Тодор Станков с псевдоним Един гостенин е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в 1874 или 1875 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В гимназията е привлечен към ВМОРО от Даме Груев. В 1894/1895 учителства в Прилеп, където става член на местния околийски революционен комитет. През учебната 1895/1896 година учителства в щипската махала Ново село, препоръчан от Даме Груев да заеме неговото място учителско място в града и в Щипския революционен комитет. В Щип колеги са му Гоце Делчев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров. След това учителства в Радовиш, където оглавява околийския революционен комитет. През август 1897 година заедно със селска милиция обгражда трима турски колджии в село Дедино, убива двама от тях, но след бягството на третия се открива Дединската афера.
През септември 1897 година става учител в Крушево, но разкритията по Винишката афера, ръководени от Дервиш ефенди набират сила и Станков е принуден да стане нелегален и да избяга в София, за да не бъде заловен. През пролетта на 1898 година в София пристига Делчев и приканва революционните дейци от Кочанско, Щипско и Радовишко да се върнат в районите си, за да повдигнат духа на населението след аферата и да закрепят разстроената организация. Станков заминава нелегален за Радовишко. Към него в Конче се присъединяват Васил Липовиклията – Юрука и Георги Турчето. На 12 юни приключва с поставените му задачи и се укрива в Конечкия манастир, където е Турчето го предава и Станков е заловен. Макар че е подложен на тежки мъчения в Радовишкия затвор не прави никакви признания. Прави опит да се самоубие като се обесва, с тухла забива гвоздей в сляпото си око, а след това поглъща хлороформ, но оцелява. Осъден на 6 години и е изпратен в Прищинския затвор. След една година е освободен по погрешка вместо някой си Тодор Стоянов и през Солун заминава за София. В 1901 година е пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил.
През септември 1902 година е назначен за учител в Одринска Тракия, където участва в революционното дело с Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Александър Кипров.
Връща се в София и е администратор на вестник „Вечерна поща“.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Нестроевата рота на Девета велешка дружина на Македоно-одринското опълчение. Награден е с народен орден с корона VI степен. По време на Първата световна война е кмет на град Щип. След войната заема различни държавни служби до края на 20-те години, когато получава апоплектичен удар и остава инвалид. Участва като делегат от Щипското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38
Тодор Станков умира на 29 септември 1938 година в София.
Никола Коларов пише в некролога за Тодор Станков следното:
Външни препратки
"Как бе създадена ВМРО", публикувано във в-к "Македонска Трибуна", год. 11, бр. 528, Индианаполис, САЩ, 1 април 1937 година "Гоце Делчев (първите му години в Щип)", публикувано във в. "Илинден", брой 18, София, 1923 година "Пере Тошев (спомени за него и преживелици)", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. III, кн. 5 (25), София, април 1930 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Прилеп Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Девети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Починали в София Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български кметове на селища, били под българска власт Категория:Кметове на Щип Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Дейци на Македонските братства