Чарлс Латуидж Доджсън (), по-известен с псевдонима си Луис Карол (), е британски писател, философ, математик, логик, фотограф, изобретател и духовник. Неговите най-известни произведения са детските книги „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Той е известен с умението си да използва игра на думи, логика и фантазия. Неговите стихотворения „Джаберуоки“ (1871) и „На лов за Снарк“ (1876) са класифицирани в жанра на литературния нонсенс. Някои от безсмислените логики на „Алиса в Страната на чудесата“ отразяват публикуваните му трудове по математическа логика.
Произхожда от семейство на висшоцърковни англиканци и получава духовно образование в църквата „Крайст Чърч“ в Оксфорд. В този град той прекарва по-голямата част от живота си като учен, преподавател и англикански дякон. Алис Лидъл – дъщеря на Хенри Лидъл, декан на църквата „Крайст Чърч“ – е широко определяна като оригиналното вдъхновение за „Алиса в Страната на чудесата“, въпреки че той винаги е отричал това.
Биография Ранни години Чарлз Латуидж Доджсън произхожда от северноанглийско семейство с консервативни възгледи и силна принадлежност към висшоцърковната традиция на Англиканската църква. Повечето от мъжките му предци са били армейски офицери или англикански духовници. Прадядо му, Чарлз Доджсън, достига висока позиция в църковната йерархия, като става епископ на Елфин в селски район на Ирландия.Clark, с. 10 Дядо му по бащина линия, също носещ името „Чарлз“, е армейски капитан, загинал по време на ирландското въстание от 1803 г., когато двамата му синове са още бебета.Collingwood, с. 6–7 По-големият от тези синове – Чарлз Доджсън, е баща на писателя. Той получава образование в училище „Ръгби“ в едноименния град, а по-късно продължава обучението си в колеж „Крайст Чърч“ към Оксфордския университет.Bakewell, Michael (1996). Lewis Carroll: A Biography. London: Heinemann. с. 2 Въпреки изявените си способности по математика и възможността за академична кариера, избира духовния път и става енорийски свещеник.Collingwood, с 8Cohen, с. 30–35
Доджсън е роден на 27 януари 1832 г. в енорийския дом „Вси светии“ в село Деърсбъри, Чешър. Той е най-големият син и третото дете на Чарлз Доджсън (1800 – 1868) и на съпругата му Франсис Джейн Латуидж (1804 – 1851). Има трима братя и седем сестри:
Франсис Джейн (Фани) (1828-1903), неомъжена Елизабет Люси (1830-1916), неомъжена Керълайн Хюм (1833-1904), неомъжена Мери Шарлот (1835-1911), съпруга на преподобния Чарлз Колингууд. Един от синовете й – Стюарт Конингууд е първият биограф на Луис Карол, публикувайки „Животът и писмата на Луис Карол“ (The Life and Letters of Lewis Carroll) малко след смъртта на писателя. Скефингтън Хюм (1836-1919), духовник, съпруг на Изабел Мери Купър Уилфрид Лонгли (1838-1914), спортист, управител на имение, съпруг на Алис Джейн Донкин Луиза Флетчър (1840-1930), неомъжена Маргарет Ан Ашли (1841-1915), неомъжена Хенриета Харингтън (1843-1922), неомъжена Едуин Хирън (1846-1918), неженен, духовник, пастор-мисионер на Тристан да Куня
Когато е на 11 години, баща му получава жилище в село Крофт он Тийс, Йоркшър, и семейството се установява в нов, просторен дом, който остава тяхна резиденция в продължение на 25 години.
Бащата на Доджсън е ревностен и консервативен англикански свещеник, който по-късно става архидякон на Ричмънд. Той е привърженик на Висшата църква и проявява симпатии към Англо-католицизма, като подкрепя идеите на Джон Хенри Нюман и Трактарианското движение. Възпитанието на децата му е силно повлияно от тези религиозни убеждения. Въпреки това Чарлз Доджсън развива критично отношение към някои от ценностите на баща си и към Англиканската църква като институция.Cohen, с. 200–202
В ранното си детство получава домашно образование. Запазените списъци с книги от семейния архив свидетелстват за неговия ранен интелектуален напредък – още на седемгодишна възраст чете произведения като „Пътят на поклонника“ от Джон Бъниан. Подобно на много от своите братя и сестри, страда от заекване, което затруднява социалните му контакти.
