Стефан Попов (писател)

Стефан Савов Попов е български писател, философ и общественик от средите на българската емиграция в изгнание след 1944 г. Петър Увалиев казва за него: „единственият наш мислител, който имаше какво да каже на света, но най-вече като българин“.

Биография Стефан Савов Попов е роден на 24 януари 1906 г. в София. През 1910 г. семейството му се мести в Русе, където баща му е назначен за директор на Висшия педагогически курс за учители. В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище „Св. Йосиф“ – немски, френски и английски. Започва гимназиалното си образование в Русе, но тогава баща му е назначен в Министерство на образованието и семейството се завръща в София, където Стефан завършва гимназия.

Стефан Попов е един от учредителите на Българския планински клуб (БПК) през 1929 г., което се приема за начало на организирания алпинизъм в България. По спомени на присъствалите той е бил душата на идеята за създаването на клуба; избран е за негов председател (1929 – 1931), а после за секретар (1931 г.).Бешев, Сандю. 90 години организиран алпинизъм в България. Началото. – Вестник Ехо, бр. 7, 2019. След 1925 г. публикува в изданията „Млад турист“, „Български турист“, „Народ“, „Слово“, „Отечество“, „Утре“, „La Bulgarie“, „Юридическа мисъл“.

През 1930 г. завършва право в Софийския университет и работи като асистент на проф. Йосиф Фаденхехт, а по-късно и като адвокат на свободна практика.

През май 1932 година Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на профашисткия интелектуален кръг „Млада България“. Той е силно повлиян от междувоенния германски национален консерватизъм и от националсоциализма, по-специално от работите на Артур Мьолер ван ден Брук, които определя като „политическо откровение“. Като главен редактор на списание „Млада България“ неговата критика на либерализма и подкрепа за фашистките социални реформи оказва силно влияние върху държавната доктрина на авторитарния режим след средата на 30-те години. През 1938 – 1939 година Попов е редактор и на издавания от Ратничеството за напредък на българщината списание „Пролом“.

През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща, а от 1943 г. – в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество – факт, от които се възползва максимално, за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време.

След съветската окупация в България Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. През 1950 година е избран в първото централно ръководство на емигрантската организация Български национален фронт, но напуска организацията при нейното разцепление през 1959 година. От 1951 г. е възпитател на Симеон II в Мадрид в Испания, но през 1953 напуска двора в изгнание, за което свидетелства негово писмо до царица ЙоаннаПисмо на Стефан Попов до Царицата-майка, 14 януари 1953 година, Медиапул, 24.03.2004. Много години е активен в емигрантските среди, говорител в Радио „Свободна Европа“ и дългогодишен главен редактор на българската секция на „Гласът на Америка“. Основател и председател на българското академично дружество „Д-р П. Берон“ обединило български учени-емигранти.

Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.

Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Преди няколко години прахът му е донесен в България и погребан в Софийските централни гробища. Съпругата му Тина Стефан Попова умира на 11 ноември 2005 г. в Мюнхен.

Библиография „Планини и хора“ (1938) „Воля за облик“ (1970 Мюнхен /на немски) „Българската идея“ (1981) „Третото поколение“ (1981) „Сто години българска свобода“ (1979) „Тринадесет български века“ (1981) „България и Европа“ (1980) „Народът“ (1987) „Идеята за Европа през вековете“ (цикъл лекции по РСЕ 1976 – 1977) „Краят на всички илюзии или Европейският културен панславизъм“ (1982 – немски) „Безсъници“ (1989)

Бележки

Външни препратки „Безсъниците на Стефан Попов“, блог на Мирчо Икономов, 26 януари 2011 г. Славея Балдева, „Безсъници“-те на Стефан Попов“, Свободата, 10 октомври 2012 г. Борислав Гърдев, „Скептикът философ: 105 години от рождението на Стефан Попов“, Палитра, 2011, бр. 1 (42) Писмо на Стефан Попов до Царицата майка, 14 януари 1953 година, Медиапул, 24.03.2004 Откъси от „Безсъници“ на Стефан Попов, 1 част: INVICTIS VICTI VICTVRI, блог на Мирчо Икономов, 24.06.2008 Откъси от „Безсъници“ на Стефан Попов, 2 част: начетеност, яснота, уединение, блог на Мирчо Икономов, 25.06.2008 Откъси от „Безсъници“ на Стефан Попов, 3 част: липсата на стил, залезът на авторитетите, завръщане към варварството и други особености на „прогресвиното“ съвремие, блог на Мирчо Икономов, 26.06.2008 Откъси от „Безсъници“ на Стефан Попов, 4 част: Европейската идея и демокрацията в техните изкривени форми? Варваризирането на елитите и сервилността на интелигенцията, блог на Мирчо Икономов, 27.06.2008 Откъси от „Безсъници“ на Стефан Попов, 5 част, блог на Мирчо Икономов, 01.07.2008 Откъси от „Безсъници“ на Стефан Попов, 6 част, блог на Мирчо Икономов, 02.07.2008 Откъси от „Българската идея“ на Стефан Попов, 1 част, блог на Любен, 13.06.2008 Откъси от „Българската идея“ на Стефан Попов, 2 част, блог на Любен, 17.06.2008 Откъси от „Българската идея“ на Стефан Попов, 3 част, блог на Любен, 20.06.2008

Категория:Български писатели Категория:Български философи Категория:Български дипломати Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Български фашисти Категория:Български монархисти Категория:Българи в Германия Категория:Членове на Българското академично дружество „Д-р Петър Берон“ Категория:Родени в София Категория:Починали в Мюнхен Категория:Погребани в Централните софийски гробища