Благой (Вангел) (Поп) Димитров Хаджиев или Хадживасилев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.
Биография Благой Димитров е роден на 27 март 1859 година (стар стил)Препис от 1900 г. на оригиналното кръщелно свидетелство №1 вр. 2 издадено от църквата „Свети Мина“ в Емборе и двете книги издадени по повод 70-а и 80-а му годишнина. в голямата кайлярска паланка Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция, в семейството на българския екзархийски учител и свещеник Димитър Хаджиев (Хадживасилев). Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 – 1887 година, нарича поп Димитър
Поп Димитър е убит от гърци в хан в Кожани. Братята на Благой Кръстю и Филип завършват Солунската българска гимназия, а Атанас помага на баща им. Благой Димитров учи в родното си село, първоначално в гръцко училище, а от 1868 година в новоотвореното българско. После учи в Цариград. Завършва гимназия в Пловдив. В 1888 година завършва Физико-математическия факултет на Императорския новорусийски университет в Одеса със степен кандидат. От 1877 година учителства в Цариград, после в Солун. В 1885 година взима участие в избухналата Сръбско-българска война с Ученическия легион. В Солунската българска мъжка гимназия и в открития по-късно педагогически курс преподава математика, физика и космография (1883 – 1884, 1888 – 1897). Диригент е на ученическия хор (1883 – 1884). Взима участие в освободителните борби и заподозрян от властите в 1897 година емигрира в България. Учителства в Първа софийска мъжка гимназия от 1897 година до 1915 година. Албум-алманах „Македония“, София, 1931. Член е на Македонския научен институт. Автор е на учебници по математика и на първата българска шахматна книга, брошурата „Шахматна логика“ (1911).Българска федерация по шахмат.
През Балканската война в 1912 година родната къща на Благой Димитров е нападната от андартска чета. Братът на Благой Кръстю (Ставри) извежда семейството си и заедно с тъст си Кръстю (Къци) Врингов и Козма Стойчев отбранява дома като тримата загиват в запалената къща. На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, Благой Димитров заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
На 15 май 1913 година от името на Емборското благотворително братство подписва и Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.
След Първата световна война активно участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. Като делегат от Кайлярското братство участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38 В 1928, 1931 и 1932 година е избран в Националния комитет на македонските братства. През септември 1934 година като представител на Кайлярското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат. В 1941 година Димитров е председател на Емборското благотворително братство.ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2 Умира в 1944 година в София.Миладинова, Царевна. „Епоха, земя и хора“.
Семейство Син на Благой Димитров е юристът Манчо Димитров, адвокат, съдия в Апелативния съд, убит от Лев Главинчев около 20 септември 1944 година. Друг негов син е Стефан Димитров – директор на Плевенската гимназия и на Първа мъжка и Първа девическа гимназия в София в периода 1933 – 1944 г.
Външни препратки „Учебното дело в Македония през 1880 – 81 г. и неговото бързо развитие (Принос към юбилея на Солунските гимназии)“ статия на Благой Димитров във в-к „Македония“, стр.3, бр.1841, год. VII, София, 9.XII.1932 г. "19 февруарий 1878 г.; Лични спомени" статия на Благой Димитров във в-к „Македония“, бр.2210, София, 7.III.1934 г Съюз на македонските емигрантски организации в България – „Благой Димитров по случай 80-годишния му юбилей“, София, 1939 година „Лични спомени за Гоце Делчев“, публикувано във в. „Мир“, брой 12806, София, 1943 година „Спомени от възстанието през 1876“, публикувано във в. „Мир“, брой 8964 и брой 9300, София, 1930 година „Опожаряването на Емборе през Илинденското въстание“, публикувано във в. „Македония“, брой 2033, София, 1933 година „Спомени от далечни времена“, публикувано във в. „Мир“, брой 12781, София, 1943 година "Методи Кусевич и неговите заслуги. Друг спомен от 1878 година", публикувано във в-к "Обзор", год. II, бр. 71, София, 25 юли 1936 година "Общ поглед върху солунските български гимназии", публикувано в "Сборник Солун", София, 1934 година "Солунски спомени (откъслек от спомените ми за учебната 1888-89 година)", публикувано във в-к "Македония", год. VII, бр. 2027, София, 26 юли 1933 година
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Родени в Емборе Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Възпитаници на Одеския национален университет Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“