Тодор Попантов Попангелов () с псевдоним Любен е български революционер и просветен деец, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Тодор Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев на 28 февруари 1876 година. Брат е на Христо и Йованче Попантов. Завършва основно училище в родното си село. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Като ученик в гимназията, през 1894 година Попантов става член на БМОРК.
През 1895 година Попантов е назначен за учител в българското трикласно училище в Прилеп, където по-късно е избран за член и касиер на Околийския и Градския комитет на ТМОРО. В Прилеп той издава на циклостил революционния вестник „Борец“, разпространяван нелегално из Македония. През 1899 година по настояване на ЦК на ТМОРО Попантов е назначен за главен учител в Крива паланка, където затяга засегната от Винишката афера организационната мрежа и нелегалния канал през българо-турската граница. През 1900 – 1903 година Попантов е главен учител в Пехчево, където ръководи борбата против върховистките чети. Определението на Гоце Делчев за Попантов е:
През ноември-декември 1902 година е арестуван и затворен в скопския затвор Куршумли хан, а през февруари 1903 година е изгонен от Пехчево. През 1904 – 1906 година Попантов е главен учител в Мелник, където открива пансион за българските ученици от околните села. Избран е за член на околийското ръководство на ВМОРО.
Като делегат на Серския революционен окръжен комитет Тодор Попантов взима участие в Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година и в условията на вътрешни борби във ВМОРО е избран за член на Централния комитет на организацията заедно с Дамян Груев и Пере Тошев. Христо Силянов описва Тодор Попантов по следния начин:
Избран е за делегат на Серския окръжен конгрес на ВМОРО през юли - август 1906 година.
През юли-декември 1906 година обаче Попантов е арестуван и обвинен в участие в революционна дейност, но на съдебния процес, на който един от защитниците му е Христо Далчев, е оправдан. От началото на 1907 година Попантов е учител в Скопското петкласно девическо училище и член на Окръжния революционен комитет в Скопие. След края на учебната година Екзархията е принудена от османските власти да го уволни заради подозрения в революционна дейност. През лятото на 1907 година Попантов нелегално пристига в България, където учителства.
След Хуриета се завръща в Македония. През 1908 – 1909 година отново е учител в Мелник, а през 1909 – 1910 година – в Мустафапаша. През 1910 година заедно със съпругата си Поликсена Мосинова от Охрид заминава за Женева, където следва химия.
При избухването на Балканската война в 1912 година се завръща в България и заедно със съпругата си постъпват като доброволци в санитарните части на Македоно-одринското опълчение.
През 1913 – 1915 година Тодор Попантов е учител в Ксанти. По време на Първата световна война е български окръжен управител в Кавадарци.Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 326.
През 1919 година се заселва в Пловдив, където е сред основателите и дългогодишен председател на културно-просветно дружество „Гоце Делчев“. Умира през 1954 година.
Родословие
Външни препратки „Спомени“, Скопие, 2002 година "Духовното възраждане в Тиквешията", публикувано във в-к "Тиквеш. Вестник за култура, стопанство и политика", год. I, бр. 1, София, 30 януари 1942 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Хора от община Кавадарци Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Починали в Пловдив Категория:Десети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български учители Категория:Областни управители в България Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив Категория:Дейци на Македонските братства