Густав Теодор Фехнер () е германски експериментален психолог. Фехнер е най-известен с това, че разработва психофизиката – изследването на взаимоотношението между психиката и материалния свят. Когато интензивността на стимула се увеличава в геометрична прогресия, психичното усещане се увеличава в аритметична прогресия. В началото на XIX век Имануел Кант предсказва, че психологията никога не би могла да се превърне в наука, защото е невъзможно експериментално да се измерват психичните процеси. Благодарение на работата на Фехнер за първи път учените могат да измерват психиката. Заедно с това, Фехнер разгръща своя философска система, базирана на панпсихизъм и пантеизъм. Той твърди, че Земята е жив организъм, части от който са всички одушевени и неодушевени същества.
Биография Роден е на 19 април 1801 година в Зарки Виелке (тогава Грос Зерхен), днес Полша, в семейство на пастор. През 1817 г. учи медицина в Дрезден, а от 1818 в Лайпцигския университет. До края на живота си той живее в Лайпциг. Интересът към медицината спада и Фехнер започва да се занимава с физика. От 1834 г. започва да преподава физика в Лайпцигския университет. Изключително педантичен и трудолюбив, Фехнер предпочита да работи върху трудовете си у дома или в кабинета си, като рядко приема гости. Неговата работа му създава известност в града. Между 1837 и 1843 г. той страда от силна загуба на зрение, придружена със симптоми на психическо разстройство, което вероятно се дължи на претоварване и на неговите експерименти със собственото му зрение. През 1840 г. здравето му силно се влошава и Фехнер е принуден временно да се откаже от преподаване. В края на 1843 здравето му се подобрява внезапно, което повлиява на неговото философско мислене.
Умира на 18 ноември 1887 година в Лайпциг на 86-годишна възраст.
Научна дейност Психофизиката се основава на разбирането за съществуването на материалното и духовното в единство. Фехнер систематизира три фундаментални метода на психофизиката: Метода на средната грешка или изчисляването на средната стойност, която представлява най-доброто приближение до голям брой измервания. Метода на константните стимули или откриването на количеството различие в стимулацията, необходимо, за да се идентифицира онова различие, което е било полезно за измерването на праговете на усещането и способностите. Метода на границите, първоначално наречен метод на едва забележимите различия, за определяне на праговете на зрителната и температурна стимулация.
Философският светоглед на Густав Фехнер е базиран на специфична форма на пантеизъм и панпсихизъм. През 1836 г. е публикувана неговата „Малка книга за живота след смъртта“, където той предлага теорията, че починалите остават да живеят в света, макар и не физически, а като спомен в умовете на своите съвременници. През 1848 е издава книгата „Нана, или за душевния живот на растенията“, където, базирайки се на свое мистично преживяване през 1843, той борави с възможността растителният свят да е одушевен. Тук той развива концепцията си, че начинът, по който гледаме на света, зависи от нашата позиция в него, и че не съществува една-единствена, напълно обективна гледна точка.
„Зенд-Авеста“ (1851) сумира неговия светоглед, включвайки и представата за планетите и за самата Вселена като живи организми. Според Фехнер, всяка по-малка част е включена в състава на по-голямата, и така докато не се достигне до най-съвършената същност, която не е част от нищо по-висше – Бог. По-висшата форма на съществуване е по-съвършена, и по този начин Земята е по-съвършена от своите членове – хората, животните и растенията, които играят ролята на нейни органи. Наричайки своя възглед „Възглед на деня“, Фехнер го противопоставя на „Възгледа на нощта“ в своята книга от 1879 г. Въпреки интереса си към паранормалното, Фехнер предпочита да положи емпиричен фундамент като основа на теорията си, заедно с използването на умозаключението по аналогия, и по този начин той остава настрана от мистиката.
