Стара планина и Предбалкана – основа з, Шостоi Мiжнарноi науковоi конференцii, Украйна (2007, в съавторство с Пламен Лаков) Ландшафтно разнообразие на България и развитието на екотуризма, Развитие на туризма в България, България/София (2007, в съавторство с Румен Пенин) Ангел Велчев, Никола Тодоров, Хидроморфни и субхидроморфни ландшафти в централните части на Дунавската равнина, Международна научна конференция, София. (2006, в съавторство с Ангел Велчев) Теренни ландшафтни изследвания – някои нови тенденции, Научна конференция Фондация ЛОПС, България/Созопол (2003) Идеите на проф. Яранов в областта на ландшафтознанието и някои съвременни проблеми, Международна научна конференция – Варна (2002, в съавторство с Ангел Велчев, Румен Пенин и Мимоза Контева) Регионална диференциация на ланшдафтите в България, Юбилеен симпозиум – Шумен, България/Шумен (2002, в съавторство с Ангел Велчев и Румен Пенин) Диференциация на високопланинските ландшафти в България и проблеми на тяхното използване, X Международен симпозиум „Екология – 2001“, България/Бургас (2001, в съавторство с Ангел Велчев, Румен Пенин и Мимоза Контева) Геоекологичен мониторинг на високопланинските ланшдафти в Североизточна Рила, IX Международен симпозиум Екология – 2000, България/Бургас (2000, в съавторство с Ангел Велчев, Румен Пенин и Мимоза Контева) Състояние на ПТК – един от проблемите на мониторинга, Международен симпозиум „Екология“, България/Бургас (1993) Геоекологични изследвания в района на Мандренското езеро, Международен симпозиум „Екология“, България/Бургас (1992, в съавторство с Ангел Велчев и Румен Пенин) Антропогенни изменения и нарушения на ландшафтите в Бургаската низина и тяхната диференциация и класификация, Международен симпозиум „Екология“, България/Бургас (1992, в съавторство с Ангел Велчев и Румен Пенин) Ландшафтна карта на България в М 1:500 000, VI Конгрес на географите в България, България/Велико Търново (1989, в съавторство с Ангел Велчев и Нико Беручашвили) Милан Георгиев, Никола Тодоров, Развитие и проблеми на експерименталното ландшафтознание, V Конгрес на географите в България, България/София (1985, в съавторство с Милан Георгиев) Изменение на някои растителни асоциации при резерватни условия на полигон-трансектата на Земенския ландафтен стационар, Регионален симпозиум по проект 8-МАБ, България/Благоеврад (1980, в съавторство с Ангел Велчев) Книга с голяма научна и приложна стойност в областта на морфодинамиката и морфотектониката, Проблеми на географията, кн. 1 – 2 БАН (2013, в съавторство с Ангел Велчев) Ландшафти на България – пространствена структура, ИВИС, Велико Търново, Рецензирано (2014, в съавторство с Ангел Велчев) Ландшафтна география на България, Булвест 2000, Рецензирано (2011, в съавторство с Ангел Велчев, Румен Пенин и Мимоза Контева) Физикогеографски и ландшафтни изследвания в района на Земенския стационар, Университетско издателство на СУ, София, Рецензирано (2011, в съавторство с Ангел Велчев, Петър В. Петров, Димитър Топлийски, Румен Пенин, Александър Сарафов, Петър Б. Петров, Христо Константинов, Симеон Симеонов и Асен Асенов) Проучване на съвременните ландшафти и ландшафтно-екологичното състояние на Осоговската планина (2017) Ландшафтно-екологично проучване на планината Беласица (2016) Съвременна структура и антропогенизация на ландшафтите в планината Огражден (2015) Пространствена структура, функциониране и геоекологични проблеми на ландшафтите в Малешевска планина (2013) Структура, динамика и антропогенни изменения на ландшафтите във Влахина планина (2012) Структура и динамика на ландшафтите във Влахина планина (2011) Състояние на съвременните ландшафти и геоекологични проблеми на планините Берковска и Козница (Западна Стара планина) (2009) Ландшафтно-геохимични и ландшафтно-геофизични изследвания по южните склонове на Витоша (2008) Оценка на съвременната структура и геоекологично състояние на ландшафтите в Габренската котловина (Бурел) (2007) Разширяване на влажните зони по долното течение на р. Дунав – Будапеща (2006) Пространствена структура, функциониране и геохимически проблеми в Малешевска планина, Годишник на СУ, ГГФ, том 108 (2015, в съавторство с Мимоза Контева, Румен Пенин, Зорница Чолакова и Таня Стоилкова) Същност и функционални особености на планинските семиаридни и семихумидни ландшафтни в Земенска планина, Годишник на СУ, ГГФ, том 108 (2015, в съавторство с Ангел Велчев)