Тодор Димитров Павлов е български марксистки философ, политик и журналист, виден деец на Българската комунистическа партия, регент на България (9 септември 1944 – 15 септември 1946). Народен деятел на науката и културата, академик.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 466.
Биография Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 година в Щип (тогава Османската империя) в семейството на учителя Димитър Павлов Грозданов. През 1914 година завършва висше образование в Софийския университет по специалност философия и педагогика, след което преподава като учител в Казанлък (1914 – 1919), Лом, Ихтиман и Бяла черква.
През 1919 година става член на БКП. През 1922 – 1923 година е главен редактор на прокомунистическия вестник „Младеж“. През лятото на 1923 г. е арестуван, но по-късно е освободен. През 1924 година е избран в ръководството на легалната Партия на труда и в Централния комитет на нелегалната комунистическа партия.
След атентата в църквата „Света Неделя“ от 16 април 1925 година е арестуван и осъден на 12 години затвор. През 1929 година е амнистиран и освободен. Участва в Учителската професура и в Антивоенната лига. През 1932 г. емигрира в СССР и става професор по диалектически материализъм в Института за червена професура в Москва. През 1936 г. се завръща в България и се отдава на публицистична дейност. В периода 1941 – 1943 г. е интерниран в концлагери.
На 9 септември 1944 г. с решение на НК на Отечествения фронт и постановление на правителството е назначен за регент на Царство България. Като регент упражнява всички права, застъпени в Търновската конституция, включително и да назначава и уволнява висшия команден състав на армията.
През януари 1945 г. е избран за почетен председател на Македонския научен институт заедно с Димитър Влахов. Участва в списването на „Македонска мисъл“ и защитава проюгославски и промакедонистки идеи. По случай пренасяне костите на Гоце Делчев в Н. Р. Македония на 7. X. 1946 г. в Народния театър в София държи промакедонистка реч.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 2 юли 2026 г.
През 1945 г. е избран за академик. Павлов е професор в Софийския университет в периода 1946 – 1948 г. Народен представител е от 1946 до 1976 г.Кратка биография на сайта на българския държавен архив
Член на Централния комитет на БКП от 1957 до 1977 г., член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1976 г., 2 пъти член на Президиума на Народното събрание (1947 – 1954 и 1962 – 1971).
Председател е на Българската академия на науките в периода 1947 – 1962 г.Исторически раздел на страницата на БАН., директор на Института по философия на БАН (1949 – 1952 и 1960 – 1977), почетен председател на Съюза на българските писатели.* Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г. с. 8 – 9. Два пъти е „Герой на социалистическия труд“ (указ № 60 от 13 февруари 1960 и указ № 100 от 13 февруари 1965) и веднъж „Герой на Народна република България“ (1970). Лауреат е на Димитровска награда (1950), има пет ордена „Георги Димитров“ (1956, 1959, 1960, 1965), два ордена „Ленин“ (1964, 1970) и златен медал „Карл Маркс“.Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 403Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 51
Родословие
Библиография Основни въпроси на философията, Книжарница „Новъ свѣтъ“, 1938 Обща теория на изкуството. Томъ 1. Часть 1 – 2, Книжарница „Новъ свѣтъ“, 1938 Основни въпроси на теорията на познанието. Отражението, Печатница В. Ивановъ, 1938 Що е съзнание, Печатница В. Ивановъ, 1939 Що е практика, Печатница В. Ивановъ, 1939 Що е философия, Печатница П. Р. Славейковъ, 1939 Материализмътъ и другите философски учения, Изд. Довѣрие, 1940 Критика и „критика“ на литературни и философски теми, Изд. Българска книжнина, 1940 Нация и култура. Художествено-критически и философско-социологически очерки, Изд. Д. Гологановъ, 1940 Поезията на Вл. Маяковски и някои основни въпроси на литературната теория и практика, Изд. Д. Гологановъ, 1940 Съвременни философски учения, Изд. Д. Гологановъ, 1941 Теория на отражението, Изд. Нариздатъ, 1945 Цанко Церковски, 1946 Христо Ботев. Васил Левски. Светозар Маркович. Речи и статии 1936 – 1945, Изд. Нариздатъ, 1946 На литературни и философски теми, Нариздат, 1946 Теория на отражението. Основни въпроси на диалектико-материалистическата теория на познанието, Изд. Нариздатъ, 1947 Български поети и писатели, Изд. Български писател, 1948 Диалектическият материализъм – единствената научна философия, Изд. Народна младеж, 1948 Христо Ботев, Изд. Български писател, 1949 Александър С. Пушкин, Максим Горки, Владимир Маяковски, Христо Ботев, Дим. Благоев, Изд. Български писател, 1949 Основни въпроси на естетиката. Том 1, Изд. на БАН, 1949 Философия и физика, Изд. на БАН, 1950 Равносметка на една идеалистическа реакционна философия, Изд. на БАН, 1953 За марксическа история на България. Статии, доклади, изказвания, рецензии 1938 – 1954, Изд. на БАН, 1954 За марксическа естетика, литературна наука и критика. Том 2: 1937 – 1955, Изд. на БАН, 1955 За типичното в действителността и художественото му отражение в изкуството, Изд. Български писател, 1955 Избрани произведения. Том 1: Философия и биологически науки, Изд. на БАН, 1957 Избрани произведения. Том 2: Педагогика и езикознание, Изд. на БАН, 1958 Избрани произведения. Том 3: Философия и исторически науки, Изд. на БАН, 1960 Избрани произведения. Том 4: Философия и естетика. Към историята на естетиката., Изд. на БАН, 1961 Избрани произведения. Том 5: Теория на отражението, Изд. на БАН, 1962 Избрани произведения. Том 6: Философия и естетика. Теоретически студии, статии, доклади и други, Изд. на БАН, 1963 Избрани произведения. Том 7: Философия и естетика. Литературни очерци, доклади, критики, рецензии и други, Изд. на БАН, 1964 Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1965 Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1966 Избрани произведения. Том 10: Ленинизъм и хуманизъм, Изд. на БАН, 1970 Смях, Профиздат, 1962 Каква наука е философията, Изд. на БКП, 1965 Ленинизмът в битка за човека, Изд. на БКП, 1970 Към диалектическото единство на дарвинизма и генетиката, Изд. на БАН, 1970 Лъчи в Преизподнята, Изд. Народна младеж, 1971 За изкуството, Изд. Български художник, 1974 Мисъл и дело, Изд. Наука и изкуство, 1976 Идейни съкровища в историята на България, Изд. Български писател, 1977 Шест писма: Въпроси на научната философия, Изд. на БАН, 1977 Единен и многолик, Партиздат, 1976 Етюди, студии, статии, Изд. Български писател, 1983
Източници Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1 Цацов, Д. 2016. Диалектически материализъм. Вариант „Тодор Павлов“. Велико Търново, Фабер, ISBN 978-619-00-0367-0
Бележки
Външни препратки Статии на Тодор Павлов в сп. „Литературна мисъл“
Категория:Български философи Категория:Философи от 20 век Категория:Марксисти Категория:Български ренегати Категория:Български учени от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български учители Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Български политици от Македония Категория:Македонисти Категория:Българи в СССР Категория:Български лагеристи Категория:Български журналисти Категория:Затворници Категория:Регенти на България Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Академици на БАН Категория:Председатели на БАН Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Герои на Народна република България Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет Категория:Български имигранти от Македония в София Тодор Категория:Родени в Щип Категория:Починали в София