Репу̀блика Белару̀с, наричана също и Белору̀сия (; ) е държава в Източна Европа, която граничи с Русия на изток, с Полша – на запад, с Украйна – на юг, Литва – на северозапад, Латвия – на север и няма излаз на море.
Площта ѝ е 207 705 km², от които 204 875 km² суша и 2830 km² водна площ. Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Столицата ѝ е град Минск.
Беларус е една от 15-те бивши съветски републики и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 г. – т.нар. Белоруска народна република. Преди това териториите ѝ са били част от няколко държави, вкл. Руската империя, Великото литовско княжество и Жечпосполита. Беларус, заедно с Украйна, е една от държавите, най-тежко пострадали от Втората световна война: загива една трета от населението ѝ, а половината ѝ икономически ресурси са унищожени. През август 1991 г. Беларус обявява независимост от СССР и започва да провежда самостоятелна политика.
География
Беларус има площ от 207 600 km² с обща дължина на границите 3306 km. Граничи с 5 държави – Русия на изток (959 km граница), Украйна на юг (891 km), Полша на запад (605 km), Литва на северозапад (680 km) и Латвия на север (171 km). Страната няма излаз на море. Около 40% от територията ѝ е покрита от гори и значителна част от нея е заета от блата и мочурища. Беларус е предимно равнинна държава, най-високата ѝ точка е хълмът Дзерджинская гора (Дзяржинская хара, 346 m). В южните си части, по поречието на река Припят, се простира мочурливата низина Полесие. Низината е покрита със смесени гори, в които се срещат много ценни горски видове и диви животни (рис, лос, бобър, глиган, черен щъркел и др.). Полесието е най-голямата заблатена и некултивирана територия в Европа. Съществуват значителни залежи на нефт и газ. Извличат се най-вече гранит и варовик. Има голямо наличие на торф, който е от голямо значение за земеделието. Средното количество валежи за годината е от 550 до 700 mm, климатът е умереноконтинентален (поради липсата на планини и равнинния характер на страната). Зимите са много студени, със средна температура от –6 °C, а летата са прохладни и влажни, със средна температура от 18 °C. Беларус има около 10 800 езера.
Администр
ативно деление
Административно Беларус е разделена на 6 области и 1 град на републиканско подчинение (Минск).
История
През VII век днешните земи на Беларус са заселени със славянски племена (драговичи, радомичи, кривичи). През ранното Средновековие (IX век) страната е в пределите на Киевска Рус, а през XII век е раздробена на няколко феодални княжества. От XIV до XX век последователно е била Литва, част от Полша и Руската империя. От 1922 г. до 1991 г. Беларус е съюзна република в състава на СССР. През 1991 г. е провъзгласена за независима република.
Три години по-късно Александър Лукашенко става президент на Беларус. Държавата упражнява силен контрол над икономиката, води политика на противопоставяне на НАТО и на икономическото сътрудничество с ЕС, а вътре в страната политическите свободи са ограничени. Беларус е силно обвързана с Русия, двете имат обща отбранителна и митническа система.
Ранна история Областта на днешен Беларус е първоначално заселена от балтийски племена през III век. Около V век земите им са покорени от славянски племена. Това е резултат отчасти поради липсата на военно координиране на балтите, но постепенната асимилация на балтите в славянската култура има мирен характер.
През IX век територията на днешен Беларус става притежание на Киевската Рус, управлявана от Рюриковичи. След смъртта на Ярослав I, държавата се разпада на независими княжества. Голямата част от ранните руски княжества са заличени или тежко засегнати от монголското нашествие през XIII век, но земите на днешен Беларус избягват тази участ и в крайна сметка стават част от Великото литовско княжество. Това води до икономическо, политическо, етническо и културно обединение на беларуските земи. По това време княжеството участва в няколко военни кампании, включително сражаването на страната на Полша срещу Тевтонския орден в Битката при Грюнвалд през 1410 г. Съвместната им победа позволява на княжеството да контролира северозападните покрайнини на Източна Европа.
Великото московско княжество, предвождано от Иван III, предприема военни кампании през 1486 г. в опит да завземе териториите на днешен Беларус, Русия и Украйна.
Жечпосполита
На 2 февруари 1386 г. Великото литовско княжество и Полското кралство сключват лична уния (вж. Кревска уния) чрез брак на владетелите си. Тази уния задвижва събития, които в крайна сметка довеждат до образуването на т.нар. Жечпосполита през 1569 г. чрез Люблинската уния.
През годините след унията, процесът на постепенна полонизация на литовци и рутени започва да набира скорост. В културния и обществен живот преобладават полският език и католицизмът, а през 1696 г. полският измества рутенския като официален език. Последният дори е забранен за употреба в администрацията.Belarusian: UCLA Language Materials Project , ucla.edu Въпреки това рутенците продължават да говорят на родния си език и остават верни на Беларуска гръкокатолическа църква. Руска империя
През 1772 г. в хода на т.нар. Първа подялба на Жечпосполита между Руската империя, Кралство Прусия и Хабсбургската монархия, ония войводства, които са населени предимно с беларуси (Мшчиславско войводство и от части Полоцко войводство, Витебско войводство и Минско войводство на Великото литовско княжество), са анексирани от Руската империя, образувайки Могильовска губерния, а от части те влизат и в състава на Псковска губерния, от която по-късно през 1776 г. е образувана Полоцката губерния с център град Полоцк.
На 10 януари 1778 г. губерниите са преименувани на „наместничества“ в резултат административно-териториалните реформи на Екатерина II.
