Йона Маджаров е български духовник, архимандрит, учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.
Животопис Роден е със светското име Иван Георгиев Маджаров през 1849 година в село Негован, Лъгадинско, в семейството на свещеник Георги Стоев Маджаров и Злата Георгиева Петрова. От четиригодишна възраст баща му го обучава да чете и пише на гръцки език. Освен това посещава и местното училище. През 1858 година заминава за Нигрита, където основно изучава гръцкия език. След това учи в т. нар. Голямо училище в Сяр, където се преподава по Ланкастърската метода. След завършването на пълния му курс се прехвърля в класното училище в същия град, където през 1864 година завършва втори клас. През 1865 – 1866 година учи в село Висока, Лъгадинско при известния учител Христодул Божиков, където изучава източно църковно пеене. В 1866 – 1867 година продължава образованието си в Сярското класно училище. По това време се запознава със Стефан Веркович. Под негово влияние осъзнава българските си корени и открито започва да изповядва своето национално самосъзнание. Поради факта, че не е „благонадежден за елинизма“ в края на учебната година не получава свидетелство за завършване на пълния курс на училището.
През октомври 1870 година е ръкоположен е за дякон на митрополит Неофит Византийски в Солун, а през април 1871 година за свещеник. Служи за кратко в митрополитската църква в Солун. В края на 1871 година напуска гръцката църква и се присъединява към Българската екзархия. Маджаров има големи заслуги за утвърждаване на българщината в Солун и Солунско.Албум-алманах „Македония“, София, 1931. Той е дългогодишен учител, свещеник и църковен певец в родното си село (1864 – 1865, 1867 – 1870, 1871 – 1873), в Солун (1870 – 1871, 1873, 1879 – 1885), в Сяр (1875 – 1877, 1904 – 1910), във Воден (1873 – 1875) и в селата Вишене и Христос (1877 – 1879). Председател е на Сярската българска община (1885, 1904-1910), Солунската българска община (1880 - 1881, 1886 – 1889, 1894 – 1904), архиерейски наместник на Солунската българска епархия, и председател на Воденската българска община (1890). На 12 декември 1905 година срещу Маджаров е извършено покушение от хора на гръцкия комитет в Сяр. Извършителят, Исуф Араб, е осъден на 4 години затвор, но поръчителите-гърци са освободени.
В 1910 година е ръкоположен за архимандрит под името Йона и е избран за председател на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893, София, 1969, стр.583. Предоставя къщата си в Негован за българско училище и параклис.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 351.
Синове на Маджаров са учителят Георги Маджаров, революционерът Лазар Маджаров и Владимир Маджаров, завършил в 1903 година с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, където след това преподава в 1903 - 1904 година. Има още дъщеря Олга и син Светослав, завършил Солунската гимназия с двадесет и шестия випуск в 1912 г. Освен това отглежда и племенника си Атанас Маджаров, останал отрано сирак.
Умира в 1911 година в Цариград.
Родословие
Външни препратки „Автобиография на архимандрит Йона Маджаров“, публикувана от Антон Попстоилов, отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927. „Архимандрит Йона Маджаров“, статия от Антон Попстоилов, публикувана във в-к „Вести“, бр. 130, Цариград, 1911. „Помяник, който съдържа имената на благодетелите на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун“, статия от Йона Маджаров, публикувана във в-к „Вести“, бр. 131, Цариград, 1911.
Бележки
Категория:Български духовници от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Негован (Солунско) Категория:Починали в Истанбул Категория:Солунска епархия Категория:Членове на Солунската българска община Категория:Членове на Сярската българска община Категория:Архимандрити на Българската православна църква Йона