Филѝпо Ювàра (; * 7 март 1678, Месина, Сицилианско кралство; † 31 януари 1736, Мадрид, Кралство Испания) е италиански архитект, сценограф и златар, един от основните представители на Късния барок. Работи дълги години в Торино в служба на савойските владетели.
Биография Ранни години Месина Филипо Ювара е роден на 7 март 1678 г. в Месина, Сицилианско кралство. Той е син е на Пиетро Ювара и Елеонора Тафури(с). Бракът на родителите му е сключен през 1668 г. и е втори за баща му, след смъртта на първата му съпруга Катерина Дония. Филипо е едно от общо петнадесетте деца в семейството.
Първоначалното му художествено формиране протича в Месина, в работилницата на баща му – майстор на сребърни изделия.„Пиетро, роден в Месина ок. 1609 г., живял и държал дюкян на ул. degli Argentieri. От съпругата и Катерина Дония – дъщеря на производителя на сребърни изделия Кола Мария, за която се оженил ок. 1640 г., получил в дар инструментите на занаята. Дюкянът на Пиетро бил много активен, както доказват множество документи и останали поризведения.“
Molonia, Giovanni. Juvarra. // Dizionario Biografico degli Italiani 62. Istituto dell'Enciclopedia Italiana,2004. Именно там се разкрива ранният талант на Ювара, който, според брат му Франческо Натале, е „по природа много жив и с отличен интелект“. Под ръководството на баща си той усвоява основите на златарството и сребърната изработка, както и първите умения в рисуването. Успоредно с това, на 12-годишна възраст, е насочен към изучаване на богословие.
В семейната работилница Ювара създава редица произведения на златарското изкуство, отличаващи се с висока художествена стойност. Сред тях се открояват потир (1695), два броя утвар за църквата „Санта Мария деле Джумаре“ в Шака (1697) и за катедралата „Сан Джорджо“ в Модика (1700), осем свещника (1698) и два други големи свещника (1701) за Катедралата на Месина.
Изучаване на архитектура в Рим
След като полага свещенически обет през 1703 г., Ювара решава да се премести в Рим, за да усъвършенства своите теоретични и практически познания по архитектура и изкуства. Той пристига там през лятото на 1704 г. на 26-годишна възраст, и е настанен в дома на семейство Пасалакуа на улица „дей Леутари“ – квартал, гъсто населен с преселници от Месина. По това време Ювара няма конкретен архитектурен опит. Той е страстен самоук, който подхожда към архитектурата без практическа подготовка, като изучава трактатите на Витрувий, Андреа Поцо и Якопо Бароци дел Виньола. Положението му на духовно лице оказва силно влияние върху обучението му и върху бъдещата му архитектурна кариера. В Рим първоначално е под покровителството на монсеньор Томазо Руфо –изтъкнат представител на Римокатолическата църква и камерхер на папа Климент XI.
От този момент нататък Ювара се развива под ръководството на един от най-значимите римски архитекти и преподаватели – Карло Фонтана, с когото се запознава благодарение на посредничеството на монсеньор Руфо. Сведенията за първата им среща са противоречиви. Според брат му Франческо, Фонтана приема Ювара за свой ученик, след като го вижда да рисува капител и остава впечатлен от уменията му. Биографията на Шипионе Мафей обаче разказва за проект на дворец, изпълнен от младия Филипо с топлината и изобилието на родната му Месина, който подтиква възрастния майстор да го посъветва да забрави наученото дотогава. Независимо от различията в разказите, контактът с Фонтана позволява на Ювара да се освободи от универсалистичния мит на Микеланджело, който го е вдъхновявал до този момент, и да възприеме строгия и логичен метод на проектиране, характерен за творчеството на Фонтана.
В Рим Ювара е напълно отдаден на интензивна учебна дейност, която му помага да усъвършенства своя изобретателен талант и уменията си в рисуването. Следи от неговата ранна изобретателност се откриват още през 1701 г., когато проектира декоративните апарати за празненствата по случай коронацията на испанския крал Филип V, сред които се откроява украсата на „Пирамидата на златарите и творците на сребърни изделия“. През август 1704 г. Ювара създава архитектурни „фантазии“ с антикварен характер, демонстриращи уверено техническо майсторство и вписващи се в художествена тенденция, която достига своя връх в графичната продукция на Джовани Батиста Пиранези.
