Обиколката на Франция (), наричан също с френското си име „Тур дьо Франс“, е най-престижното колоездачно състезание в света.
Провежда се на територията на Франция и съседните ѝ държави през месец юли. Състезанието се провежда около 3 седмици и всеки ден се преминава определен етап (с изключение на дните за почивка). Победител в обиколката става колоездачът, завършил целия тур с най-добро време. Тур дьо Франс, Джирото (Обиколката на Италия) и Вуелтата (Обиколката на Испания) са най-престижните колоездачни състезания, записани в международния колоездачен съюз (UCI), и формират т.нар. „3 гранд тура“. През 2013 г. се провежда юбилейното 100-тно издание на „Тур дьо Франс“2013 г. юбилейно издание на Тур дьо Франс.
Състезанието се провежда на етапи, като след всеки етап участниците се класират според времето си и във временното и крайното класиране времената им се събират и се получава общото време, с което се класират спрямо другите участници. Етапите са на равен или на планински терен, като планинските етапи са в Алпите или Пиренеите (всички са на асфалт). Маршрутът е различен всяка година, като в периода 1975 – 2023 г. финалът винаги е на Шанз-Елизе в Париж.
Водачът в общото класиране (състезателят с най-бързо време) носи т.нар. жълта фланелка, която показва, че е лидер. Отделно има класация по точки (за спринтьорите), класация за най-добър катерач, за най-добър млад състезател (под 25 г.) и отборна класация.
Всеки колоездач участва в обиколката заедно със своя отбор, което прави състезанието по скоро отборна надпревара, отколкото чисто индивидуална. Отборите, участващи в обиколката, са от 20 до 22 с по 9 колоездача всеки. Смени на колоездачи не са разрешени. Тимовете получават право на участие само чрез покана от организаторите. Всеки отбор носи името на своя спонсор, който също така е изписан на екипите им. Поканените отбори почти винаги са най-добрите и качествени в света. Организаторите си запазват правото да не разрешат на определен колоездач да вземе участие и да помолят определен отбор да напусне надпреварата. Такива прецеденти се случват най-често поради допинг скандали.
История
Обиколката на Франция е създадена през 1903 г.
В основите на създаването ѝ е конкуренцията между два от тогавашните спортни ежедневници – „Ото“ (дн. „Екип“) и „Вело“. Журналистите от „Ото“ търсят начин да продават повече вестници за сметка на „Вело“, чийто тираж е 80 000 на ден. Млад журналист от „Ото“ на име Жео Льофевр предлага да организират колоездачна обиколка на Франция. Така на 1 юли 1903 г. е даден стартът на първия „Тур дьо Франс“ с обща дължина 2428 км.кратка история на Тур дьо Франс
През 1904 г. първите четирима биват дисквалифицирани заради използването на преки пътища или вземането на автомобил.
Въпреки че през първите години екипировката и условията като цяло са на ниско ниво и състезателите сами ремонтират велосипедите си, интересът към състезанието е много висок. 130 000 екземпляра са продадени от „Ото“ в деня на финала на Шанз-Елизе.
За да поддържат интереса висок през годините, се правят множество подобрения, които приближават обиколката до съвременния ѝ вид. Така например през 1919 г. е въведена жълтата фланелка, която да отличава водача във временното класиране. Постепенно етапите са скъсени като време и увеличени като бройка, въвеждат се фирмените отбори, бягането по часовник, отборните бягания и др.
През 1910 г. за пръв път се провежда планински етап в Пиренеите.
По време на двете световни войни обиколката на Франция не се провежда.
След Втората световна война през 1947 г. обиколката е възобновена и се организира от наследника на „Ото“ – „Екип“.
70-те години на ХХ век са белязани от доминацията на Еди Меркс, който печели Тура 5 пъти.
Към 2024 г. компанията Amaury Sport Organisation (A.S.O.) притежава правата върху състезанието. Според неофициални оценки приходите от Обиколката на Франция възлизат на 150 милиона евро годишно.
Класиране
. Съставят се отделни класирания според вида етап, който някой колоездач е спечелил: Жълта фланелка – водач в общото класиране по време Зелена фланелка – водачът в класирането по точки (за спринтьори). Точки се печелят при междинни спринтове и при края на всеки етап Фланелка на червени точки – носи се от най-добрия катерач. Точките за класирането се дават според категорията на изкачването Бяла фланелка – носи се от най-добре представилият се в генералното класиране колоездач до 26 години
Етапи Съвременният вид на обиколката на Франция се състои от 21 етапа.
Голямото начало Различни градове, включително извън Франция, се редуват за домакинството на „голямото начало“ () на състезанието. През 2024 г. за първи път Обиколката на Франция започва от Италия, Флоренция; през 2023 г. стартът е в Билбао, Испания.
Масов старт Повечето стартове са от този тип, като всички колоездачи стартират заедно. Етапите са определени като „планински“, „хълмист“ или „равен“.
