Питър Брайън Гейбриъл () е английски музикант, певец, автор на песни, звукозаписен продуцент и активист. Придобива популярност като основател и водещ вокалист на прогресив рок групата Дженезис,Hudak, Joseph. "Peter Gabriel Biography". Rolling Stone която напуска през 1975 г. Дебютният му сингъл „Solsbury Hill“ бележи началото на успешен творчески път, който достига връх с петия му студиен албум So (1986) – най-продаваното му издание, сертифицирано тройно платинено в Обединеното кралство и пет пъти платинено в САЩ. Сингълът „Sledgehammer“ от същия албум печели рекордните девет награди на Ем Ти Ви през 1987 г. и, според данни от 2011 г., е най-често излъчваният музикален видеоклип в историята на Ем Ти Ви.Levy, Glen (26 July 2011). "The 30 All-TIME Best Music Videos - Peter Gabriel, 'Sledgehammer' (1986)
Гейбриъл е активен поддръжник на етно музиката. През 1982 г. съосновава фестивала УОМАД (WOMAD, World of Music, Arts and Dance), а по-късно създава звукозаписния лейбъл Real World Records, чрез който продуцира и популяризира музика от различни култури. Той е сред пионерите в дигиталното разпространение на музика, като съосновател на OD2 – една от първите онлайн платформи за легално изтегляне на музика.
Освен музикалната си дейност, Гейбриъл е ангажиран с редица хуманитарни каузи. През 1980 г. издава сингъла „Biko“ в подкрепа на борбата срещу апартейда. Участва в благотворителни концерти, включително турнето Human Rights Now! на Амнести Интернешънъл през 1988 г., и съосновава организацията за защита на човешките права Witness през 1992 г. През 2007 г. съвместно с Ричард Брансън разработва инициативата The Elders, стартирана от Нелсън Мандела.
Към юни 2023 г. е носител на една награда „Брит“"The BRITs 1987". Brits.co.uk – за най-добър британски изпълнител през 1987 г., шест награди „Грами“"Past Winners: Peter Gabriel". The Grammys s, шест награди за музикален клип на Ем Ти Ви, първата награда „Пайъниър“ на наградите BT Digital Music, награда за цялостно творчество на списание Q, награда „Айвър Новело“ за цялостно творчество и награда „Полар Мюзик“. Той е обявен за икона на Broadcast Music, Inc. (BMI)Broadcast Music Incorporated (BMI) е американска организация, отговорна за защитата и прилагането на авторските права. Тя събира лицензионни плащания от името на своите сътрудници и ги преразпределя към тях под формата на възнаграждения. на 57-те годишни награди на BMI в Лондон за неговото „влияние върху поколения музикални творци“.
През 2006 г., като признание за дългогодишния му активизъм за правата на човека, получава наградата „Човек на мира“ от лауреатите на Нобелова награда за мир, а през 2008 г. е включен в списъка на сп. „Тайм“ с 100-те най-влиятелни личности в света. Олмюзик описва Гейбриъл като „един от най-амбициозните и иновативни рок музиканти, както и един от най-политическите рок музиканти“. Въведен е в Залата на славата на рокендрола два пъти – като член на Дженезис през 2010 г. и като солов изпълнител през 2014 г. През март 2015 г. е удостоен с почетна докторска степен от Университета на Южна Австралия за приноса му към музиката.
Ранни години Питър Брайън Гейбриъл е роден на 13 февруари 1950 г. в село Чобам, графство Съри, Англия. Той е син на Ралф Партън Гейбриъл (1912 – 2012), електроинженер и собственик на млечна ферма, и на Едит Айрин Алън – дъщеря на полковник Едуард Алън, председател на Универсалния магазин на гражданската служба в Странд, Лондон. Семейството на баща му има дългогодишни търговски традиции, свързани с вноса и продажбата на дървен материал в Лондон, докато майка му произхожда от музикално семейство. Гейбриъл израства в Дийп Пул Фарм, Коксхил – викторианско имение в близост до родното му село.
