Бугарщиците () са вид хърватски народни песни главно от XVI-XVII век, с юнашки сюжети и характерен 15-сричен размер. Изпълнението им е монотонно и тъжно, наречено бугарене.
История Според някои автори, като Иван Шишманов, Кръстьо Мисирков и Матия Мурко, бугарщиците имат български произход, а особеният им размер се дължи на влиянието на изчезнал днес български епичен стил. Други изследователи, като Измаил Срезневски и Роман Якобсон, отхвърлят този възглед и смятат 15-сричната форма за местно развитие с ограничен обхват на фона на преобладаващия сред славянските народи 10-сричен епичен размер.
Смята се, че първата бугарщица е записана през 1497 г. от неаполитанския дворцов поет Роджери де Пачиенца и разказва за Янош Хуниади (Сабинянин Янко), който е затворен в Смедеревската крепост. Била е изпълнена от славяни в чест на кралицата на Неаполитанското кралство.Сувайджич, Бошко. „Поетиката на смъртта в бугарщиците“, в „Балканистичен форум“, бр. 3, 1994 г., с. 17
Последни образци от бугарщици са записани в Хърватия към средата на XVIII в.
Източници
Литература Владан Недић, „О усменом пјесништву“, Београд 1976 г., СКЗ, књ. 462, стр. 12 Ненад Љубинковић, „Народне пјесме дугога стиха“, в „Књижевна историја“, бр. 19, Београд, 1973 г., стр. 477 Валтазар Богишић, „Народне пјесме из старијих, највише приморских записа“, Београд, 1978 г. Александар Младеновић, „Језик Петра Хекторовића“, Нови Сад, 1968 г. Новак Килибарда, „О бугарштицама“ (предговор издању „Бугарштице“), „Рад“, Београд, 1979 г. John S Miletich, The Bugarštica: a bilingual anthology of the earliest extant South Slavic folk narrative song, Urbana: University of Illinois Press, ©1990
Външни препратки Падането на сръбското и на българското царство: юначество и мъченичество Балтазар Богишич (1878). Народне пјесме: из старијих, највише приморских записа Maja Bošković-Stulli – Balladic Forms of the Bugarštica and Epic Songs David E. Bynum – The Collection and Analysis of Oral Epic Tradition in South Slavic: An Instance