СБ (АНТ-40) е съветски фронтови бомбардировач, разработен в средата на 1930-те години.
Създаден от конструкторски колектив под ръководството на А. А. Архангелски и А. Н. Туполев, това е най-масовият бомбардировач на авиационното конструкторско бюро „Туполев“. От началото на производството му през 1936 г. до края му през 1941 г. са произведени 6831 самолета от различни модификации. В годините преди Втората световна война и в началото ѝ този самолет е основният бомбардировач в съветските военновъздушни сили. Използван е в много от локалните въоръжени конфликти през 1936 – 40 г. и във войната с Германия от 1941 г. СБ остава на въоръжение до 1943 г. и довършва службата си в гражданската авиация.
Създаване Работата по новия бомбардировач започва в края на 1933 г. Главен конструктор е А. А. Архангелски, ръководител на конструкторска бригада № 5, като проектирането върви под личното ръководство на А. Н. Туполев. В конструкторското бюро самолетът получава обозначението АНТ-40 и се разработва като среден триместен бомбардировач с прибираемо в полет шаси. Особено внимание е обърнато на повишаването на скоростта. С тази цел кабините на екипажа са закрити, бомбите се разполагат вътре в тялото, а обшивката на самолета е гладка (вместо гофрираната обшивка, масово използвана дотогава). Решено е да бъдат построени два опитни образеца на машината – единият с американски двигатели с въздушно охлаждане Райт Циклон Ф 3 (Wright Cyclone F 3), а вторият с френски двигатели с течно охлаждане Испано-Суиза 12Ybrs (Hispano Suiza 12Ybrs).
На 7 октомври 1934 г. излита първия прототип АНТ-40РЦ (РЦ – Райт Циклон), но летателните му характеристики са, меко казано, незадоволителни. По време на деветия си полет на 31 октомври самолетът претърпява авария и е възстановяван до февруари 1935 г., а механиците, участващи в изпитанията го кръщават посвоему: СБ – „Сволочь Бездарная“ („Мръсник Бездарен“).
На 30 декември излита вторият прототип – АНТ-40ИС (ИС – Испано-Суиза). С известни прекъсвания изпитанията му продължават до юли 1935 г., като по време на провеждането им съветските конструктори се сблъскват за първи път с нови (и опасни) аеродинамични явления като флатера. След доработка е построен втори прототип на АНТ-40ИС, в който недостатъците са отстранени и през април 1936 г. летателните изпитания завършват с успех. Според резултатите от изпитанията, съветските специалисти го обявяват за един от най-добрите самолети в света от своя клас. Самолетът АНТ-40-2 е приет на въоръжение под обозначението СБ (Среден или Скоростен БомбардировачСамолетът е обозначаван първоначално като Среден Бомбардировач, но с оглед на високата за времето си скорост се приема и обозначението Скоростен Бомбардировач).
Варианти СБ-2М-100А – Модификация със съветски двигатели М-100/М-100А (съветски вариант на Hispano-Suiza 12Ybrs). Двигателите М-100А с повишена мощност от 860 к. с. влизат в серийно производство от април 1936 г. и през декември същата година са монтирани на СБ. Изпитанията преминават успешно и още същия месец започва производството на модификацията СБ-2М-100А. През 1937 г. са произведени 853 машини с двигатели М-100 и М-100А, като в края на 1938 г. голяма партида от тях са изпратени в Испания, където получават прякора „Катюша“.
СБ-2М-100А модернизиран – Опитът от въоръжените конфликти в Испания и Китай показва недостатъците в конструктивното разположение на отбранителното въоръжение – оказва се, че видимостта от кабината на стрелеца за защита на задната полусфера както над, така и под самолета е много лоша. Кабината на стрелеца е преработена като стъклен купол (а не както дотогава – вписваща се в силуета на самолета) и са разработени нови установки за монтиране на отбранителното въоръжение (картечниците ШКАС). До 1940 г. обаче такава модернизация е направена на много малко самолети (бомбардировачите, доработени по този начин обикновено летят като последни в бойния строй), когато войната с Финландия принуждава да се пристъпи към по-масово модернизиране на самолетите. Въпреки това при влизането на СССР във Втората световна война все още малко бомбардировачи са преработени и това довежда до тежки загуби от немските изтребители.
