На̀мата или Пипилища (произнасяно в най-близкия български говор Пипилишча, , до 1928 Πιπιλίστα, Пипилиста) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География Намата е разположено на 1140 m надморска височина, над прохода между планините Мурик (Мурики) и Синяк (Синяцико). Отдалечено е на 10 km южно от Влашка Блаца (Власти), на 17 km северно от Ератира (Селица) и на 32 km северно от Сятища.
История В Османската империя В XIX век Пипилища е арумънско село в Населишка каза на Османската империя. Заедно със Сисани и Влашка Блаца оформя група влашки селища в Синяк. По произход населението на Пипилища е от Епир.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Пепилица (Pépilitza), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пепелища и има 414 жители власи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пепелища е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 69 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пипилиста (Πιπιλίστα), Населишка каза, живеят 150 гърци елинофони християни.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пепелища (Pepelichta) има 552 българи патриаршисти гъркомани.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Пипилиста (Πιπιλίστα), Населишка каза, живеят 250 православни гърци.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пипилища остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показна 446 жители. Преброяването от 1920 година показва 129 жители, но е правено през зимата, когато повечето скотовъдци от Пипилища зимуват със стадата си в Тесалия. В 1928 година името на селището е сменено на Намата.
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 – 1949).
Населението традиционно се занимава със скотовъдство, а по-късно и със земеделие, производство на картофи.
Личности Родени в Намата Григорий Папатомас (р. 1960), гръцки духовник Яначко Константинович (1844 – 1929), сръбски търговец, общественик и политикСрпски биографски речник, том 5. Яни (Ян, Гено, Гени) Арберов (Арбер, Арпер) (1850 – след 1897), български опълченец, според други сведения роден в Кожани, на 29 април 1877 година постъпва в V рота на IV дружина на Българското опълчение, след заболяване на 25 юни е прикомандирован в III рота на III дружина, на 5 август 1877 година постъпва в I рота на II дружина, уволнен е на 3 юли 1878 година, след войната е оземлен в село Тестеджи, Провадийско, живее във Варна
Литература Παράσχος, Δημήτρης, "Καταγωγή κατοίκων του χωριού Νάματα (Πιπιλίστα) Βοϊου Κοζάνης", Βοϊακή Ζωή 120, Νοεμ.-Δεκ. 1992.
Бележки
Категория:Села в дем Горуша Категория:Арумънски селища