Дубровнишката грамота е документ от 1230 година, с който българският цар Иван Асен II дава на дубровнишките търговци правото да търгуват свободно в държавата му.

Грамотата съдържа данни за териториалното разширение на Българското царство след битката при Клокотница, както и ценни податки за състоянието на българския език през XIII век. Съхранява се в ръкописния отдел на Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург.

Текст на грамотата Оригинал

На съвременен български език Дава царство ми тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав или Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанаската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царство ми.† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †

Информация за Второто българско царство Издаването на грамота представлява практика, сходна с тази на предходната грамота на бан Кулин от Босна. Дубровнишката грамота е важен исторически извор за търговските връзки, които Иван Асен II установява след битката при Клокотница, и за териториалния обхват на Българското царство по онова време. В текста са изброени подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

Информация за развитието на българския език В грамотата е засвидетелствано изпадането на окончанието -тъ от глаголните форми за трето лице единствено число сегашно време (дава вм. даватъ), както и употреба на съкратената форма ще за трето лице единствено число сегашно време на старобългарския глагол , която започва да се използва за образуване на глаголи от бъдеще време. В това отношение Дубровнишката грамата е най-ранният пример за поява на генерализираната частица ще за изразяване на бъдеще време, и то в отрицателна бъдеща конструкция: .

Информация за развитието на правото Освен данни за развитието на българския език, както и за територията на Второто българско царство, тази грамота дава ценни сведения за развитието на българското право. Наред с други грамоти от този период тя свидетелства за това, че българските управници са се стремели, както отбелязва Венелин Ганев, да „обезпечат личната свобода и имотната сигурност на търговците, както и свободното тяхно движение и търуване.“ Не са останали правни източници, които да регулират търговските отношения. От тяхната липса би могъл да се направи изводът, че българското средновековно право въобще не е санкционирало тези отношения освен по случайност в подобни на тази грамоти.

Издания и коментари

Източници

Бележки

Категория:Исторически документи Категория:Извори за българската история Категория:Втора българска държава Категория:История на Хърватия Категория:Стопанска история на България Категория:Външноикономическа политика на България Категория:Култура в Санкт Петербург Категория:Среднобългарски език грамота грамота грамота Категория:1230 година в Европа