Кнежево () е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

География Селото е разположено североизточно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.

История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 – 1619 година селото е отбелязано под името Кнездже с 11 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253. Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 13 джизие ханета в Кнездже.Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.

В XIX век Кнежево е малко, изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кнежево има 196 жители, всички българи християни.

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кнежево (Knejevo) има 224 българи екзархисти.

Над Кнежево от 2 януари 1905 година се провежда конгресът на Скопския революционен окръг на ВМОРО.

При избухването на Балканската война 15 души от Кнежево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След Междусъюзническата война, в 1913 година селото попада в Сърбия. През 20-те години на ХХ век жителите на Кнежево са подложени на репресии от страна на сръбските власти и паравоенни формирования, водени от Дончо Църцорийски и Мино Станков. Мнозина са бити и изтезавани, някои къщи са изгорени, а много жени, особено съпругите на избягалите в България, са изнасилени или принудени да се омъжат за сърби.

Личности Родени в Кнежево Ангел Стоянов, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година Богатинов, деец на ВМРО Георги Лазаров (р. 1868), български революционер, деец на ВМОРО Николов, Богатинов, дейци на ВМРО Коле Мишев, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година Николаки Илиев, български революционер, деец на ВМРО, с писмо до Тодор Александров от 29 декември 1923 година Иван Бърльо предлага да бъде награден със значка на ВМРО „за добросъвестно изпълнение рискованата служба пограничен куриер на Кратовската революционна околия“Писмо на Иван Бърльо до Т. Александров със списъци на участниците в Кюстендилските събития в Деветоюнския преврат, които да се наградят със значката на ВМРО, Кюстендил, 29 декември 1923 г., Военноисторически сборник, 1991, 60, 1-3, с. 145. Николов, деец на ВМРО Стоимен Вучев (1868 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „Свети Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в МакедонияДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108 Стоимен Мисов, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година с четата на Стоян Леков Стоян Иванов, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година Янко Симеонов, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1914 година и на Стоян Леков и Дончо Ангелов в 1915 година

Бележки

Категория:Села в община Кратово