Сред предците му се откроява сър Томас Гейбриъл, 1-ви баронет, който е лорд-кмет на Лондон в периода 1866–1867 г
Гейбриъл получава началното си образование в частното училище Кейбъл Хаус в Уокинг, Съри, а по-късно учи в подготвителното мъжко училище „Сейнт Андрюс“ в Хорсел. Още в ранна възраст учителите му забелязват музикалния му талант, но вместо да се насочи към пеенето, той предпочита уроци по пиано при майка си и развива интерес към ударните инструменти. На 10 години си купува първия том-том барабан.
Сред ранните си музикални вдъхновения Гейбриъл посочва църковните химни, които според него са били най-близки до соул музиката, преди да я открие.Capital Radio interview with Alan Freeman, broadcast October 1982; transcribed in Gabriel fanzine White Shadow (#3, с. 12) by editor Fred Tomsett
На 12 години написва първата си песен – „Sammy the Slug“. Въпреки че получава средства от своя леля за професионални уроци по пеене, използва парите, за да си купи дебютния албум на „Бийтълс“ – Please Please Me (1963).
През септември 1963 г. постъпва в частното училище Чартърхаус в Годълминг, Съри. Там участва като барабанист и вокалист в традиционната джаз група Milords (или M'Lords), а по-късно – в празничната формация Spoken Word.
През 1965 г. създава групата Garden Wall заедно с училищните си приятели Тони Банкс (пиано) и Крис Стюарт (барабани). Банкс и Гейбриъл започват да пишат песни, като се дистанцират от традиционните училищни дейности. Последният концерт на групата се отличава с артистичен жест – Гейбриъл, облечен в кафтан и мъниста, обсипва публиката с листенца, набрани от близките градини.
Кариера
1967 – 1975: Дженезис През 1967 г., след разпадането на групата Garden Wall, Питър Гейбриъл, Тони Банкс и Крис Стюарт се присъединяват към съучениците си от Чартърхаус – Антъни Филипс и Майк Ръдърфорд – за създаването на демо запис. Гейбриъл и Банкс допринасят с песента „She Is Beautiful“ – първото им съвместно авторско произведение. Записът е изпратен на Джонатан Кинг, бивш възпитаник на училището и вече активен музикален продуцент. Впечатлен от вокалите на Гейбриъл, Кинг подписва с групата и предлага името Gabriel's Angels („Ангелите на Гавраил“), което обаче не среща одобрение. Вместо това, членовете приемат другото му предложение – Genesis (Дженезис).
По настояване на Кинг, групата се ориентира към по-достъпен поп стил. В резултат, Гейбриъл и Банкс създават „The Silent Sun“ – композиция в духа на Би Джийс, любима група на Кинг. Песента става първият официален сингъл на Дженезис, издаден през 1968 г., и е включена в дебютния им албум From Genesis to Revelation, в който Гейбриъл свири на флейта.
След слабия комерсиален успех на албума, членовете временно се разделят, а Гейбриъл продължава обучението си в Чартърхаус. През септември 1969 г. той, Банкс, Ръдърфорд и Филипс решават да се посветят изцяло на музиката и да превърнат Genesis в професионална група. В началото на 1970 г. Гейбриъл участва като флейтист в песента „Mona Bone Jakon“ от едноименния албум на Кат Стивънс.
Вторият студиен албум на Дженезис, Trespass (1970), бележи разширяване на музикалния принос на Гейбриъл – той свири на акордеон, тамбура и бас барабан, като внася соул елементи в звученето на групата. Текстът на „The Knife“ е написан от него като пародия на протестна песен. Въпреки ограничените продажби, групата продължава да се развива, а Гейбриъл дори обмисля записване в Лондонското филмово училище, тъй като Дженезис „изглеждаше, че умира“. В този период към състава се присъединяват китаристът Стив Хакет и барабанистът Фил Колинс.
Следващият студиен албум, Nursery Cryme (1971), въвежда нови музикални елементи, включително обой, на който свири Гейбриъл. Откриващата композиция „The Musical Box“ е първата песен на групата, в която той интегрира разказвателна структура и персонажи – подход, който ще се превърне в отличителна черта на неговия стил.