Влияние Заедно с Вилхелм Вунт и Хайнрих фон Хелмхолц, Фехнер е признат за един от основоположниците на експерименталната психология. Още докато е жив, неговите философски трудове биват пренебрегвани. Панпсихизмът му впечатлява американския психолог и прагматист Уилям Джеймс, който посвещава цяла глава на него в труда си „Плуралистичната вселена“. Джеймс пише: Според американския психолог Гранвил Станли Хол:
Библиография Praemissae ad theoriam organismi generalem (1823). Dr. Mises Stapelia mixta (1824). Google (Harvard) Resultate der bis jetzt unternommenen Pflanzenanalysen (1829). Google (Stanford) Maassbestimmungen über die galvanische Kette (1831). Dr. Mises Schutzmittel für die Cholera (1832). Google (Harvard) – Google (UWisc) Repertorium der Experimentalphysik (1832). 3 volumes. Volume 1. Google (NYPL) – Google (Oxford) Volume 2. Google (NYPL) – Google (Oxford) Volume 3. Google (NYPL) – Google (Oxford) (ed.) Das Hauslexicon. Vollständiges Handbuch praktischer Lebenskenntnisse für alle Stände (1834 – 38). 8 volumes. Das Büchlein vom Leben nach dem Tode (1836). 6th ed., 1906. Google (Harvard) – Google (NYPL) (English) On Life After Death (1882). Google (Oxford) – IA (UToronto) 2nd ed., 1906. Google (UMich) 3rd ed., 1914. IA (UIllinois) (English) The Little Book of Life After Death (1904). IA (UToronto) 1905, Google (UCal) – IA (Ucal) – IA (UToronto) Dr. Mises Gedichte (1841). Google (Oxford) Ueber das höchste Gut (1846). Google (Stanford) Dr. Mises Nanna oder über das Seelenleben der Pflanzen (1848). 2nd ed., 1899. 3rd ed., 1903. Google (UMich) 4th ed., 1908. Google (Harvard) Zend-Avesta oder über die Dinge des Himmels und des Jenseits (1851). 3 volumes. 3rd ed., 1906. Google (Harvard) Ueber die physikalische und philosophische Atomenlehre (1855). 2nd ed., 1864. Google (Stanford) Professor Schleiden und der Mond (1856). Google (UMich) Elemente der Psychophysik (1860). 2 volumes. Volume 1. Google (ULausanne) Volume 2. Google (NYPL) Ueber die Seelenfrage (1861). Google (NYPL) – Google (UCal) – Google (UMich) 2nd ed., 1907. Google (Harvard) Die drei Motive und Gründe des Glaubens (1863). Google (Harvard) – Google (NYPL) Einige Ideen zur Schöpfungs – und Entwickelungsgeschichte der Organismen (1873). Google (UMich) Dr. Mises Kleine Schriften (1875). Google (UMich) Erinnerungen an die letzen Tage der Odlehre und ihres Urhebers (1876). Google (Harvard) Vorschule der Aesthetik (1876). 2 Volumes. Google (Harvard) In Sachen der Psychophysik (1877). Google (Stanford) Die Tagesansicht gegenüber der Nachtansicht (1879). Google (Oxford) 2nd ed., 1904. Google (Stanford) Revision der Hauptpuncte der Psychophysik (1882). Google (Harvard) Kollektivmasslehre (1897). Google (NYPL)
Източници Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998. Hall, Granville Stanley. „Founders of Modern Psychology“. New York and London, 1912, p. 171 – 172. James, William. „A Pluralistic Universe“, New York, 1909, p. 135. Heidelberger, Michael. „Nature form Within: Gustav Theodor Fechner and His Psychophysical Worldview“. Pittsburg, 2004.
Външни препратки Работи в Gustav Theodor Fechner Проект Гутенберт-DE. (На немски) Excerpt from Elements of Psychophysics from the Classics in the History of Psychology website. Robert H. Wozniak’s Introduction to Elemente der Psychophysik. Biography, bibliography and digitized sources in the Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science
Категория:Германски психолози Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Почетни граждани на Лайпциг Категория:Родени в Полша Категория:Починали в Лайпциг