Воинските общества на шайените от историческия период имат в своя дух, цел, регалии и ритуали първоначално военна насоченост. Като дори онези религиозни черти, които се проявяват при тях, имат за основа желанието да получат благосклонността на висшите сили, които да им дарят успех в битките.
В основните си функции обществата биват фактически независими едно от друго. Не се наблюдава разделение на възрастов принцип. Юношата на възраст 14 – 16 години встъпва в дадено общество по покана на членовете му. Ако се съгласи, бива придружен от родното му типи до шатрата където се събират членовете на обществото, носещи характерните си регалии. Новопосветеният танцува, пее и пирува заедно с тях и така става член на обществото. Ако пожелае, той може по-късно да промени членството си. Всяка пролет се избират нови военни вождове, след което всеки има право да смени обществото си и да встъпи в друго. Понякога преместванията са толкова много, че се налага реорганизация на всички общества, която от своя страна още веднъж включва избор на нови военни вождове.
Войнски общества на шайените Според митологията на шайените, техният легендарен пророк Сладкото Лекарство създава първоначално четири военни общества, към които впоследствие се прибавили още три. Повечето изследователи приемат, че през 19 век при шайените съществуват следните военни общества:
Mahohe`was – Червените Щитове или Hotu`anutkiu – Воините-Бикове Him`oweyuhkis (значението е неизвестно) – наричани са Воините-Лосове или Стъргалките от лосов рог, наричани още Дрънкалките от копита. Друго тяхно название е Сините войници – Tutawe nut`kiu. Wohkseh`hetaniu – Лисичетата (Воините-Лисици) или Койотите Hota`mita`niu – Мъжете-Кучета (Воините-Кучета) Опаките или Обществото на Тетивите Hota`mimassau – Бесните Кучета или Глупавите Кучета Тетивите или Тетивите на Човека-Сова (известни също като Воините-Вълци)
Обществото на Червените щитове Обществото на Червените Щитове (Red Shields Society) обикновено наброява от сто до двеста воини, плюс четири жени, наричани от членовете на обществото „сестри“. Когато обществото провежда открит публичен танц, сестрите заемат място в центъра на кръга и непрекъснато танцуват пред войните, удряйки барабаните, които държат. Когато танцуват, Червените щитове следват определен стил, който е традиционен за тях – отначало мъжете подтичват с танцова стъпка, след това се спират и накланяйки тялото си напред, присядат нагоре – надолу, въртят се на място, след това подскачат и тежко подтичват напред. През цялото време всеки воин издава особен гърлен звук, наподобяващ рева на мъжките бизони по време на преследването им от ловци.
Емблема на обществото е единственият по рода си вид щитове от бизонска кожа, кръгли „като слънцето“ и оцветени в червено. Въпреки обичайната практика в равнините кожата за щит да се взема от гърбицата на бизона, тези щитове се правят от кожата на задницата с оставена опашка. По време на война някои магически средства, подсказани от видения, се прикачват към него и всеки път, когато воинът го размахва, намирайки се във вражеско обкръжение, той вярва, че противниковите стрели няма да улучат нито него, нито щита. Смята се, че всички щитове на шайените имат корени в това общество, тъй като щитът е даден от Великия Пророк най-напред на тях. Всеки воин от Червените Щитове носи червен щит и копие. Обществото също така има две специални прави копия, украсени с гарванови пера. Когато обществото изпълнява функциите на полиция, тези копия се забиват под ъгъл в земята, показвайки посоката, в която ще се движи лагерът.
Всеки път, когато воините от това общество се събират за танц или военен съвет, те се обличат еднакво. На главата си носят шапки от бизонов скалп с рога, като кожата и рогата са от двегодишен бизон. Ако воинът има отбелязани „ку“, рогата винаги се оцветяват в ярко червен цвят, а тялото на воините се боядисва на червено – бели или само бели ивици. Копието на обществото на Червените Щитове е право, дълго ок. 8 фута и първоначално е с каменен връх, а по-късно с купен стоманен. Цялото копие също е боядисано червено. Носенето на бизонов накит за глава с рога и щит с опашка е причина да ги наричат с общоприетото име „войни – бизони“. Около кръста си танцьорите от обществото на Червените Щитове носят широк кожен пояс или поличка подобно на други общества от равнините. Той е украсен с бодли от бодливо свинче и бизонови рудиментни копитца, прикрепени така, че да издават висок звук по време на танца. По долния край на пояса има дълги ресни от еленова кожа, отделни лентички от които висят под коленете. Както и всичко друго, поясът също е червен.
Обществото на Дрънкалките от копита Обществото на Дрънкалките от копита (Hoof Rattles), известно още като Воините – Лосове (Elk Warriors Society) или Кривите копия (Crooked Lances), се състои от повече от сто мъже и четири сестри. Обществото има Пазител на тъпаните и Пазител на свещената регалия – стъргалка от лосов рог (става въпрос всъщност за т.нар. уапити, американската разновидност на благородния елен), която на вид наподобява гърмяща змия. Двамата най-храбри воини носят т. нар. „криви тояги“ с остриета от единия край, обвити с видрова кожа. Освен това дръжката на тези жезли-копия е украсена с две ленти от видрова кожа, разположени на ок. 60 см. една от друга, а към всяка лента се прикрепят по четири пера от скален орел. Кривото копие е дълго ок. 2,40 м. Всички останали воини от обществото носят прави копия с дълги остриета. Те също са обвити с видрова кожа с козината нагоре. Всеки воин от обществото носи специална дрънкалка, от където идва и името им. Тя се прави от тояжка, дълга около един фут и се обвива с еленова кожа. Към тази дръжка се прикрепят няколко от рудиментните копитца на лос, елен или антилопа.
Пазителят на лосовия рог е лидер на всички танци и песнопения. Лосовия рог е прав, дълъг ок. 45 см. и около 5 см. в диаметър. Придадена му е формата на змия, с глава и опашка. По гърба има изрязани напречни бразди на разстояние 1,5 см. една от друга. При церемонии лосовият рог се използва по следния начин: съвсем ниско над земята се опъва парче сурова кожа – то служи за резонатор. Опашката на змията се държи с лявата ръка и браздите се търкат напред – назад с кост от пищяла на антилопа; така се получава висок пронизителен звук. Дрънкалките от копита имат четири свещени песни и четири военни песни, а също около двеста танцувални. Когато сто, че и повече воини пеят в хор под звука на лосовите рога, те може да бъдат чути отдалече.
В съответствие с наставленията на Великия Пророк рогът във форма на змия е даден на шайените за примамване и викане на бизоновите стада, лосовете и елените, за да се приближат към лагера. За да направят това още по-ефикасно, воините се събират, дъвчат магически растения, които са използвани във всички церемонии на Свещените Стрели, а после ги изплюват върху лосовите рога. Пазителят държи „змията“ за опашката и движи пищялната кост по гърба ѝ към себе си, като движението става от главата към опашката. След като той извърши това движение четири пъти, бизоните и елените неизбежно се омагьосват и се приближават към него. Всички елени и антилопи, на които се въздейства по този начин са убивани, месото и кожите се вземат, а рудиментните копитца се предават на членовете на обществото за изработване на дрънкалки.
Освен дрънкалките, копията, лъковете и стрелите, членовете на обществото на Дрънкалките от копита изработват сами и дрехите си. По време на танците си те носят копията си в едната ръка, държат тялото си изправено и подскачайки нагоре – надолу, през цялото време пеят и дрънкат с дрънкалките си.
Около 1865 г. Воините – Лосове получават прозвището Барутните лица (Powder faces) или Сините кореми след един инцидент, при който след взрив на сандък с барут, в лицата на мнозина членове на обществото се набиват зрънца барут.
След Фетърмановата битка (21 декември 1866 г.), в която членовете на обществото вземат дейно участие, те започват да носят взетите като плячка американски мундири. Заради това и заради проявената в сражението смелост започват да ги наричат Сините войници. По време на шествията, които съпътстват различни племенни церемонии те, подобно на американската кавалерия, яздят по четирима в редица и няколко души свирят военни сигнали с трофейни тръби.
Обществото на Койота или Воините-Лисици Обществото на Койота (Coyote or Fox Warriors Society) получава името си от факта, че основателя му учи членовете да подражават на койота по издръжливост, ловкост и подвижност. Койотът е особено почитан от американските индианци, които го смятат за най – успешния и хитър ловец. Благодарение на упоритите тренировки те са най-добри сред съплеменниците си в бягането на дълги дистанции, игрите и т.н. Обществото се състои обикновено от около 150 воини. Военният вожд носи като регалия кожата на прерийна лисица или койот и обществото смята тази кожа за свещена, защото Великия Пророк донесъл Свещените стрели загърнати именно в такава кожа. Ако членовете на обществото натриват магическия си вързоп (medicine bundle) в тази кожа или го окачват върху нея, като я намятат, то Воините – Лисици се чувстват леки като перо и могат да тичат на поразителни дистанции без почивка. Това общество също така има Пазител на дрънкалката, който винаги носи боядисана в червено изсушена тиква, пълна с камъчета. Историците отбелязват, че в стари времена дрънкалката се правела от бизонова кожа, но постепенно е заменена с тиква. Дрънкалката се ползва за отмерване на ритъма по време на песните и танците, а нейният пазител е лидер на церемониите, тъй като той знае всички песни на обществото. То има четири песни, посветени на койота, четири военни песни и около 300 танцувални.
За да отпразнуват четиридневния си танц, Койотите издигат шатрата си или в центъра, или пред лагерния кръг, след което се определя място и кожата се поставя вътре в шатрата, така че главата да е обърната към входа. Военният вожд с помощниците си сядат непосредствено зад кожата. Когато всички седнат, свещената койотска кожа се разстила пред вожда на обществото и помощниците му, намиращи се в кръга на събралите се. Понякога четирите сестри сядат на кожата пред вождовете. Четирима воини – Койоти носят копия с боядисана в черно дървена част, които са ок. 3,5 см. в диаметър. Те са огънати и между краищата им е опъната тетива, така че когато бъде поставена, тя придава на копието вид на огромен лък. Няколко вида пера се окачват на определен интервал по дължината на лъка-копие, а на единия край има острие, за да е по-универсално оръжието. Всички други членове носят прави копия и обикновени лъкове със стрели.
Всеки воин носи две орлови пера, втъкнати вертикално в скалповия му кичур. Всички редови членове на обществото се боядисват еднакво. Тялото и горната част от ръцете и краката се оцветява в жълто, а долната част на ръцете и краката под коленете – в черно. На гърдите всеки воин носи окачен на ремъче през врата символ на луната (1/4 фаза). Този полумесец е направен от дебела сурова кожа и оцветен в черно. По време на танца Койотите бързо скачат нагоре-надолу, потропвайки в такт с нарастващия темп на музиката. За церемониите четирите сестри на обществото винаги обличат роклите си украсени с ценните лосови зъби. Лицата им са боядисани жълти и те също носят две орлови пера, забодени вертикално в косата.
Преданията на шайените съобщават, че воините на това общество понякога носят косата си по средата на гребен, за да подчертаят дългия си скалпов кичур, като главата от двете страни се остригва напълно. Членовете на другите общества носят косите си дълги.
Обществото на Мъжете-Кучета