Терминът несъзнавано е изкован от германския философ от Романтизма Фридрих Шелинг и по-късно е представен на английски от поета и есеист Самюъл Колридж.Bynum, Browne & Porter, The Macmillan Dictionary of the History of Science, London, 1981, p.292.
Исторически преглед Идеята за несъзнаваното води началото си от АнтичносттаНеговата по-модерна история е описана от Анри Еленбергер в „Откриване на несъзнаваното“ (Basic Books 1970) и е изследвано чрез комуникацията между културите. Документирано е между 2500 и 600 г. пр.н.е. в индуистки текстове познати като Веди, намирани днес в Аюрведа медицината. Alexander, C. N. 1990. Growth of Higher Stages of Consciousness: Maharishi's Vedic Psychology of Human Development. C. N. Alexander and E.J. Langer (eds.). Higher Stages of Human Development. Perspectives on Human Growth. New York, Oxford: Oxford University PressMeyer-Dinkgrafe, D. 1996 Consciousness and the Actor. A Reassessment of Western and Indian Approaches to the Actor's Emotional Involvement from the Perspective of Vedic Psychology. Frankfurt/Main: Peter LangHaney, W. S. II. 1991. Unity in Vedic aesthetics: the self-interacting dynamics of the knower, the known, and the process of knowing. Analecta Husserliana 233, pp. 295 – 319Geraldine Coster 'Yoga and Western Psychology: A comparison' 1934. Във философията на Ведите, съзнанието е основата на физиологиятаWALLACE, R. K.; FAGAN, J. B.; and PASCO, D. S. Vedic physiology. Modern Science and Vedic Science 2(1): 3 – 59, 1988Michael S. King (2003) Natural Law and the Bhagavad-Gita: The Vedic Concept of Natural Law Ratio Juris 16 (3),399 – 415 и чистото съзнание е „тихо, напълно обединено поле на съзнанието“Alexander, Charles N, Robert W. Cranson, Robert W. Boyer, David W. Orme-Johnson. „Transcendental Consciousness: A Fourth State of consciousness beyond Sleep, Dream, and Waking.“ Sleep and Dream. Sourcebook. Ed. Jayne Gackenbach. New York, London: Garland Publishing Inc., 1986. 282 – 315Alexander Charles N. et al. „Growth of Higher Stages of Consciousness: Maharishi's Vedic Psychology of Human Development.“ Higher Stages of Human Development. Perspectives on Human Growth. Eds. Charles N. Alexander and Ellen J. Langer.New York, Oxford: Oxford University Press, 1990. 286 – 341
Парацелз предоставя първото научно споменаване на несъзнаваното в своята работа Von den Krankeiten (1567) и неговата клинична методология създава цяла система, която е смятана за началото на модерната научна психология.Harms, Ernest., Origins of Modern Psychiatry, Thomas 1967 ASIN: B000NR852U, p. 20 Шекспир изследва ролята на несъзнаванотоThe Design Within: Psychoanalytic Approaches to Shakespeare: Edited by M. D. Faber. New York: Science House. 1970 Антология на 33 произведения върху Шекспировите пиеси от психоаналитици и литературни критици, чиято работа е повлияна от психоанализата. в много от своите пиеси, без да го нарича по този начин.Meyer-Dinkgrafe, Daniel "Hamlet's Procrastination: A Parallel to the Bhagavad-Gita, in Hamlet East West, edited by. Marta Gibinska and Jerzy Limon. Gdansk: Theatrum Gedanese Foundation, 1998e, pp. 187 – 195Meyer-Dinkgrafe, Daniel 'Consciousness and the Actor: A Reassessment of Western and Indian Approaches to the Actor's Emotional Involvement from the Perspective of Vedic Psychology.' Frankfurt am Main: Peter Lang, 1996a. (Series 30: Theatre, Film and Television, Vol. 67) Yarrow, Ralph 'Identity and Consciousness East and West: the case of Russell Hoban'. Journal of Literature & Aesthetics, Vol. 5, No. 2 (July-Dec. 1997), pp. 19 – 26 Западните философи като СпинозаЕрих Фром, Отвъд Веригите на илюзиите, изд. Захари Стоянов, 2002, стр. 127: "Спиноза беше първият мислител разработващ понятие за безсъзнателното. Той предполагаше, че хората „осъзнават своето желание, но не познават причините, детерминиращи това желание“.", Лайбниц, Шопенхауер и НицшеЕрих Фром, Отвъд Веригите на илюзиите, изд. Захари Стоянов, 2002, стр. 128: Понятието за безсъзнателното го откриваме отново в един различен контекст в известното изказване на Ницше: „Паметта ми казва, че съм извършил това. Гордостта ми казва, че не съм го направил, паметта ми се предава.“ развиват западна гледна точка за ума, която загатва за тази на Зигмунд Фройд. Шопенхауер също е повлиян от четенето на Ведите. Фройд, разчитайки на своите еврейски корени развиваDrob, S. Freud and the Chasidim: Redeeming The Jewish Soul of Psychoanalysis. Jewish Review 3:1, 1989Drob, Sanford L. (1998 – 2006). „This is Gold“: Freud, Psychotherapy and the Lurianic Kabbalah (HTML). Посетен на 4 април 2007Drob, Sanford L. (1999). Jung and the Kabbalah (HTML). History of Psychology. май 1999 Vol 2(2) 102 – 118. Посетен на 4 април 2007 междуличностно изследване на несъзнателната психика в очевидно нов терапевтичен метод и асоциираната с него наука, позната като психоанализа.