СБ-2М-103 или СБ бис – Тъй като бомбовия товар на самолетите СБ е 600 кг, в резултат на натрупания боен опит се появява изискването той да бъде увеличен до 1200 – 1500 кг. Това става възможно с появата на по-мощните двигатели М-103. Първият СБ, оборудван с такива двигатели, преминава изпитания от 27 юли до 19 септември 1938 г. и в края на септември влиза в серийно производство, въпреки че скоростта е леко снижена (420 км/ч при 450 км/ч дотогава). Произведени са около 300 самолета от тази модификация.
СБ-2М-103 обр. 1939 г. (оригинално обозначение СБ-2М-103 эталон 201 серии 1939) – Модификация на самолета с подобрена аеродинамичност за повишаване на летателните характеристики. Първият модернизиран вариант не успява да премине изпитанията през юни-юли 1939 г., но доработеният втори вариант е признат за успешен и влиза в серийно производство в края на годината. От модификациите на СБ-2М-103 са произведени общо 1435 самолета.
УСБ – След началото на експлоатацията на СБ във военновъздушните сили се появява нуждата от учебен вариант на машината и затова е разработен варианта УСБ (Учебен СБ) с допълнителна открита кабина за инструктора. Кабината е изработена по начин, който позволява да бъде заменяна с тази на щурмана в серийните самолети. Самолетът преминава изпитания през март 1936 г., които са признати за удовлетворителни. Произведени са 110 кабини, като 29 от тях са монтирани на нови машини, а 81 са изпратени по авиационните училища и строевите части за монтиране на серийните самолети.
Ар-2 (СБ-РК) – Модификация на самолета като пикиращ бомбардировач. Монтирани са нови двигатели М-105Р с цел повишаване на максималната скорост. Намалена е площта на крилата, подобрена е аеродинамиката, внесени са и конструктивни изменения, позволяващи бомбардировката при пикиране. Преминава изпитания през 1940 г. и същата година започва серийното му производство, като са произведени 250 самолета, тъй като се преминава към производството на по-добрия пикиращ бомбардировач Пе-2. Първоначално модификацията носи името СБ-РК (РК – разрезное крыло – намалено крило), но през 1940 г. получава обозначението Ар-2 от името на конструктора си А. А. Архангелски.
Съществуват и други военни варианти на бомбардировача СБ. Един от тях е щурмови самолет, въоръжен с 10 пускови установки за реактивни снаряди РС-132. По този начин са оборудвани 6 самолета, които взимат участие в Зимната война с Финландия. Правени са опити и за оборудването му с контейнер под тялото, съдържащ 4 20-мм оръдия ШВАК. Произведен е един опитен екземпляр. Произведен е и опитен вариант, наречен ММН (на чиято основа е разработен Ар-2), с двигатели М-105 и подобрена аеродинамичност, но не издържа държавните изпитания и е предаден за използване като пощенски самолет. Разработена е и модификация на базата на Ар-2, наречен „Б“ или СББ-1 ( – „Скоростен бомбардировач за близко действие – първи“). Той се отличава от базовия си вариант по разнесеното двукилево оперение в опашната част и преминава успешно изпитания през 1941 г., но не е приет за серийно производство, тъй като е закъснял – мощностите на заводите са подготвени за новия пикиращ бомбардировач Пе-2, към чиито характеристики СББ-1 се доближава.
Бойна биография Испания През 1936 г. в по време на Гражданската война в Испания в номенклатурата на бойната техника, с която СССР оказва помощ на републиканското правителство, влиза бомбардировачът СБ. На 23 октомври 1936 г. с кораб са доставени първите самолети СБ в Испания. Там той получава прозвището „Катюшка“, като официалното му обозначение е „ВК“ ( – „Бомбардировач Катюшка“). Франкистите ги наричат Martin Bomber, защото смятат, че са лицензни американски машиниВсички съветски самолети са наричани от франкистките с „американски“ имена. Вж. и И-16. В първия етап на войната самолетите летят със съветски екипажи, а по-късно – с испански. В този военен конфликт бомбардировачите СБ се представят сравнително добре. В началото те превъзхождат по скорост немските и италиански изтребители и бомбардировачи на въоръжение на националистите, но появата на новите немски изтребители Ме-109 се оказва сериозна заплаха за тях. Една от по-известните акции на СБ през тази война е атаката и повреждането „джобния линеен кораб“ „Дойчланд“ (самолетите са пилотирани от съветски екипажи). Общо в Испания са изпратени около 70 бомбардировача СБ, 19 от които оцеляват и след войната влизат на въоръжение във ВВС на франкистка Испания, където получават прозвището „София“. Двигателите им са заменени с френските Hispano Suiza 12 Ybrs и летят отначало в състава на бойните части, а по-късно стават тренировъчни и като такива просъществуват до 1950 г.
Китай Съветският съюз оказва военна помощ и на китайското правителство на Чан Кайшъ по време на Втората Китайско-Японска война. В отговор на молбата на Китай, през есента на 1937 г. СССР изпраща на азиатската държава 225 самолета, 62 от които СБ (общото количество на доставените бомбардировачи СБ в периода 1937 – 1940 достига 292 машини, китайците ги обозначават като СБ-3). Като особено успешен рейд, извършен от СБ през този конфликт, се смята атаката на главната японска военновъздушна база на о-в Формоза (Тайван). На 23 февруари 1938 г. 28 бомбардировача СБ атакуват базата и хвърлят 280 бомби, унищожавайки 40 самолета, много друга техника и огромно количество гориво. Самолетите се завръщат в базата в Ханкоу без загуби след седемчасов полет, като им е осигурено презареждане на летище Фуджоу. В началото бомбардировачите летят с руски екипажи, а след изтеглянето на съветските „доброволци“ през 1939 г. – с китайски, като летят до май 1943 г.
Войната в Китай показва някои недостатъци на машината като малката бомбоносимост, слабости в конструирането на отбранителните огневи точки, недостатъчна бронираност на кабината.
Далечен изток Бомбардировачите СБ се сражават в пограничния сблъсък при езерото Хасан между Япония и Съветския съюз. Там за първи път е използвана нова (за СССР) тактика за бомбардиране, при която самолетите летят в големи формации, включващи 27 – 36 бомбардировача.
Монголия През 1939 г. Япония нахлува в Монголия. Съветският съюз, предварително обявил, че „ще защитава границите на Монголия като своите собствени“ се включва в конфликта на монголска страна, което довежда до боевете при р. Халхин-Гол. В началото, въпреки количественото превъзходство съветската авиация, тя търпи загуби от по-опитните японски летци. За да се поправят нещата, в Монголия допълнително са прехвърлени още 505 самолета с екипажи, имащи опит от Испания и Китай. Около 180 от тях са СБ. Самолетът все още е добър за времето си – на 5 юли 1939 г. група от 59 СБ нанасят удар по гара Халун-Аршан. Те летят без изтребително прикритие и са атакувани двукратно от японски изтребители. В крайна сметка гарата е бомбардирана успешно, съветските загуби са два самолета, а японските – 4 изтребителя Накаджима Ки-27.
Зимна война
Самолетите СБ вземат участие и в Съветско-финландския въоръжен конфликт продължил от 30 ноември 1939 до 12 март 1940 г., известен и като Зимната война. 22 от бомбардировъчните полкове, участващи в конфликта от съветска страна са въоръжени със СБ. Тези самолети оказват особено голяма помощ на наземните войски при пробива на укрепената линия „Манерхайм“. Тя е бомбардирана с бетонобойните бомби БЕТАБ-250, които разрушават бетонните укрепления на финландците.