Атанас Илиев Дуков е български опълченец, военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография Атанас Дуков е роден на 3 март 1857 година в Неврокоп, тогава в Османската империя. Баща му Илия Дуков е участник в църковно-националните борби в Неврокопско и повече от 20 години е председател на българската община в града, а брат му Никола Дуков е капитан от армията. През 1869 – 1870 година учи в село Гайтаниново при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев.Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100. В 1874 година Атанас Дуков се записва в Априловската гимназия в Габрово и я завършва през 1875 година. В 1876 година участва в Априлското въстание и след неговото потушаване бяга в Русия и постъпва в 59-ти пехотен люблински полк, откъдето е изпратен в Юнкерското пехотно училище в Одеса.
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година, на 4 юни 1877 година постъпва като доброволец в I рота на IV дружина на Българското опълчение като юнкер. Прикомандирован е в за кавалерийска служба при щаба на Опълчението на 14 юни 1877 година. На 5 август е приведен в Конната сотня. За проявен героизъм в първите битки с турските войски генерал Николай Столетов на 28 септември 1877 година издава заповед, с която удостоява Атанас Дуков с първи офицерски чин и е приведен на отговорна длъжност в Конната сотня. Взема участие в разузнавателните разезди в зимния преход през Стара планина и участва в превзимането на турския укрепен лагер край Шейново. Поддържа връзката между генералите Скобелев и Столетов. Награден е в 1878 година със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен.„Опълченци от Македония“ На 7 април 1878 година е произведен в прапорщик.
След войната Атанас Дуков участва в изграждането на модерната българска армия – служи в Източнорумелийската милиция, а от 1882 година е ротен командир в Седми пехотен преславски полк в Шумен, Княжество България. От 25 юли 1883 година се обучава във Второ константиновско военно училище в Санкт-Петербург, което завършва в 1885 година.
Участва в Съединението, след това взима участие в Сръбско-българската война като командир на Ямболската пехотна дружина, като се отличава в боевете при Сливница и Пирот. Участва и в преврата срещу княз Александър Батенберг, през 1886 година като командир на 11-и пехотен полк. Уволнен от служба и след 1887 година емигрира в Русия. Служи като капитан в Кавказката гренадирска дивизия в Тифлис. Завръща се в България в 1896 година и живее в София. Сътрудничи на ВМОК и ВМОРО, като е близък приятел с Борис Сарафов, Гоце Делчев и Пейо Яворов.
Умира на 27 декември 1919 година в София. Дарява цялото си имущество на родния си град.
Военни звания Подпоручик (21 февруари 1878) Поручик (13 юли 1881) Капитан (24 март 1885) Майор
Награди и признание Военен орден „За храброст“ IV степен; Орден „Св. Александър“ V степен; Орден „За заслуга“; Руски орден „Георгиевски кръст“ IV степен; Руски орден „Свети Станислав“ III степен; На Атанас Дуков е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София ().
Източници
, стр. 100, 101 Иван Марков, „Атанас Дуков – опълченецът от град Неврокоп“, в-к „Македония“, брой 9, 3 март 1999 г. Биография на Атанас Дуков – от исторически форум www.forum.boinaslava.net
Бележки
Категория:Български опълченци от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български офицери от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Български майори Категория:Родени в Гоце Делчев Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Участници в Априлското въстание Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Българи в Руската империя Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Възпитаници на Априловската гимназия