Периодът около издаването на Foxtrot (1972) бележи значително развитие в сценичното присъствие на Питър Гейбриъл. За да запълни паузите между песните, докато групата настройва инструментите си или отстранява технически проблеми, той започва да разказва кратки истории, които постепенно се превръщат в част от артистичната идентичност на Дженезис. По време на концерт в Дъблин през септември 1972 г. Гейбриъл изненадва публиката, като се появява облечен в червената рокля на съпругата си и с маска на лисица – визия, вдъхновена от обложката на албума. Макар да запазва идеята в тайна от останалите членове, инцидентът привлича медийно внимание, включително на корицата на списание „Мелъди Мейкър“, и води до удвояване на хонорара на групата.
Една от неговите сценични истории е включена в бележките към концертния албум Genesis Live (1973). До края на същата година, след успеха на Selling England by the Pound, Гейбриъл утвърждава театралния си стил с разнообразни костюми: флуоресцентен грим, пелерина и прилепски крила за „Watcher of the Skies“, шлем и щит за „Dancing with the Moonlit Knight“, както и маска на старец за „The Musical Box“.
През 1974 г. Дженезис издава концептуалния албум The Lamb Lies Down on Broadway – последния с участието на Гейбриъл. Той създава историята на албума, която проследява духовното пътешествие на Раел – млад пуерториканец в Ню Йорк, срещащ странни персонажи и събития. По време на създаването на албума възникват напрежения, тъй като Гейбриъл настоява сам да пише текстовете. В този период получава покана от режисьора Уилям Фридкин за работа по филмов сценарий, което временно го отдалечава от групата. Допълнителни усложнения настъпват с трудното раждане на първата му дъщеря, което води до отсъствия и забавяне на текстовете, като Банкс и Ръдърфорд допринасят за завършването им. В албума се включват и електронни ефекти, осигурени от Брайън Ино.
По време на турнето на албума, при спирка в Кливланд, Охайо, Гейбриъл уведомява групата за намерението си да напусне след неговия край.Banks, Tony; Collins, Phil; Gabriel, Peter; Hackett, Steve; Rutherford, Mike (2007). Dodd, Philipp (ed.). Genesis. Chapter and Verse. Weidenfeld & Nicolson. с 158 Критиците често акцентират върху театралността му, което засенчва музикалното изпълнение на останалите членове и предизвиква напрежение.Bowler, Dave; Dray, Bryan (1992). Genesis: A Biography. Sidgwick & Jackson. с 93 Турнето завършва през май 1975 г., а на 15 август Гейбриъл публикува изявление, озаглавено „Out, Angels Out“, в което изразява разочарование от музикалната индустрия и желание да се посвети на семейството си.Bowler, Dave; Dray, Bryan (1992). Genesis: A Biography. Sidgwick & Jackson с 107
Новината за напускането му изненадва феновете и поставя под въпрос бъдещето на Дженезис. След неуспешно прослушване на над 400 вокалисти, барабанистът Фил Колинс поема водещите вокали – решение, което ще промени посоката на групата през следващите години.
1975 – 1985: Солов дебют с четири едноименни албума След напускането на Genesis през 1975 г., Питър Гейбриъл описва периода си извън музикалната сцена като „време за учене“. През този етап той взима уроци по пиано и теория на музиката, като започва да работи върху нови композиции заедно с приятеля си Мартин Хол. До края на годината двамата създават демо записи на около 20 песни.
През 1976–1977 г. Гейбриъл записва своя солов дебютен албум Peter Gabriel в студиа в Торонто и Лондон, с продуцент Боб Езрин. Впечатляващо е, че първите четири студийни албума на Гейбриъл не носят индивидуални заглавия – всички са озаглавени Peter Gabriel, с еднакъв шрифт и дизайн от студиото Хипнозис.По думите на Гейбриъл от 1978 г.: „Идеята беше да го направим като списание, което излиза веднъж годишно – същото заглавие, същите букви на същото място; само снимката се променя.“Best magazine, May 1978; translated in Gabriel fanzine White Shadow (#1, с.13) by editor Fred Tomsett Въпреки това, феновете започват да наричат албумите с прякори, вдъхновени от обложките – например Peter Gabriel 1: Car.