Австралия (, МФА:; – „южен“), официална форма – Австралийски съю́з или Общност на Австралия (), е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент – Австралия. Тя е разположена в южното полукълбо и е най-голямата страна в Австралазия. Австралия включва остров Тасмания, който е австралийски щат, и множество по-малки острови в Индийския и Тихия океан. Съседните страни на Австралия са Нова Зеландия на югоизток и Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор на север и Соломонови острови, Вануату и Нова Каледония на североизток.
Австралия е просперираща развита държава, тринадесетата по големина икономика в света. Страната се нарежда на високо ниво в степента на човешко развитие, качеството на живот, здравеопазване, продължителност на живота, общественото образование, икономическата свобода и защитата на гражданските свободи и политически права. Австралия е член на Организацията на обединените нации, Г-20, Общността на нациите, АНЗЮС, ОИСР, APEC, Форума на тихоокеанските острови и на Световната търговска организация.
Наименование Наименованието на Австралия идва от латинското australis, „южен“. Легендите в Европа за Terra Australis Incognita (Тера аустралис инкогнита) – „Непозната южна земя“ – съществуват още от римско време и са широко разпространени през Средновековието, макар че не се основават на конкретни знания. След откриването на континента Австралия той започва често да бъде наричан Terra Australis. Първото документирано използване на думата Australia на английски език е от 1625 г. в бележка, отнасяща се за Australia del Espíritu Santo, един от островите на Вануату. В документи на Нидерландската източноиндийска компания от 1638 г. се използва прилагателното Australische. До края на XVIII век, когато придобива днешното си значение, наименованието Австралия се използва в по-широк смисъл и често обхваща всички острови в Южния Тихи океан. През този период най-често използваното име на континента е Нова Холандия.
Името Австралия е популяризирано от британския изследовател Матю Флиндърс, който настоява за официалното му приемане още от 1804 г. В своя книга от 1814 г. по настояване на издателя той използва по-разпространеното име Terra Australis, но в бележка под линия отбелязва: „Ако бих си позволил някаква промяна на първоначалния термин, това би било преобразуването му в Австралия; тъй като е по-приятен за ухото и наподобява имената на другите големи части от земята.“ През следващото десетилетие наименованието постепенно се налага. Лаклан Маккуори, губернатор на Нов Южен Уелс, използва името в своята кореспонденция с метрополията и на 12 декември 1817 г. препоръчва на Колониалната служба то да бъде официално утвърдено. През 1824 г. британското Адмиралтейство приема, че континентът официално ще се нарича Австралия.
География Австралия е разположена изцяло в южното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан. Страната е разположена на целия континент Австралия. Пресечена е и от Южната тропична окръжност (Тропика на козирога). Площта на страната е 7 692 024 km².www.ga.gov.au
На север Австралия се доближава до Азия чрез Малайския архипелаг. На север са разположени полуостров Йорк и заливът Карпентерия. Чрез Торесовия проток Австралия е отделена от остров Нова Гвинея. Арафурско и Тиморско море мият северните брегове на Австралия. На запад и на юг е Индийският океан, който също докосва бреговете на Австралия. На юг са разположени Големият Австралийски залив и Басовият проток, който отделя Австралия от остров Тасмания. Източните брегове се мият от Коралово и Тасманово море, които са част от Тихия океан. Големият бариерен риф също се намира на изток.
Западната част на Австралия е платовидна, средната част е равнинна, а източната е планинска. Най-високият ѝ връх е Косцюшко (2228 m), разположен в Австралийските Алпи. Голямата вододелна планина се състои от множество високи плата и ниски планини и се простира до източната част на Австралия. Защитава безводната централна част на страната от дъждоносните облаци, които се носят от Тихия океан. През зимата високите върхове се покриват със сняг и са удобни за ски. В Австралия има много пустини – голямата пустиня Виктория, Голямата пясъчна пустиня, пустинята Гибсън, пустинята Танами, пустинята Симпсън. Всички пустини са разположени в западната и централна част на Австралия.
Единствената голяма река в Австралия е Мъри с притока си Дарлинг. Мъри извира от голямата вододелна планина и се влива в Индийския океан. Реката има голямо значение за хората, живеещи в тази област, затова я наричат Австралийския Нил. Другите реки са малки и пресъхващи, поради горещия и сух климат. В централна Австралия се намира езерото Еър, което е разположено в депресия, достигаща до 12 m под морското равнище.
Климатът в Северна Австралия е субекваториален, с дъждовен и сух сезон и високи температури през цялата година. В централната част климатът е пустинен. Субтропичният пояс е в Южна Австралия, а в южната част на остров Тасмания, поради охлаждащия ефект на Антарктическото течение, климатът е умерен.
+ Средни температури за Сидни температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек минимална,°С 20 20 18 15 13 10 9 10 12 14 16 18 максимална,°С 26 26 25 23 20 18 17 18 20 22 23 25
Административно деление
В Австралия има шест щата – Нов Южен Уелс, Куинсланд, Южна Австралия, Тасмания, Виктория и Западна Австралия, и две континентални територии – Северна територия и Австралийска столична територия (АСТ). Двете територии се самоуправляват по начин, сходен на отделните щати, но федералното правителство може да прави всякакви преки промени, независимо от становището на местното управление. От друга страна федералното законодателство важи само в тези части на австралийските щати, които са определени в раздел 51 на Австралийската конституция; щатският парламент има право на собствено законодателство и контролира училищата, полицията, местните съдилища, градския транспорт и пътната инфраструктура, както и управлението в отделните селища.