Планински етапи
В Обиколката на Франция е известна с някои стръмни и трудни планински етапи. Традиционно състезанието преминава през две планини – Алпите и Пиренеите. Едни от най-известните планински етапи са преминаването на Алп д'Юез, Мон Ванту и Кол дю Турмале. Именно в тези етапи стават и най-големите размествания в генералното класиране поради голямото разкъсване между различните колоездачи.
Индивидуално бягане по часовник Първото бягане по часовник е проведено през 1934 г. с дължина 80 км.
Отборно бягане по часовник Отборите карат сами за време. Взема се времето на 5-ия състезател от групата колоездачи.
Специални етапи Финалният етап от 1975 г. е обиколки на Шанз-Елизе, като негласно в него състезателите не се атакуват и на практика победителят е вече известен от предния етап.
Рекорди Най-много победиЗала на славата – Тур дьо Франс по 5 победи: Еди Меркс (1969, 1970, 1971, 1972, 1974), Жак Анкетил (1957, 1961, 1962, 1963, 1964), Бернар Ино (1978, 1979, 1981, 1982, 1985), Мигел Индураин (1991, 1992, 1993, 1994, 1995). Най-много етапни победи (състезател) 34 – Еди Меркс Най-много етапни победи (държава) 696 – Най-много участия 17 – Стюарт О'Грейди , Йенс Фойт , Джордж Хинкап САЩ
Интересни факти Най-високата средна скорост по време на обиколката е 41,7 km/h (2005), а най-ниската – 24,1 km/h (1919)Победители в Тура през годините (френски) Най-високата средна скорост в етап е 57,7 km/h, която е постигната при отборно бягане по часовник Най-малката разлика между първия и втория в крайното класиране е през 1989 г. – 8 секундиКрайно класиране на тура през 1989 г. 3-ма състезатели са печелили по 8 етапа в една година – Еди Меркс, Фреди Мартенс и Чарлз Пелисие Най-младият състезател, печелил етап от Обиколката на Франция, е Фабио Батесини – той е на 19 години (1931) Еди Меркс е рекордьор по носене на жълтата фланелка – 96 пъти През 1990 г. Грег Лемонд печели Тура, без да спечели нито един етап1990 Tour de France statistic През 1926 г. обиколката с дължина рекордните 5745 км, докато най-късата обиколка е през 1904 г. – 2388 км В 1919 г. само 10 състезатели финишират обиколката През 20-те години на 20 век преди някои планински етапи състезателите си споделяли и пушели цигари, като смятали, че това отваря дробовете им Средният разход на енергия за ден на състезател е около 5900 калории, като за сравнение на нормален мъж са необходими дневно около 2500 калории
Допинг скандали и инциденти Допингът е част от Обиколката на Франция още от нейното създаване през 1903 г. В началните години състезателите използват алкохол, за да намалят болката след етапите. През годините има много допинг скандали, като дори легендарният Еди Меркс е замесен в няколко от тях, но по това време без особени последствия. Безспорно най-големият скандал са 7-те отнети титли на Ланс АрмстронгДопинг чудовището Ланс Армстронг се пуска на „Тур дьо Франс“. След наказанието, запитан от журналисти, дали има претенции към първите места от Тура, колоездачът Ян Улрих заявява, че по това време всички са използвали допинг. До скандал се стига и относно позитивният допинг тест на Алберто Контадор от 2010 г. Сянка на съмнение е хвърлена и върху победителя от 2015 г. Кристофър Фрум, след като той пропуска допинг тест, защото е на почивка със съпругата си в Италия. Фатални инциденти също стават по време на Тур дьо Франс. 4-ма състезатели са починали по време на състезание през годините, а също така са се случвали инциденти (някои, от които фатални) покрай трасето, свързани със сервизните мотори и др.A history of deaths in the Tour de France
Статистика Победи Състезатели с по 7 победи: : Ланс Армстронг (отнети)
Състезатели с по 5 победи: : Жак Анкетил : Еди Меркс : Бернар Ино : Мигел Индураин
Състезатели с по 4 победи: : Кристофър Фрум : Тадей Погачар Състезатели с по 3 победи: : Луизон Бобе : Филип Тис : Грег Лемонд
Победи по нации +Най-много победи по нацииДържаваБрой състезатели с победиБрой победи213610187127104536132222141111111111
Най-много етапни победи 1 Еди Меркс 34 2 Бернар Ино 28 3 Марк Кавендиш 26 4 Андре Ледюк 25 5 Андре Даригад 22 6 Николас Францт 20
Най-много етапни победи по нации 1 Франция 696 2 Белгия 468 3 Италия 264 4 Холандия 168 5 Испания 126 6 Германия 75
Най-млад победител: 19 години: : Анри Корне през 1904 г.
Най-възрастен победител: 36 години и 4 месеца: : Фермен Ламбо през 1922 г.
Източници
Външни препратки Официален уеб сайт „Tour de France“ Froome vs Quintana at Mont Ventoux (2013) – Youtube
Категория:Състезания по колоездене във Франция Категория:Основани във Франция през 1903 година