Константин (Костадин) Димитров Гулабчев е български общественик и духовник, деец на Българското възраждане в Югозападна Македония.

Биография Гулабчев е роден на 15 юли 1826 (или 1816) година в големия български град Лерин, тогава в Османската империя, днес Флорина, Гърция. Татко му Димитър Божков и майка му Димка са родом от леринското село Баница. Учи при частни учители, като същевременно пее в църква. След това учи в Костурската гръцка прогимназия. На 14 започва работа при баща си като самарджия, по продължава да пее в църквата и става по-късно главен църковен певец. Владиката Неофит Мъгленски, който мести по това време седалището си от Емборе в Лерин, го заобичва, привлича го при себе си и в 1845 година, на 21 години го жени за богатата Катерина Христова и със зестрата от 1000 гроша го ръкополага за свещеник в Кабасница и Арменор. След 10 години служба по селата, в 1855 година Неофит го издига в протойерей и го прави протосингел на Мъгленската епархия. Константин придружава владиката при обиколките му на епарихията, а често го и замества и сам обикаля населените места, за да разрешава различни проблеми. В 1858 година владика в Лерин става Мелетий и при него протойерей Константин запазва авторитета си и сред местното население и сред османските власти. Поддържа връзки с митрополитите Никифор I Костурски, Венедикт Пелагонийски, Мелетий Преспански и Никодим Воденски. Митрополит Мелетий Мъгленски му дава сан иконом.

В 1870 година, когато в Лерин вече управлява владиката Прокопий, Константин е извикан в Битоля при водителите на българското движение Петър Радев и Никола Робев. Предадено му е писмо от българския владика Панарет от Цариград, който го насърчава да пропагандира българизма в Леринско и съседните околии и иконом поп Константин в следващите две години започва да полага основите на повдигането на българщината в Леринско, Костурско и Кайлярско. В началото на март 1872 година, докато владиката Прокопий е на обиколка в Мъглен, иконом поп Константин и 280 лерински семейства подписват три молби за преминаване под Екзархията – до Битолския валия, до Високата порта и до Екзархията, и отиват в Кладораби, където поп Константин служи в църквата на български и в службата споменава екзарх Антим I, а не патриарха. След това поп Константин и десетина първенци отива в Битоля и подава заявленията в меджлиса, като валията ги одобрява и нарежда на леринския каймакимин в единствената църква в Лерин да се служи по ред – ту гърци, ту българи. Начело на новосформираната Леринска българска община застава поп Константин, като я ръководи следващите 20 година.Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 717. Владиката Прокопий на два пъти с опитва да върне иконом Константин под Патриаршията, като му обещава енория, 40 лири заплата и протосингелска длъжност, а след това го заплашва чрез турци бандити с убийство, но поп Константин отказва.

Отваря параклис в собствения си дом, след като гърците затварят местната църква.

Умира на 6 май 1908 година.

Гулабчев е баща на видния български анархист и общественик Спиро Гулабчев (1856 – 1918), и на просветните дейци Димитър Гулабчев (1860 – 1908) и Илия Гулабчев (1873 – ?).

Родословие

Външни препратки

Бележки

Категория:Български духовници от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Родени в Лерин Категория:Членове на Леринската българска община Категория:Починали в Лерин Категория:По произход от Баница Константин