Цотили или Цотил (, катаревуса Τσοτίλιον, Цотилион) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша (Войо), административната област Западна Македония.
География Селото е разположено на 840 m надморска височина, на 8 km югозападно от Неаполи (Ляпчища).
История В Османската империя
В края на XIX век Цотил е село в Населишка каза на Османската империя. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Сотили (Sotili) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Тонтилион (Tontillion), Сисанийска епархия, живеят 670 гърци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цотилъ (Сотилъ) има 50 жители гърци християни, 250 гърци мохамедани, 120 власи и 20 цигани.
През 1871 година в Цотили е основана гръцка гимназия под егидата на Патриаршията, която е едно от най-важните гръцки образователни заведения в Югозападна Македония.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Цотили (Τσοτύλι), Населишка каза, живеят 237 гърци елинофони, 63 гърци влахофони, от които никой не се румънее 250 валахади и 300 гърци християни.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Цотилион (Τσοτίλιον), Населишка каза, живеят 200 православни гърци и 450 мюсюлмани.
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Цотил остава в Гърция. Според популярно гръцко издание от 1932 година към началото на 20-те години Цотили е имало около 150 семейства валахади и 40 християни.Vacalopoulos, Apostolos, E. History of Macedonia 1354-1833, Thessaloniki, 1973, p. 348. В общинския съвет избран в 1920 година влизат Котас Флоинис (Κώτας Φλιώνης), Константинос Рангазас (Κωνσταντίνος Ραγκαζάς), Й. Льольос (I. Λιόλιος), Д. Пинетас (Δ. Πινέτας), Хасан Зекир (Χασάν Ζεκίρ), Тефик Ислам (Τεφήκ Ισλάμ) и Исмаил Ибрахим (Ισμαήλ Ιμπραήμ).
Мюсюлманското население на Цотили се изселва в Турция в 1923 година по спогодбата за размяна на население и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Цотили е представено като смесено местно-бежанско село с 86 бежански семейства и 339 души бежанци.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Цотили на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Хасан Калива Χασάν Καλύβα Периохи Περιοχήместност на ЮЮЗ от Цотили
Забележителности В селото има няколко църкви. Централната е „Свети Атанасий“, построена в 1858 година. „Свети Пророк Илия“ е построена при митрополит Поликарп в 1963 година на мястото на разрушен малък параклис. „Свети Павел“ (7,2 х 5,9 m) е построена във византийски стил на частен имот от Милтиадис Михалидис, за да се помни за едноименната църква в Хакакса, откъдето Михалидис са изселени в 1924 година. В 1970 година с помощта на архимандрит Хрисостом Зафиропулос е построен параклисът „Света Параскева“ (10 х 6 m) на мястото на малка едноименна църквичка от османско време. Вляво от пътя за Ляпчища е църквата, известна като „Свети Нектарий“, но посветена и на Свети Йоан Златоуст и Свети Безсребреници. Строежът и започва в 1978 година и е осветена на 5 юни 1988 година от митрополит Антоний. В 1958 година е възстановена църквата „Света Марина“ на мястото на разрушена по времето на Али паша Янински църква.
След ислямизацията на християните в селото енорийската църква „Свети Георги“ е превърната в джамия. В 1875 година валахадите разрушават джамията и построяват нова. Интериорът на стените е украсен с арабески и цитати от Корана. Минарето на джамията е било високо и внушително. Джамията е опожарена през 1943 година.
Личности Родени в Цотили Атинагор Бирдас (р. 1965), гръцки духовник Теодора Гару (1858 – 1928), гръцка учителка и революционерка
Бележки
Категория:Села в дем Горуша Категория:Валахадски селища Категория:Арумънски селища