Начало
Клементинов конкурс и завръщане в Месина На 7 май 1705 г. Ювара дебютира на римската архитектурна сцена, спечелвайки първа награда в Клементиновия конкурс от първо ниво, организиран от Академия „Св. Лука“. Награденият проект представлява Кралски дворец – вила за забава за трима високопоставени личности. Композицията включва „вила с три отделни сгради, прикрепени към шестоъгълен централен двор, заобиколен от шарнирно разположена геометрична система от градини и прилежащи пространства, потенциално клоняща към безкрайността“. В този проект вече се открояват редица стилистични особености, характерни за зрелия Ювара, включително вниманието му към връзката между архитектурата, градския контекст и пейзажа.
Непосредствено след победата в конкурса Ювара се завръща за кратко в Месина за погребението на баща си Пиетро, починал на 1 март 1705 г. Там той демонстрира знанията и уменията, придобити в Рим само за една година обучение: работи по разширяването и обновяването на двореца на Муцио Спадафора, както и по подредбата на вече несъществуващата част за знатни лица в църквата „Св. Грегорий“.
След кратък престой Ювара отново поема към Рим. Според брат му Франческо той пътува в компанията на „г-н Кориолано Орсучи – кавалер от Лука с големи заслуги“. По пътя двамата се отбиват в Неапол, където остават поне от 30 януари до 6 март 1706 г. В града Ювара работи активно, създавайки 45 чертежа, сред които проекти за фасадите на църквите „Св. Бригита“ и „Джироламини“, релефи за олтара Филомарино в църквата „Св. Апостоли“, проучвания за купол, листове с орнаментални мотиви и архитектурни фантазии. Паралелно с това той изгражда широка мрежа от контакти с водещите неаполитански творци, както личи от приятелството му с Франческо Солимена и сътрудничеството му с Доменико Антонио Вакаро и Фердинандо Санфеличе.
Ювара в Академия „Сан Лука“ След завръщането си в Рим (присъствието му в града е документирано от 5 април 1706 г.) Ювара отново започва да изучава архитектура под ръководството на Франческо Фонтана, син на Карло Фонтана, с когото работи в тясно сътрудничество. През декември същата година той заминава за Лука, където се заема с довършването на Общинска палата, останала незавършена след смъртта на Бартоломео Аманати. Паралелно с това Ювара изготвя проекти за уредбата на Болницата на Пресвета Троица, както и за няколко вили на образованите и изискани благородници на Лука. В тези проекти той демонстрира значителна способност да адаптира подхода на Карло Фонтана към темата за ренесансовата вила, както личи от вилите Контрони в Монте Сан Куирико, Гуиниджи в пристанището на Виареджо и Орсучи в Сегроминьо.
На 31 декември 1706 г., докато все още пребивава в Лука, Ювара е номиниран за почетен академик на Академия „Сан Лука“. Получаването на тази престижна титла едва на 28-годишна възраст е повод за голяма гордост за него. В знак на признателност Ювара дарява на академията собствен проект за църква с централен план и две камбанарии – композиция, която в своята структура, предпазливо вдъхновена от архитектурата на Бернини, Боромини и Пиетро да Кортона, предвещава формите а бъдещата базилика „Суперга“ в Торино, построена десет години по-късно.
На 26 април 1707 г. Ювара е назначен за преподавател по архитектура в Академия „Сан Лука“. Той заема тази длъжност с голяма ангажираност и престиж, като в преподавателската му дейност влизат курсовете по архитектура през 1708 и 1712 г., както и курсът по перспектива през 1711 г. Сред неговите ученици са млади стажант-архитекти като Доменико Грегорини и Пиетро Пасалакуа. Паралелно с преподаването Ювара си сътрудничи активно с Франческо Фонтана и установява ползотворни контакти с академиците от „Сан Лука“, усвоявайки елитарен модел на отношения с колеги и поръчители.