На 12-годишна възраст е изпратен в училище „Ричмънд“ в град Ричмънд, Северен Йоркшър, а през 1846 г. постъпва в училище „Ръгби“ в град Ръгби, където е учил и баща му. Там не се чувства щастлив,Collingwood, с. 30–31 но показва отлични резултати, особено в областта на математиката.Collingwood, с. 29
През май 1850 г. се записва в Оксфордския университет като студент в колеж „Крайст Чърч“, където е учил и баща му.Clark, с. 63–64 След кратко изчакване, през януари 1851 г. се настанява в общежитието.Clark, с. 64–65 Само два дни след пристигането си в Оксфорд е принуден да се върне у дома поради внезапната смърт на 47-годишната си майка.
Академичната му кариера в началото е белязана от редуване на обещаващи успехи и периоди на разсеяност. Въпреки че не винаги е усърден в ученето, неговият талант му позволява да се справя с лекота. През 1852 г. се дипломира с отличие по математика,Collingwood, с. 52Clark, с. 74 а през 1854 г. завършва Школата по математика като първенец на курса, получавайки степен по бакалавър по изкуства.Collingwood, с. 57Wilson, с. 51
Остава в Крайст Чърч като студент и преподавател, но през следващата година не успява да вземе важен изпит за стипендия, признавайки собствената си неспособност да се съсредоточи върху ученето.Cohen, с. 51Clark, с. 79 Въпреки това, през 1855 г. е назначен за лектор по математика в колежа – позиция, която заема в продължение на 26 години. През този период изпълнява и други длъжности, включително помощник-библиотекар. Офисът му се намира в близост до жилището на декана, където живее Алис Лидъл – момичето, често свързвано с вдъхновението за „Алиса в Страната на чудесата“.Leach, Ch. 2.
Баща му, архидякон Доджсън, умира през 1868 г., след което по-голямата му сестра Фани Доджсън поема отговорността за управлението на семейния дом с помощта на вуйна им Люси Латуидж. Семейството се мести от енорийския дом в село Крофт онт Тийс в „Кестените“ в град Гилдфорд, Съри.
Личност и дейност Здравословни проблеми
Като млад Чарлз Доджсън е описван като висок и строен – приблизително 183 см – с къдрава кестенява коса и сини или сиви очи, според различни източници. В по-късните години от живота си външността му се променя: свидетелства го описват като донякъде асиметричен, със сковано и тромаво поведение, което вероятно се дължи на травма на коляното, получена в зряла възраст.
Още в ранното си детство Доджсън страда от треска, която води до загуба на слуха в едното му ухо. На 17-годишна възраст преживява тежък пристъп на коклюш, който вероятно допринася за хроничната слабост на гърдите му в по-късен етап от живота. Освен това развива заекване, което сам нарича своето „колебание“ – речев дефект, който го съпътства през целия му живот и оказва влияние върху социалните му контакти.Leach, Ch. 2.
Заекването е съществена част от образа му. Съществува апокрифна история, според която той заеквал само в присъствието на възрастни, докато с деца говорел свободно и плавно. Въпреки популярността на тази идея липсват достоверни доказателства в нейна подкрепа.Leach, с. 91 Самият Доджсън изглежда е бил особено чувствителен към речевия си дефект. Често се твърди, че се е окарикатурил като Додо в „Алиса в Страната на чудесата“, като препратка към трудността да произнася фамилното си име. Въпреки че той действително се е наричал „додо“, връзката с неговото заекване остава недоказана.Leach, Ch. 2. Въпреки че заекването го съпътства през целия му живот, то никога не е било толкова сериозно, че да му попречи да се изявява успешно в обществото. Живеейки във Викторианската епоха, когато забавленията често са били домашно организирани и социалните умения като пеене и рецитиране са били високо ценени, младият Доджсън проявява артистичен талант и увереност. Съществуват сведения, че той е можел да пее на задоволително ниво и не се е притеснявал да изпълнява пред публика. Освен това е бил умел в имитацията, разказването на истории и се е смятал за добър участник в шаради.Leach, Ch. 2.
