Сюлейманкьойският надпис е български епиграфски паметник от времето на кан Омуртаг. Намерен е при село Сечище, Новопазарско (бивше Сюлейманкьой). Надписът съдържа условия на 30-годишния мирен договор между България и Византия, сключен през 815 г. между кан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец.
История Издълбан е през IX век върху разцепена на 2 части мраморна колона, висока 1,45 м, с отчупен горен и долен край. Надписът е на гръцки език с гръцки букви.
Камъкът на който е врязан надписът е намерен при чешмата Сатма чешмеси до село днешното новопазарско село Сечище според местното предание е донесен от развалините на двореца в Плиска.
Вероятно колони с подобни мирни или други договори са стояли в българската столица и са образували особен вид държавен архив на открито.
Сега се съхранява в Археологическия музей в София.
Съдържание Голяма част от надписа е повредена — от 11 точки са запазени само 4. В тях се уточнява границата между двете държави; урежда се положението на славяните, останали на византийска територия; славяните от черноморската област, които се намират във Византия, се задължават да се завърнат в България; уговорена е размяната на военнопленници.
Запазената част от надписа гласи:
Източници Веселин Бешевлиев. Прабългарски епиграфски паметници. София, 1981, стр.103-113. Подбрани извори за българската история. Том 2, Българските държави и българите през Средновековието. Авторски колектив, София, 2006, ISBN 954-9942-40-6.
Бележки
Външни препратки Сюлейманкьойският надпис на хан Омуртаг и въпроса за границата между България и Византия след 815 г. Старобългарски надписи - Надпис 41 Старобългарски надписи - Галерия - Надпис 19
Категория:Прабългарски надписи в България Категория:Първа българска държава Категория:Община Нови пазар