През 1791 г. вследствие на Втората подялба на Жечпосполита към Руската империя преминават също Минското войводство и Новогрудско войводство – също традиционно населени с беларуси – и образуват Минска губерния с център град Минск (съществува в периода 1793 – 1795 г. и 1796 – 1921 г. (в периода 1795 – 1796 г. се нарича Минско наместничество).
На 12 декември 1796 г., в хода на административно-териториалните реформи на Павел I (премахване на наместничествата и възвръщане на губерниите) дотогавашното Могильовско наместничество било обединено с Полоцкото наместничество и по този начин е образувана Беларуската губерния с административен център град Витебск.
През 1797 г. се състои Третата подялба на Жечпосполита и останалите части на Минското войводство и Новогрудско войводство, както и големи части от Трокското войводство и Виленското войводство – също традиционни беларуски земи – преминават в състава на Руската империя. От тия земи се образува руската Гродненска губерния с център град Гродно (съществува в периода 1801 – 1918 г.)
На 27 февруари 1802 г. от Беларуската губерния биват отцепени ония 12 уезда, които някога са съставлявали Могильовска губерния, и от тях на ново се основава Могильовската губерния с център град Могильов в първообраза ѝ, а от останалите уезди е образувана Витебска губерния с център град Витебск.
По време на управлението на Николай I и Александър III, националните култури са подлагани на репресии. Политиката на полонизация е подменена с политика на русификация, която включва връщане на източното православие. Беларуският език е забранен в училищата, докато в съседна Жемайтия е позволено началното образование на жемайтски диалект.
През 1863 г. икономическото и културното напрежение ескалира в Януарското въстание, предвождано от Константи Калиновски. След провала му, руското правителство въвежда кирилицата като писменост на беларуския език през 1864 г., а официалните документи на беларуски език са забранени до 1905 г.
През Първата световна война тия земи са окупирани от Германската империя. По време на преговорите около Брест-Литовския мирен договор, Беларус обявява независимост, докато е още под германска окупация на 25 март 1918 г. С това се слага началото на Беларуската народна република. Веднага след това избухва Полско-съветската война и територията на Беларус е поделена между Полша и новосъздадения Съветски съюз. Оттогава радата на Беларуската република съществува като правителство в изгнание и до днес. Към момента това е най-дълго оцелялото правителство в изгнание.
Беларуска народна република
Беларуската народна република е първият опит за създаване на независима беларуска държава под името „Беларус“. Въпреки значителните усилия, държавата приключва съществуването си, тъй като първоначално е окупирана от Германската имперска армия, после от Руската императорска армия, а сетне – от Червената армия на болшевиките. Съществува от 1918 до 1919 г., но все пак поставя основите за създаването на държавност около името „Беларус“.
Белоруска съветска социалистическа република
Част от Беларус, намираща се под руска власт, е преобразувана в Белоруската съветска социалистическа република през 1919 г. Скоро след това е образувана в Литовско-Белоруска съветска социалистическа република заедно с Литва. Тя просъществува само няколко месеца, преди полското настъпление да я накара да се разпадне. Войната приключва през 1921 г., след което Белоруската ССР влиза в състава на СССР. Западната част на днешен Беларус остава част от Полша.
През 20-те и 30-те години на XX век съветските селскостопански и икономически политики, включващи колективизация и петилетки, водят до масов глад и политически репресии в страната.
През 1939 г. Нацистка Германия и Съветският съюз нападат и окупират Полша, с което започва Втората световна война. Съветските войски анексират голяма част от източните земи на Полша. Голямата част от северните покорени територии са прибавени към площта на Беларуската ССР и днес съставляват част от Западен Беларус. Съветските власти в Беларуската ССР вече контролират територии, населявани от поляци, украинци, беларуси и евреи. През 1941 г. Германия нахлува в Съветския съюз. Брестката крепост е подложена на една от най-ожесточените атаки през войната. Статистически погледнато, Беларуската ССР е най-тежко ударената съветска република през войната. Тя остава окупирана от нацистите до 1944 г. През това време те унищожават 209 от 290 града в страната, 85% от беларуската промишленост и над 1 милион сгради. Немският Генерален план „Ост“ предвижда избиването, изселването и поробването на повечето беларуси с цел да се предостави жизнено пространство на изток за германците.Snyder, Timothy (2010). Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin. Basic Books. p. 160.
Броят на загиналите през войната е оценен на над 1 милион души. Еврейското население в страната е опустошено в хода на Холокоста и така и не се възстановява. След войната окончателните граници на страната са начертани от Сталин, когато някои беларуски територии са дадени на новоанексирана Литва.
След войната, Беларус е една от страни учредителки на Хартата на Обединените нации и като такава получава допълнителен глас в ООН, освен гласа на СССР, в който членува. Следват енергични програми по възстановяване на страната. Така Беларуската ССР се превръща в голям производствен център в западните части на съюза, създавайки работни места и привличайки руснаци.
Сталин въвежда политика на съветизация, за да изолира Беларуската ССР от Западния свят. Тя включва изпращането на руснаци от различни части на съюза и поставянето им на ключови позиции в местното управление. След смъртта на Сталин, Никита Хрушчов продължава делото му на културна хегемония, заявявайки: „Колкото по-скоро всички започнем да говорим на руски, толкова по-бързо ще построим комунизма“.
През 1986 г. Беларуската ССР става главен потърпевш на Чернобилската авария в съседната Украинска ССР, при която страната е засипана от радиоактивно замърсяване.
Независимост