Социални връзки В периода между първите си публикувани произведения и успеха на книгите за Алиса, Чарлз Доджсън започва да се движи в кръговете на прерафаелитското движение. През 1857 г. се запознава с изкуствоведa Джон Ръскин, с когото установява приятелски отношения. Около 1863 г. развива близки връзки със семейството на художника Данте Габриел Росети, като често ги фотографира в градината на дома им в Челси, Лондон.
Доджсън поддържа познанства и с други видни представители на прерафаелитската школа, сред които Уилям Холман Хънт, Джон Евърет Миле и Артър Хюз. Освен това е в добри отношения с писателя Джордж Макдоналд, автор на приказки, чиято положителна реакция към ръкописа на „Алиса“ от страна на неговите деца мотивира Доджсън да потърси издател за творбата.Leach, Ch. 2.Cohen, с. 100–4
Политика, религия и философия Чарлз Доджсън традиционно е възприеман като личност с консервативни убеждения в политически, религиозен и социален аспект. Мартин Гарднър го определя като тори, който проявява респект към аристокрацията и известна надменност спрямо по-нисшите социални слоеве. Уилям Тъкуел, в своите „Спомени от Оксфорд“ (1900), го описва като „строг, срамежлив, прецизен, погълнат от математически размисли, бдително упорит в своето достойнство, твърдо консервативен в политическата, теологичната и социалната теория, животът му е разчертан в квадрати като пейзажа на Алиса“.
През 1861 г., след като не успява да получи освобождаване от стандартното изискване за преподавателите в „Крайст Чърч“, Доджсън е ръкоположен за дякон в Англиканската църква. В биографичния сборник „Животът и писмата на Луис Карол“ се отбелязва, че неговият дневник съдържа множество скромни самооценки, съчетани със сериозни молитви, в които моли Бог за прошка и напътствие.Collingwood Когато е запитан от приятел относно религиозните си възгледи, Доджсън отговаря, че е член на Англиканската църква, но изразява съмнение дали може да бъде определен като напълно висшоцърковен деятел.
Освен към литературна и академична дейност, той проявява интерес и към редица други области. Той е сред първите членове на Обществото за психически изследвания – организация, посветена на изучаването на паранормалните явления. В едно от писмата му се съдържат намеци, че е приемал за възможно съществуването на феномени като телепатията.
Доджсън също така се занимава с философски въпроси и публикува няколко текста, посветени на логиката и дедуктивното мислене. През 1895 г. в списание „Майнд“ излиза неговата кратка, но влиятелна статия „Какво каза костенурката на Ахил“ (на англ. "What the Tortoise Said to Achilles"), в която развива регресивен аргумент, поставящ под въпрос основите на дедукцията. Статията предизвиква интерес и е препечатана сто години по-късно, през 1995 г., в същото списание, придружена от коментарна статия на философа Саймън Блекбърн, озаглавена „Практическо отглеждане на костенурки“ (на англ. "Practical Tortoise Raising").
Творческа дейност Литература Още от ранна възраст Чарлз Доджсън проявява интерес към писането на поезия и проза. Той активно допринася към семейното списание Mischmasch, където публикува свои ранни творби. По-късно започва да изпраща произведенията си до различни периодични издания, като между 1854 и 1856 г. негови текстове се появяват в националните списания The Comic Times и The Train, както и в регионални издания като Whitby Gazette и Oxford Critic.
По-голямата част от тези ранни публикации са хумористични, понякога със сатиричен характер. Въпреки умерения успех Доджсън е изключително взискателен към собственото си творчество. В писмо от юли 1855 г. той отбелязва: „Не мисля, че все още съм написал нещо достойно за истинско публикуване (в което не включвам Whitby Gazette или Oxsonian Advertiser), но не се отчайвам да го направя някой ден“.Leach, Ch. 2.
След 1850 г. създава и куклени пиеси за забавление на своите братя и сестри. От тях е запазена една – La Guida di Bragia.