Всички щати с изключение на Куинсланд имат двукамарни парламенти; в двете територии парламентите са еднокамарни. Австралийските щати са суверенни образувания, но част от правомощията им се определят от федералното правителство по силата на конституцията. Долната камара е известна като Законодателно събрание, а горната камара се нарича Законодателен съвет. Начело на всеки щатски парламент стои премиер, а на териториалните – главен министър. Крал Чарлз III е представен във всеки щат от губернатор, а в Северната територия – от администратор. Във федералното правителство кралят е представен от генерал-губернатора.
Федералното правителство пряко управлява следните австралийски територии: Територия Джървис Бей Остров Рождество и Кокосови острови Острови Ашмор и Картие Коралови острови Острови Хърд и Макдоналд Австралийска антарктическа територия
Остров Норфолк също спада към федерално управляваните територии, но от 1979 г. се ползва с определена автономия и има собствено законодателно събрание.
История
Основни събития Най-малко 40 хил. години преди откриването от европейците в края на XVIII век, Австралия е била обитавана от коренните австралийци,Both Australian Aborigines and Europeans Rooted in Africa – 50 000 years ago . които принадлежали към повече от 250 езикови групи.Michael Walsh. 'Overview of indigenous languages of Australia' in Suzane Romaine (ed) Language in Australia (Cambridge: Cambridge University Press, 1991) ISBN 0-521-33983-9 Континентът е открит от нидерландски изследователи през 1606 г. През 1770 г. източната му половина е обявена за владение на Великобритания. Първоначално на 7 февруари 1788 г. е основана колонията Нов Южен Уелс, заселвана със затворници. Постепенно населението нараства и през следващите десетилетия континентът е изследван напълно. Създадени са още пет самоуправляващи се колонии.
На 1 януари 1901 г. шестте колонии стават федерация и е създаден Австралийският съюз. Австралия поддържа стабилна либерална демократична политическа система в Общността на нациите. Населението на страната към 2010 г. е 22 милиона души, като около 60% е концентрирано във и около столицата Канбера и големите градове Сидни, Мелбърн, Брисбейн, Пърт и Аделаида.
Ранна история Първите обитатели на Австралия били аборигени, които се заселили през Малайския архипелаг преди повече от 40 000 години. Там може би е имало между половин и един милион аборигени по време на европейската колонизация. Аборигените били разделени на близо 500 племена. Днес в Австралия живеят около 350 000 аборигени.
Колониален период Холандски, португалски и испански кораби забелязали Австралия през XVII век. Холандските кораби акостирали в залива на Карпентария през 1606 г. През 1616 г. земята получила името „Нова Холандия“. Основната причина, която довежда до откриването на Австралия, е търсенето на морски път за Индия и Китай. Откриването на Австралия принадлежи на холандския мореплавател Вилем Янц (Янсон), който през 1606 г. прониква до ниското пустинно крайбрежие на австралийския залив Карпентерия. Голямо значение за опознаването на Австралия има знаменитата експедиция на холандския мореплавател Абел Тасман (1642 – 1643). Изпълнявайки задачата да се изясни положението на предполагаемата „Южна земя“, Тасман обиколил от юг континента. Той открил остров Тасмания (по-късно наречен на негово име), но не установил, че земята е остров. Проучването и опознаването на Австралия се преустановило за повече от век – през време на войните на Холандия с Англия и Франция. През 1768 г. започва експедицията на Джеймс Кук, който изследвал източното крайбрежие на Австралия. В резултат на неговите изследвания окончателно била разсеяна легендата за съществуването на голям южен континент. В края на XVIII и началото на XIX век се проучват вътрешните части на Австралия. Голямо значение в тази насока имат експедициите на Томас Мичъл (1831 – 1846), който изследвал областта на днешния щат Виктория. С изследването на Юга се заел Едуърд Еър (1839 – 1841). Целият XIX век е изпълнен с експедиции, които значително опознали континента. По-важни изследователи на Австралия са Лайхард, Бурке, Стюърт, Флиндърс, Хан и др. През 70-те години на XIX век в Австралия живял и работил големият руски пътешественик и учен Н. Н. Миклухо-Маклай.
През 1770 г. на източния бряг на Австралия пуска котва английският мореплавател Джеймс Кук. След като САЩ обявява независимостта си, Великобритания вече няма къде да изолира престъпниците си и затова решава да изпраща осъдените далеч в Тихия океан. Първият кораб с 1500 осъдени пристига в Австралия през 1788 г. Оттогава започва изтласкването на местното население от плодородните земи към недружелюбните територии на страната. Свободни заселници и бивши затворници основали шест колонии: Нов Южен Уелс през 1786 г., Тасмания през 1825 г., Западна Австралия през 1829 г., Южна Австралия през 1834 г., Виктория през 1851 г. и Куинсланд през 1859 г.
Откриването на злато през 1851 г. води до преселването на много хора на австралийския континент. Така започва бързото изграждане на градове като Сидни, Мелбърн и Хобарт. По време на Втората световна война Австралия престава да бъде изолирана и влиза във войната срещу Япония, заедно със съюзниците от Запада.
Много от заселниците били трескаво привлечени от златото. Ферми за овце и зърно скоро прераснали във важни икономически предприятия.
Австралийски съюз Шестте колонии станали щати и през 1901 г. се федерирали в Австралийски съюз с конституция, която обединява британските парламентарни и американските федеративни традиции. Затова Австралия получава либерално законодателство: свободно задължително образование, защитаване на търговския юнионизъм с индустриално помирение и арбитраж, тайно гласуване, право на жените да гласуват, отпуски по майчинство, пенсиониране по болест и по старост.