Щурците

„Щурците“ е българска рок група. Те са сред първите рок групи, доминираща музикалната сцена на страната от края 1960-те до края на 1980-те години.

История Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.

Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време грешно се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.

Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.

През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Много от текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети - Волен Николаев, Димитър Керелезов, Михаил Белчев, Александър Петров, Павел Матев. В кариерата си групата има около 3000 концерта.

Някои от най-емблематичните песни в този период са "Две следи", "Среща", "Вкусът на времето", "Вълшебен цвят", "Еньовден", "Рок в минало време", "Хамлет (Накъде)", "От Ден На Ден", "Конникът", "Мускетарски Марш", "Футуролог", "По Пътя".

През 1987 г. групата отбелязва 20 години на сцената с два изцяло разпродадени концерта в зала "Универсиада" в София, които са документирани в музикалния и биографичен филм - "Щурците - 20 години по-късно (1987)"

През 1988 г. записват един от химните на българската рок музика - песента "Клетва" като част от саунтрака на легендарния български филм "Вчера".

През 1990 г. „Балкантон“ издава малка плоча с две песни на групата под кат. номер ВТК 3985, от които голяма известност добива „Аз съм просто човек“, в която лиричният герой пее, че не е комунист и никога няма да бъде.

През 1998 музикантите отбелязват 30 години на сцената с национално турне и концерти в Античния театър в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Приморско, Варна и зала 1 на НДК в София.

В началото на месец юли 2007 г. „Щурците“ осъществяват национално турне в 11 града в страната по повод 40-годишнината от създаването си. Всички концерти са безплатни за публиката, а мотото на турнето е „40 години Щурците – 40 години Фаворити“.

През 2008 г. музикантите издават последния си албум с нови песни "На прага на сърцето" и го ознаменуват отново с концерт в зала 1 на НДК.

На 25 април 2013 г. Петър Гюзелев почива след дългогодишна битка с тумор в мозъка, с което Щурците официално прекратяват своето съществуване.

Въпреки това през 2017 г. групата се събира отново, за да отпразнува своята 50-годишнина с концерт в „Арена Армеец“.„Щурците“ – 50 години по-късно Към останалите трима членове се присъединяват Иван Лечев и Славчо Николов, Петър Георгиев (Пешето), както и други бивши членове на групата - китаристът Косьо Атанасов (Косьо Щуреца), барабанистът Петър Цанков, Веселин Кисьов. Гости са още групите D2, Б.Т.Р., Тангра и Фондацията.

На 11 октомври 2024 г. при инцидент загива Кирил Маричков.

На 1 април 2025 г. след кратко боледуване умира барабанистът Георги Марков.

Състав

Дискография Година Албум 1968 Щурците (EP, Балкантон – BTM 5971) 1969 Щурците (EP, Балкантон – BTM 6182) 1973 Щурците (EP, Балкантон – BTM 6577) 1973 Пътешествие със сал (SP, Балкантон – BTK 3167) 1975 Щурците (SP, Балкантон – BTK 3168) 1975 Щурците (SP, Балкантон – BTK 3229) 1976 Щурците'76 (първа дългосвиреща плоча) 1978 Щурците'78 (втора дългосвиреща плоча) 1980 ХХ век 1982 Вкусът на времето 1985 Конникът 1987 Мускетарски марш 1988 20 години по-късно (концертен албум) 1990 Щурците (SP, Балкантон – ВТК 3985) 1990 The Crickets (компилация) 1996 Best Ballads 1 (компилация) 1998 Best Ballads 2 (компилация) 1998 30 години Щурците (концертен албум с 6 нови песни) 2004 Антология (компилация в 4 части) 2008 На прага на сърцето 2015 Най-доброто от Кирил Маричков и Щурците (компилация в 2 части) 2019 50 години Щурците: Live (2 CD)

Източници

Външни препратки

Текстове на песни на „Щурците“ Акорди на песни на „Щурците“ Щурците в Български рок архиви Фен Youtube канал

Категория:Основани в България през 1967 година