Петър Николов Васков с псевдоними Новак, Педро и Тихомиров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Роден е във Велес на 18 май 1875 година. Брат е на Панчо Васков. Завършва в 1893 година с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В гимназията е член на Тайния ученически революционен кръжок. В 1896 година завършва физика и математика във Висшето училище в София. Учителства в Лом, Видин, където преподава на Михаил Думбалаков, и Силистра, а от 1898 до 1900 година в Одринската българска мъжка гимназия. В Одрин става член на окъжния революционен комитет на ВМОРО.
Уволнен за революционна дейност от гимназията, става учител в Сливен. През юли-август 1901 година е делегат на Деветия македоно-одрински конгрес, като е привърженик на Борис Сарафов. На 28 юли 1902 година той е делегат на Десетия македоно-одрински конгрес от Сливенското дружество и е сред делегатите, които се противопоставят на групата на Стоян Михайловски и Иван Цончев.
В 1902 година завършва Школата за запасни офицери в София.
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година е войвода в Демирхисарско и е ранен по време на сражение. През февруари - април 1904 година, заедно с Марко Секулички и Христо Настев, завежда Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО. Поддържа контакти със задграничните представители Христо Матов, д-р Христо Татарчев и Димитър Мирасчиев. Подпомага преминаването през Кюстендил и изпращането в Македония на четите на Апостол войвода, Лука Иванов, Христо Чернопеев и други.
От 1904 до 1907 година е учител в Одринската гимназия и председател на Одринския окръжен революционен комитет. След края на учебната 1906/1907 година Екзархията е принудена от османските власти да го уволни заради подозрения в революционна дейност.
Петър Васков загива заедно с Лазар Маджаров, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Янаки Милков в сражение с турците при село Лъджакьой, Дедеагачко (днес Гърция).
Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:
На негово име е наречено село Васково в Свиленградско, както и улица в град Пловдив, в квартал Кючук Париж.
Литература Писмо от Петър Васков, 23 февруари 1905 година Текст
вестник „Революционен лист“, бр. 17 от 21. VIII. 1905 г.; Васков, Ив. Н. – Петър Николов Васков. в. „Тракия“, бр. 530, 531, 1933 г.; списание „Илюстрация Илинден“, г. 10, 1938, № 3-6, 8. Орманджиев, Ив. П. – Известия на института по история. 1962, т. XI.; Възпоменателен лист. София, 23 ноември 1957 г.; Балджиев, М. – Петър Васков. Лъджакьой, С., 1972, с. 68-85;2. Попкиров, Д. – Петър Васков. Лъджакьой. С., 1972, с. 86-95; Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978. За Петър Васков в книгата на Георги Баждаров „Моите спомени“
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български учители Категория:Родени във Велес Категория:Осми випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Учители в Одринската българска мъжка гимназия Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български офицери от Македония Категория:Български подпоручици Категория:Възпитаници на Факултета по математика и информатика на Софийския университет Категория:Български математици