Въпреки че от 13 май 1708 г. е член на Академията на виртуозите в Пантеона, Ювара присъства на малко от нейните заседания и не се включва в онези прагматични дейности, които заемат повечето римски архитекти. Благодарение на партньорството си с Фонтана той получава поръчката за семейния параклис на адвокат Антаморо, посветен на Св. Филип Нери, в църквата „Сан Джероламо дела Каритà“. Параклисът е завършен в рамките на три години (1708 – 1710) със значителния принос на Пиер Легро в областта на скулптурата и представлява едно от малкото свидетелства за конструктивната експертиза на Ювара от ранния му творчески период.
В двора на кардинал Отобони
Преждевременната смърт на Франческо Фонтана на 3 юли 1708 г. разстройва професионалния баланс на Ювара и го принуждава да търси нови възможности за работа в двора. Първоначално той се надява да постъпи на служба при Фредерик IV Датски и подготвя графична реконструкция на Капитолия. След като става ясно, че датският монарх няма да посети Рим, Ювара изпраща проекта си на Луи дьо Пардайан дьо Гондрен – министър на Луи XIV, с надеждата да привлече вниманието на френския двор. През юли 1708 г. той е повикан в двора на кардинал Пиетро Отобони, известен със своя интерес към театъра, който назначава младия архитект за сценограф.
През този период Ювара създава множество произведения за римската курия, включително ефимерна архитектура, декоративни системи и погребални декорации, изработвани в неговия дом-ателие в Палацо Орнани де Купис (днес Палацо Тучимей) на площад „Навона“, където е настанен. Сред проектите му от тези години – някои реализирани, други останали само на хартия – са куклите с почти човешки ръст за куклените представления в Канцлерския театър (1710 – 1712), обновяването на самия театър (юли–декември 1709), сцената на театър „Капраника“ (1713), както и сценографията за домашния театър на полската кралица Мария Кажимера д'Аркен в Палацето Дзукари (Palazzetto Zuccari) (1710 – 1713). Ювара работи съвместно с Пиер Легро върху погребалните декорации в църквата „Сан Луи дей Франчези“ за погребението на френския дофин (1711).
В областта на религиозната архитектура той изготвя проект за главния олтар на светилището „Санта Мария дел Фонте“ в Караваджо (1712; реализиран с изменения през 1750 г.) и предложение за завършване на двора на манастира „Санта Мария дел’Умилита“ в Рим (ок. 1714).
Ювара се озовава в среда, богата на културни стимули, и чрез присъствието си на вечерите на художниците от кръга на Отобони започва да изгражда публичния си образ на изискан царедворец. Членството му в литературната академия „Аркадия“, към която се присъединява през 1712 г. под пастирското име Браманцио Феесео, въпреки че не е писател по занятие, както и подновеният му интерес към дидактиката на архитектурата, се дължат пряко на влиянието на кардинал Отобони. Ювара изпълнява с голяма отдаденост ролята си на преподавател, особено в обучението на младия Луиджи Ванвители – син на неговия приятел, художника Каспар ван Вител.
Под знака на Савоя Ювара като „първи градски архитект" на Савойския двор
Смъртта на Карло Фонтана през февруари 1714 г. прекъсва професионалната връзка на Ювара с кардинал Пиетро Отобони. Малко след това обаче късметът му се усмихва в Месина. През юли 1714 г. неговият приятел от Академия „Аркадия“ – маркиз Франческо Агуире – е изпратен в Месина, за да посрещне херцог Виктор Амадей II Савойски, който получава Сицилия с кралска титла след подписването на Договора от Утрехт. Суверенът, освен че заявява претенции към сицилианските земи, посещава Месина и с надеждата да намери наследник на придворния архитект Микеланджело Гарове, починал през 1713 г. Маркиз Агуире приканва Ювара да пристигне в Месина, а той веднага приема поканата с надеждата да спечели благоволението на Савойския двор.