Дутлия или Дутли (до XIX век Го̀рен, , Елеонас, катаревуса Ελαιών, Елеон, до 1922 Ντουτλή, Дутли) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Сяр, област Централна Македония и има 300 жители (2001).
География Селото се намира в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), на 9 километра североизточно от град Сяр (Серес) и на 1,5 часа пеша северозападно от Серски манастир на надморска височина от 400 m. Разположено е в долината на река Серовица, оградена тук от височини с маслинови градини.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е турското dutlı от dut, черница. По-разпространеният облик Дутлия е побългарен като Кумлия. Горен е жителско име от първоначално *Горене, Горяне от местното име *Гора.
В Османската империя Църквата „Свети Николай“ е от XII век.
Според местни предания старото село Горен се е намирало в тесния проход в местността Стронген, където е бил и манастирът „Света Богородица“. В Средновековието селото е чифлик на манастира „Свети Йоан Предтеча“. В 1319 година се споменава Горянци (Γκορεαντζη), стопанство край Долна Струма, което според Йордан Иванов не е село Горенци, а Дутлия Горен.
В XIX век Дутлия е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Дутли (Doutli) има 49 домакинства и 185 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дутлия:
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Дутли (Горенци) като село с 69 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дутлия (Горенъ) има 430 жители българи християни. Дутличани отглеждали много маслини – името на селото на турски означава черничево, които продавали в необработен вид в Сяр. Дутлийските маслини били едри и с дребни костилки. Дутличани имали много воденици покрай река Серовица.
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дутлия (Doutlia) има 400 българи екзархисти, като в селото работи българско училище с 1 учител и 40 ученици. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Дутлия има 52 български къщи, учител в училището е С. Апостолов, а самото училище е описано като старо и с липса на дисциплина, в което се учат 27 момчета и 2 момичета.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дутлия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През Балканската война Дутлия е освободено от части на българската армия, но през Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия.Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22-23. Жителите му бягат в България като се установяват предимно в Неврокоп, където образуват Дутлийската махала.
В 1922 година името на селото е преведено на гръцки като Елеон (маслина).
+ Прекръстени с официален указ местности в община Дутлия на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Али Баба Άλή Μπαμπά Патереа Рема Πατέρα Ρέμαрека, десен приток на Серовица Долно Ольче или Долно Олче Κάτω Όλτσα Като Мосхари Κάτω Μοσχάριхълмодолие на З от Дутлия; възможно умалително от вол с изпаднало начално в, но по-вероятно по изчезналото лично име *Холчо, умалително от Холе, Хольо, сравнимо е Олища, Костурско Велишка скала Βελίσκα Σκάλα Скала Σκάλαсамотна скала на ЮЮЗ от Дутлия (546 m), в чието подножие е било село Велище Малево Μάλεβο Корфула Κορφούλαвъзвишение на Ю от Дутлия Могила Μουγκίλας Трапезоидес Τραπεζοειδέςвъзвишение на ЮИ от Дутлия (604,3 m) Горно Ольче или Горно Олче Άνω Όλτσα Ано Мосхари Άνω Μοσχάριхълмодолие на З от Дутлия; възможно умалително от вол с изпаднало начално в, но по-вероятно по изчезналото лично име *Холчо, умалително от Холе, Хольо, сравнимо е Олища, Костурско Градища Γραντίτσα Фрурио Φρούριοвръх на СИ от Дутлия (817 m) Лайца Λιάϊτσα Кутали Κουτάλιвъзвишение на С от Дутлия Боймичото Μρεμίσοτο Фортома Φόρτωμαвръх на СИ от Горно Метох (601 m) Буси Греки Μπούσι Γραίκι Стани Στάνη Рамница Ράμνιτσα Дихало Δίχαλοместност на ССИ от Ореховец Караули Καραούλι Филагма Φύλαγμα Липово Λίποβα Мити Μύτη Капакли Καπακλή Скепасма Σκέπασμαвръх на СИ от Ореховец (1032 m) Каришка скала Καρίσκο Σκάλα Скала Σκάλα Насузик Νασουζίκ Петромата Πετρώματαместност на СИ от Ореховец Углеш Ούγγλις Продрому Рема Προδρόμου Ρέμαрека на СИ от Дутлия, ляв приток на Дурвица, извираща от платото Углеш между Долно и Горно Броди; по личното име Углеш; според едно предание на платото била лятната резиденция на Йоан Углеша Гарнова скала Γκάρνοβα Σκάλα Питари Πιθάριвъзвишение на СИ от Фращани на десния бряг на Дурвица Шумеко Σούμεκο Филострома Φυλλόστρωμαместност на СИ от Фращани Циклата Τσικλούτα Римно Рема Γυμνό Ρέμαимето на Серовица в горното ѝ течение Олак Όλακας Кацикаки Κατσικάκιвъзвишение на СИ от Баница Дурвица Ντούρβιτσα Дяволу Рема Διαβόλου Ρέμαрека на СИ от Дутлия (Бродската река) Кутел Бар Κούτελι Μπάρ Епимикес Έπίμηκεςвръх на СИ от Фращани (1275 m) Картал Καρτά Λόφος Гераки Γεράκιвръх на СИ от Фращани Саръяр Σεριγιάρι Китринотопос Κιτρινότοποςместност на ССИ от Фращани, по горното течение на Циклата Кутел Κούτελι Куцуремени Κουτσουρεμένηвръх на СИ от Фращани (1413,6 m)
Личности Родени в Дутлия Димитър Сотиров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Илия Георгиев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета сярска дружина Стефан Урдев (1883 – 1923), деец на ВМОРО и БЗНС Стою Льондев (1910 – 1936), деец на ВМОРО (обединена) Стоян Пандуров (? – 1925), деец на БЗНС, убит от ВМРОГаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 805. Христо Разбойников (1881 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, деец на БЗНС
Други Мирчо Разбойников (1918 – 2004), български комунист, по произход от Дутлия
Бележки
Категория:Села в дем Сяр Категория:Шарлия