Константин Христов Миладинов е български поет от Македония, роден около 1830 г. в Струга.
Биография
Син на майстора грънчар Христо Миладинов и брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина (1844 – 1847). Известно време (1847 – 1849) учителства в село Търново, Битолско. Следва и завършва гръцка филология в университета в Атина (1849 – 1852). След това е учител в Магарево, Битолско. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си като волнослушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович, Райко Жинзифов, Константин Станишев, Сава Филаретов и други от учещите там българи. През една от летните ваканции посещава бреговете на р. Волга, която предизвиква у него „едно незабравимо вълнение, защото тогава се вярваше, че старите българи бяха тръгнали от Волга и че бяха взели от нея името си“, както пише Симеон Радев. На връщане от това пътуване той пише на свой приятел:
През 1858 година в Москва е издаден преводът му на съчинението на Иван Фрелов „О православных церковных братствах, противоборствовавших унии в Юго-Западной России в XVI, XVII и XVIII стол“, насочено против униатството. В предговора Миладинов, посочва опасността за българите от унията.Православны церковны братства во Югозападната Русия, от русскый език преведе К. Миладинов, Москва, 1858, с. ІІІ-VІ.
Основава Българската дружина „Братски труд“ (1859) в чийто едноименен орган публикува стихотворения. В Москва обработва събраните в Македония народни песни и др. фолклорен материал. Поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на списание „Братски труд“, „Български книжици“, вестник „Дунавски лебед“ и други и подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат.Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 169 – 170. Междувременно пише писмо на Георги Раковски за предстоящата книга, в което се казва:
През пролетта на 1861 г. Константин напуска Русия. Кореспондира и на път за родния си край се среща във Виена с хърватския католически епископ Йосип Щросмайер. С неговото поощрение и материална помощ издава Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861 – фолклорен сборник, съдържащ песни от различни краища на българското земище, по който някои чужди слависти са изучавали българския език. Константин тръгва от Виена за Македония, но в Белград научава, че брат му Димитър е арестуван (поради интригите на охридския владика-фанариот). От там той тръгва за Цариград с цел да му помогне. Но самият той е арестуван в началото на август и хвърлен също в цариградската тъмница, където умира почти едновременно с брат си в 1862 година. Има предание, че двамата са били отровени от фанариотите.
Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия, Константин Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга и непрекъснато се стреми към родината. Израз на тази носталгия и близост до живота на народа е цялата му поезия, и особено елегията „Тъга за юг“.
Стихотворенията „Бисера“, „Желание“ и „Голапче“ са публикувани в „Български книжици“, ч. II, кн. I, 1858 г.; „На санцето“ – в „Братски труд“, кн. I, 1860 г., а „Тъга за юг“ – в „Дунавски лебед“, I, 1860, бр. 20.
Родословно дърво
Източници
Тази статия се основава на материал от Словото , използван с разрешение.
Външни препратки Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861 Царевна Миладинова за татко си Димитър Миладинов и чичо си Константин Миладинов Български народни песни „Гърк и българин“, стихотворение от Константин Миладинов публикувано в сп. „Български Книжици“, книга II, част III, Цариград, декември 1858 г. - Стружко културно-просветно братство „Братя Миладинови“ – „Братя Миладинови Димитър *1810 и Константин *1830 – за памет на 75 години от мъченишката им смърт (1862 януарий 1937)“, София, 1937 година Иван Миладинов от Струга, Вардарска Македония – „Братя Миладинови (Биография)“, София, 1932 година Иван Хаджов от Струга, Вардарска Македония – „Братя Константин и Димитър Миладинови“, София, 1944 година Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония – „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“, Пловдив, 1884 година „Български народни песни“, Загреб, 1861 година "Tѫга за югъ; На чужина", публикувано във в. „Дунавскый лебедъ“, брой 20, Белград, 1861 година
Бележки
Категория:Български поети Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български писатели от Македония Константин Категория:Възпитаници на Атинския университет Категория:Писатели през Българското възраждане Категория:Починали в Истанбул Категория:Българи, починали в затвор