Пиролиза се нарича термохимичен процес на термично разлагане на биомаса при отсъствие на кислород и под действието на висока температура. Методът се използва при производство на кокс, дървени въглища, както и за получаване на течни горива от стари гуми и други материали.
Така се нарича и химико-технологичният процес по обработка на нефтопродукти, при който под въздействието на топлина (до 650 – 750 °C) и при налягане близко до атмосферното, тежки нефтени суровини се превръщат в ненаситени и ароматни въглеводороди.
В резултат от пиролизата на нефтопродукти се получават: до 50% газообразни въглеводороди, от които: до 40% етилен, над 5% пропилен, водород, метан, пропан. 40 – 60% течни смоли, съдържащи: до 10% бензен, до 6% толуен, ксилоли, нафтален и други.
Точните процентни съотношения на продуктите на пиролизата зависят от състава на суровината и параметрите на процеса. По-леките суровини, както и нефтеният или природният газ, при пиролиза се разпадат до повече низши алкени.
Процесът на пиролиза е сходен с крекинга, който обаче се извършва при участие на химически реагенти.
Източници
„Физико-математическа и техническа енциклопедия“, 2 том, Издателство на БАН, София, 2000
Категория:Химични процеси