Йованче (Иван) Попантов Попангелов () е български революционер, тиквешки ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Йованче Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев на 4 януари 1882 година. По-малък брат е на Христо и Тодор Попантов. Завършва четвърто отделение в родното си село, след което учи в българското третокласно училище в Прилеп. В Прилеп, където по това време учителства брат му Тодор, се включва в македоно-одринското освободително движение и се запознава с Дамян Груев. По-късно учи в българското педагогическо училище в Скопие, където също се занимава с революционна дейност. Самонаранява се с кама и без да завърши е принуден да отиде да се лекува в София.
След успешна операция в Александровска болница тръгва обратно за Македония, но е задържан 3 дни във Враня от сръбските власти защото се е декларирал като българин. Пристига през февруари 1902 година във Ваташа и заточва да се занимава с организирането на революционни комитети.
По време на Кадиноселската афера е арестуван и от април до март 1903 година лежи в Битолския затвор. В затвора през август 1902 година научава за убийството на баща му поп Анто от турци. След излизането си от затвора през пролетта на 1903 година Попантов активно започва да се занимава с революционна дейност. През пролетта на 1904 година Българска църковна община в Кавадарци го назначава за учител в града.
Като районен ръководител на ВМОРО за ваташкия район, той спомага за укрепването на организацията в Тиквешията. Брат му, Христо Попантов го описва по следния начин:
През ноември 1904 година Попантов напуска учителстването заедно с Дончо Лазаров и Михаил Шкартов и тримата стават четници в четата на Добри Даскалов. Попантов прави неуспешен опит да убие Иван Радналията, преминал на гръцка страна.
Заминава за Солун, където 6 месеца се лекува при доктор Христович. През лятото на 1905 година, след амнистия, се легализира и става учител в родното си село. Избран е за ръководител на Околийския комитет на ВМОРО в Кавадарци. По същото време в организацията се появяват и обвинения за грубост и нетактичност от страна на някои членове на околийското ръководство, включително и на Попантов.Камчевски, Петре. Револуционерното движење во Тиквешијата до Балканските војни, Кавадарци 1995, с. 185.
На 28 юни 1906 годинаЗа датата на смъртта на Й. Попантов има няколко версии. Борис Николов посочва 28 юни: . Христо Попантов сочи 11 и 28 юли (пос. съч., с. 333), както и 29 юни (пос. съч., с. 227, 345). Датата 28 юни е спомената и в едно оплакване на жители на Ватоша до руския агент в Битоля от 9 юли 1906 г. – Щерионов, Щелиян и А. Джонев. Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ век), Кюстендил 2001, с. 130. Йованче Попантов е убит заедно с приятеля си Милан Попкоцов в центъра на Ваташа от членове на турски комитет, борещ се срещу ВМОРО. Физическият убиец, мюсюлманин от село Долни Дисан, по-късно е арестуван и съден, но в крайна сметка е освободен. Каймакаминът в Кавадарци по повод на убийството казва, че не може на едно място да има двама каймаками – турски и български.
Попантов е погребан в двора на църквата във Ваташа. Смъртта му е възпята в народната песен „Църно му било пишано на Йованче Попандов“.Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко, София 1925, издание на Тиквешкото благотворително братство, с. 10 – 12.
Родословие
Външни препратки "Йованче п. Антон", публикувано във в-к "Независима Македония. Орган на македонската емиграция", год. II, бр. 66, София, 11 юли 1924 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Хора от община Кавадарци Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище