Гизела Елснер () е германска писателка, родена в Нюрнберг в едробуржоазно семейство. Баща ѝ е директор във фирмата „Сименс“.
Биография Произход и младежки години Родена е на 2 май 1937 г. в Нюрнберг. Следва философия, германистика и театрознание във Виена. За да се откъсне от родителите си, чиято социална среда ненавижда, тя се омъжва за писателя Клаус Рьолер (р. 1929) и деветнадесетгодишна написва заедно с него първата си книга „Трибол. Животопис на един удивителен мъж“ (1956). Съдържа тридесет и три разказа, силно повлияни от Кафка. В тях е изобразен абсурдът на един свръхорганизиран и свръхтехнизиран свят.
След години на мълчание и вътрешно узряване Гизела Елснер се разделя с Клаус Рьолер и през 1962-1963 година взима участие в заседанията на литературното сдружение „Група 47“, където чете свои творби. След това се преселва в Рим.
Първи романи В Рим Гизела Елснер написва първата си самостоятелна книга – „Великанските джуджета“ (1964), която ѝ донася голям успех: романът е удостоен с литературната награда „Форментор“, раздавана от водещите западни издателства, и само за пет години бива преведен на четиринадесет езика. Негов „герой“ е едно четиригодишно дете, през чийто поглед са изобразени „малките гадости от всекидневието на немския бюргер“. Критиката определя творбата като „гротесков паноптикум на буржоазния живот, сведен до плюскане, секс и терор“.
Писателката получава стипендията „Юлиус Кампе“ и се преселва в Лондон. Там написва втория си роман, „Подрастващият“ (1968), чийто протагонист на име Ньол (т.е. Нула) е физически и душевно недоразвит кретен. Неговото семейство го „дресира“, за да може да бъде включен в трудовия процес. Така недораслекът се превръща в лишен от съзнание работен инструмент, с който може да се манипулира по всякакъв начин – образът му добива символична стойност. В романа се долавя естетическото влияние на Гюнтер Грас и Петер Вайс.
Встъпване в комунистическата партия С третия си роман, „Забрана за докосване“ (1970), Гизела Елснер навлиза в нова художествена територия. Върху основата на документален материал тя разкрива анатомията на двуличния буржоазен морал. Смяната на сексуалните партньори в един приятелски кръг става за нея повод да изследва психологическите подбуди на участниците, техните компенсативни механизми. Тук Гизела Елснер за пръв път стига до определени социални, исторически и политически прозрения, които извеждат героите ѝ от сферата на притчата и им придават реални черти. Идейното развитие на писателката все повече я доближава до встъпването ѝ в Германската комунистическа партия.
През 1971 г. Гизела Елснер отбелязва в статията си „Партийност в литературата“:
В сборника „Господин Лайзелхаймер и други опити за преодоляване на действителността“ (1973) писателката предлага пет истории, в които вече от социалистически позиции разобличава обществените недъзи в страната си. Особено я занимава проблемът за подчиненото положение на жената-работничка при капитализма.
Критика на живота във ФРГ Следващият роман на Гизела Елснер, „Победа по точки“ (1977), е сатира за живота на новоизлюпеното „висше общество“ във Федералната република, което е съставено от средни и по-едри предприемачи, набързо забогатели в годините на „стопанското чудо“. Герой на романа е фабрикант на дамско бельо, който опитва силите си в изборната борба. Официално той настоява за повече демокрация и справедливост, мечтае за модерно изкуство и търпимост и сам проявява култивиран вкус, който се ръководи от модните веяния. Когато обаче сам трябва да уволни работници, той извършва това с оправданието: „При повече от един милион безработни моите тридесет шивачки едва ли имат значение.“ Така при цялата му привидна самостоятелност неговото лично поведение се оказва предопределено от пазарните механизми в страната.
През 1980 г. Гизела Елснер публикува сборник разкази под заглавие „Опит за разкъсване“. В тези кратки творби тя чрез сатирични преувеличения описва методите на съвременното манипулиране с гражданите на Федералната република, които постепенно загубват своята самоличност поради сложната система от шпиониране и надзор, на която са изложени.
Тогава писателката публикува в лявото списание „Кюрбискерн“ статията „Предотвратяването на една тотална държава на задоволяването“ (1980), където сравнява правителствените изявления на петте западногермански канцлери от Аденауер до Шмит със социалните и политическите реалности в страната. Така тя доказва несъстоятелността на официалната фразеология за социална справедливост и свобода.
Резигнация и смърт Най-известният роман на Гизела Елснер, „Извън правилата“ (1982), пресъздава „трагедията на обикновения живот“. Героинята е двадесет и осем годишна, жена, приятна във всяко отношение, само дето не обича съпруга си. Омъжила се е за него, за да избяга от тиранията на властната си майка, а и за да превъзмогне унижението от един несполучлив годеж. В дълбока обърканост и безизходица тя се самоубива в един евтин хотел, „изоставена от всички и от самата себе си“.
В същата тоналност е романът на писателката Елснер „Укротяването“ (1984), както и следващите ѝ произведения.
През 1989 г. Гизела Елснер напуска Германската комунистическа партия, разочарована от реформистките тенценции в нея.
В нарастващата лична изолация и политическа безперспективност писателката се самоубива през 1992 г. като скача от прозореца на 15 етаж на болница в Мюнхен.Christine Künzel (Hrsg.). Die letzte Kommunistin. Texte zu Gisela Elsner. konkret Literatur Verlag, Hamburg 2009. p. 22.GESTORBEN: Gisela Elsner, Spiegel, 25.05.1992.
Признание Гизела Елснир се утвърждава като майстор на социалната сатира. Критикът Гюнтер Бльокер определя характера на нейното творчество с думите:
Библиография Triboll, 1956 (заедно с Клаус Рьолер) Die Riesenzwerge, 1964 Der Nachwuchs, 1968 Das Berührungsverbot, 1970 Herr Leiselheimer und weitere Versuche, die Wirklichkeit zu bewältigen, 1973
Der Punktsieg, 1977 Die Zerreißprobe, 1980 Abseits, 1982 (Извън правилата) Die Zähmung, 1984 Das Windei, 1987 Friedenssaison, 1988 Gefahrensphären, 1988 Fliegeralarm, 1989
Посмъртни издания Wespen im Schnee, 2001 (заедно с Клаус Рьолер) Heilig Blut, 2007 Otto, der Grossaktionär 2008
Награди (подбор) 1964: „Награда Юлиус Кампе“ (стипендия) 1964: Prix Formentor 1987: „Награда Герит Енгелке“ 1991: „Нюрнбергска награда“
Бележки
Източници Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.
Външни препратки
Гизела Елснер в perlentaucher.de Гизела Елснер в Die LYRIKwelt Сайт на Международното общество „Гизела Елснер“ Гизела Елснер в Литературния портал Бавария Anja Henebury, Биография на Гизела Елснер в Institute of Modern Languages Research
Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Германски писателки Категория:Комунисти Категория:Група 47 Категория:Самоубийци Категория:Родени в Нюрнберг Категория:Починали в Мюнхен