Мощите (, останки) са тялото или нетленна частица от тялото на човек, обявен за светец от християнската църква. Църквата благоговейно почита тези останки на като изпълнени с благодат светини. В християнската теология се смята, че в мощите на светците почива сам Бог и те имат дар да творят чудеса. Православен речник на Българския православен портал „Православието“Thomas Head, The Cult of the Saints and Their Relics, The On-line Reference Book for Medieval Studies (the ORB), College of Staten Island, City University of New York
Вярвания и обичаи Още в ранното християнство съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и църквите, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете Бари и Кьолн с мощите на Свети Николай и на Тримата влъхви. Съхраняват се най-често в реликварий – специален съд или кутия.
Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В житията на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за канонизация.Александра Карамихалева, За нетлението и чудотворството на светите мощи, „Православна младеж“
Каноничната православна практика повелява при освещаването на нов или възстановяването на стар храм той да получи мощи от светец. В православната църква частици от свети мощи се вшиват в т.нар. антиминс и задължително се вграждат в Светия Престол – основната част от олтара на православния храм, където се извършва Евхаристията като част от Литургията. В католическата църква във всеки олтар задължително е вградена частица от мощите на светец.
Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На 9 май църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. Мира (днес гр. Демре до курорта Анталия) в южноиталианския гр. Бари. На този ден през 1087 г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.
Свети мощи в България В Преслав са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света Марина Антиохийска.
При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликварий.
Нетленните мощи на Света Параскева Българска (Петка Епиватска), живяла в X-XI век, от 1238 г. до падането под османска власт, почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново. При светите мощи, извадени от гроба, станали много изцеления и били положени по тържествен начин в съборния храм „Св. Апостоли“ в Цариград. След вековни странствания (Видин, Белград, Цариград) мощите за последно са положени през 1641 г. в катедралата „Сретение Господне“ в гр. Яш (Северна Румъния), където се стичат поклонници на българската светица.Цар Иван Асен поискал мощите на света Петка Българска вместо злато, в. „Атака“, 15 октомври 2008 г.
През 2008 г., по молба на пловдивския митрополит Николай, Македонската православна църква разрешава част от мощите на Свети Климент Охридски да бъдат предадени на България. Мощите на светеца се намират в църквата Св. св. Климент и Панталеймон на хълма Плаощник над Охрид, а главата на Свети Климент е в манастира „Свети Йоан Предтеча“ край гр. Верия /Кара Ферия, Бер /, Северна Гърция.
Мощи на Света Марина са вградени през 2006 г. в олтара на новия православен храм „Св. Висарион Смолянски“ в Смолян.
Частица от мощите на Свети Георги Победоносец, които Ватиканът е дарил през 2006 г. на Русе, е от горната част на главата в областта на фонтанелата. Тя е донесена за освещаването на новия храм „Св. св. Константин и Елена“ в София. Реликвата е изложена в храма „Св. Георги“ в столицата, а след това е пренесена с литийно шествие в Русе, където се съхранява за постоянно в църквата „Св. Георги“.
Частица от мощите на Свети Мина е вградена през 2008 г. в новия параклис, който носи името на светеца, във Велико Търново срещу РДВР.
Целите мощи на Свети Иван Рилски се съхраняват в Рилския манастир. Част от дясната му ръка е пренесена в Русия през средновековието.
Частица от светите мощи на Свети Иван Рилски е пренесена във Велико Търново от есента на 2009 г., след като е измолена от Великотърновския митрополит Григорий. Съхранява се в Патриаршеска катедрала „Рождество Пресветая Богородица“.
Целите мощи на Свети крал Стефан II Милутин се съхраняват в храма „Света Неделя“ в София.Официален сайт на храм „Св. Неделя“ – София. История на храма
В храм „Свети Седмочисленици“ в София се съхраняват мощи на свети Харалампий (малкия пръст на дясната ръка), както и частици от мощите на патронните светци Климент Охридски и Горазд.Официален сайт на храм „Св. Седмочисленици“ – София. История на храма
В храм „Преображение Господне“ в София в новия престол са вградени част от мощите на св. Йоан Кръстител, в стария престол са вградени част от мощите на св. Трифон, а през 1957 г. от Руската православна църква са дарени и мощи на света Варвара, на която има и параклис към църквата.В "Храм „Преоображение Господне“ се намират част от мощите св. Йоан Кръстител"
Частица от светите мощи на Свети Андрей Първозвани се съхраняват във Велико Търново.
Новият храм (2009), носещ името „Свети Власий“ в курортния гр. Свети Влас, построен на мястото на манастирски комплекс, притежава частица от мощите на Свети Власий.
Свети мощи на Свети Онуфрий Габровски се съхраняват в храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово и редовно се излагат за поклонение.
Свети мощи на Света Екатерина се съхраняват в Габрово.
Свети мощи на Света Анна се съхраняват в България.
В представителната църква във Велики Преслав, построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф. Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци – сред тях е света Мария Египетска.
Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи. Кой обаче е бил погребан там, все още няма писмени данни.
Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 г. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна Плиска. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец Боян Енравота.
Особен интерес представлява уникалната гробница в местността Кирека край град Каспичан, част от историко археологическият резерват Мадара. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен саркофаг, издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар Борис Михаил. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на готите свети епископ Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.
Източници
Категория:Християнство Категория:Християнски реликви Категория:Смърт