Никола Луи дьо Лакай () е френски астроном и свещеник, живял през XVIII векThomas Hockey et al.: The Biographical Dictionary of Astronomers, Springer, 2007, ISBN 978-0-387-31022-0, p665.
Известен е с изработения от него каталог на повече от 10 000 южни звезди, включващ и 42 мъглявинни обекта. Този каталог, наречен Coelum Australe Stelliferum, е посмъртно издаден през 1763 г. и въвежда 14 нови съзвездия, които се използват от астрономите и до днес.
Биография Ранни години и образование Роден е на 15 март 1713 година в Рюмини (днес Арден), Франция. Изучава реторика и философия в Collège de Lisieux и след това богословие в Collège de Navarre. След като завършва той отказва да бъде ръкоположен за свещеник и се концентрира върху науката. С помощта на Жак Касини е назначен да проучва брега от Нант до Байон. По-късно става професор по математика в Mazarin college към Парижкия университет, където Лакай конструира малка обсерватория, пригодена за собствено ползване.
Той е автор на редица влиятелни учебници. Сред неговите ученици са Антоан Лавоазие и Жан Силвен Байи, които са гилотинирани по време на Революцията.
Експедиция (1750 – 1754) Лакай заминава на експедиция през 1750 г. да изучава звездите от нос Добра надежда, най-южната част на Африка. Там конструира обсерватория на брега на залива Тейбъл. Основният резултат от неговия престой е каталог на почти 10 000 южни звезди, които наблюдава само със своя 1/2 инчов рефракторен телескоп. В хода на изследването си той открива 42 мъглявинни обекта.
Късни години При завръщането си в Париж през 1754 г., Лакай възобновява работата си в Mazarin college. В 1757 публикува Astronomiae Fundamenta Novissimus, съдържащ списък на 400 ярки звезди. Той извършва изчисления на кометни орбити и е отговорен за даване на името на Халеевата комета.
Последната му публична лекция е на 14 септември 1761 г. в Кралската академия на науките, на която обобщава подобренията в астрономията, които са се случили по време на неговия живот и за които има не малък принос.
Умира на 21 март 1762 година в Париж на 48-годишна възраст.
Отличия През 1754 г. е избран за чуждестранен член на Шведската кралска академия на науките. Почетен член на академиите на Санкт Петербург и Берлин, на Кралското общество на Лондон и на Кралското дружество в Гьотинген, и на Института в Болоня. Кратер на Луната е кръстен на негово име. Астероид 9135 Lacaille (AKA 7609 PL и 1994 EK6), открит на 17 октомври 1960 г., също е кръстен на него.
Основни трудове Astronomiae Fundamenta (1757), съдържащ стандартен каталог на 398 звезди, преиздаван от F. Baily (Memoirs Roy. Astr. Society, v. 93) Tabulae Solares (1758) Coelum australe stelliferum (1763) (редактиран от J. D. Maraldi), съдържа наблюдения на 10 000 звезди и са описани 14 нови съзвездия. Observations sur 515 étoiles du Zodiaque (1763) Leçons élémentaires de Mathématiques (1741) ditto de Mécanique (1743) ditto d'Astronomie (1746), 4-то издание (1779) ditto d'Optique (1750)
Източници
Категория:Френски астрономи Категория:Хора от Гранд Ест