Несъзнателни процеси и несъзнателна психика Невронауката е едно от невероятните места, където може да се намери подкрепа за пропозицията като приспособима като несъзнателния ум.Miller, Laurence In search of the unconscious; evidence for some cornerstones of Freudian theory is coming from an unlikely source – basic neuroscience. Psychology Today December 1, 1986 Например, изследователи от медицинския център на Колумбийския университет откриват, че краткотрайни образи на страшни лица – образи, които се появяват и изчезват толкова бързо, че не успяват да се осъзнаят – произвеждат несъзнателна тревожност, която може да бъде засечена в мозъка с най-последната техника за заснимане на мозъка.www.medicalnewstoday.com. Посетен на 17 април 2007.
Фройд и психоаналитичното несъзнавано Може би най-детайлно и точно идеята за несъзнаваното се разработва от Зигмунд Фройд и последователите му. Тази идея лежи в основата на психоанализата. Фройд използва на немски думата das Unbewusste за несъзнавано.
За Фройд, несъзнаваното е склад за инстинктивни желания, нужди и психични действияЕрих Фром, „Отвъд веригите на илюзиите“, изд. Захари Стоянов, стр. 123. Докато миналите мисли и спомени могат да бъдат изтрити от непосредственото съзнание, те управляват мислите и чувствата на индивида от сферата на несъзнаваното.
Фройд разделя психиката на съзнателна или „Аз“ и на две части на несъзнателното: „То“ или инстинктите и „СвръхАз“. Той използва идеята за несъзнаваното, за да обясни различни видове невротично поведение.
В тази теория „несъзнавано“ се свързва с тази част на душевното функциониране, в която субектите правят себе си неосъзнати.Geraskov, Emil Asenov The internal contradiction and the unconscious sources of activity. The Journal of Psychology November 1, 1994 Abstract: Тази статия е опит да се даде ново значение на добре познати експериментални изследвания, анализа, на което може да ни позволи да разкрием несъзнаваното поведение, което дотогава е останало незабелязано от изследователите. Тези изследвания потвърждават изказванията на Фройд, но също така разкриват и нови аспекти на несъзнавата психика. Първата глобална психологическа концепция на вътрешното противоречие като несъзнаван фактор, влияещ на човешкото поведение развито от Зигмунд Фройд. По негово мнение, това противоречие е изразено в борбата между биологичните инстинкти и себе си. . Посетен на 17 април 2007
Фройд предлага вертикална и йерархична система на човешкото съзнание: съзнателна психика, предсъзнателно и несъзнавано – всяко лежи под другите. Той вярва, че значимите психични събития заемат място „под повърхността“ в несъзнаваното,Например сънищата: Фройд нарича символите в съновиденията „царски път към несъзнавато“ като скритите съобщения от несъзнаваното, които са форма на вътрешна комуникация извън осъзнаването. Той интерпретира тези събития и като символични, и с актуална значимост.
За психоанализата несъзнаваното не включва всичко, което не е съзнателно, а по-скоро само това, което е активно потиснато от съзнателните мисли или това, което личността отклонява да знае съзнателно. В смисъл тази гледна точка поставя личността във взаимоотношение с несъзнаваното си като противник, не примирявайки се със себе си, за да пази това, което е скрито несъзнавано. Терапевта тогава е посредник, опитващ се да позволи на неизказаното и неизразимото да се разкрие само, използвайки техниките на психоанализата. Съобщенията, излизащи от конфликта между съзнанието и несъзнаваното сякаш са криптирани. Психоаналитикът е представен като експерт в интерпретирането на тези съобщения.
Колективното несъзнавано на Юнг
Карл Юнг развива концепцията по-нататък. Той разделя несъзнаваното на две части: лично несъзнавано и колективно несъзнавано. Личното несъзнавано е резервоар на материал, който някога е бил осъзнаван, но е бил забравен или потиснат.
Колективното несъзнавано е най-дълбокото ниво на психето, съдържащо натрупани унаследен опит. Смята се, че има два начина за свързване на егото с личното несъзнавано. Например нашето внимание може да се отклони от тази страница към спомена за нещо, което сме правили вчера.
Лингвистичното несъзнавано на Лакан
Психоаналитичната теория на Жак Лакан поддържа, че несъзнаваното е структурирано като език.
несъзнаваното, Лакан казва, не е по-примитивна или архетипна част от психиката отделена от съзнанието, лингивистичното его, а по-скоро образува всяка частича като комплекс и лингивистично сложност като самото съзнание.
Ако несъзнаваното е структурирано като език, Лакан казва, тогава собствената ни личност отхвърля всяка точна на връзка с това, което е „складирано“ следвайки травма или „криза на идентичността“. По този начин тезата на Лакан за структурно динамичното несъзнавано е също и предизвикателство към его психологията на Ана Фройд и нейните американски последователи.
Полемика Има много спорове относно концепцията за несъзнаваното отнасящи се до нейната научна или рационална валидност и дали несъзнаваната психика съществува изобщо. Сред философите, Карл Попър е един от най-известните съвременни опоненти на Фройд. Попър смята, че теорията на Фройд за несъзнаваното не е фалсифицируема и по този начин е ненаучна. Той се обръща не толкова към идеята, че нещата се случват в нашата психика несъзнавано, а по-скоро към изследванията на психиката, които не са фалсифицируеми. Ако някой свърже всеки въображаем експериментален резултат от теорията на Фройд за несъзнателната психика, тогава никой експеримент не може да опровергае теорията.
В социалните науки Джон Уотсън се смята за първия американски бихевиорист, критикуващ идеята за „несъзнаваната психика“ по подобен начин, който смята, че учения трябва да се фокусира върху наблюдаемото поведение по-скоро, отколкото върху интроспекцията.