Стѐфан Спѝров (Спиридо̀нов) Македо̀нски е български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог. Патрон е на Държавния музикален театър в София.
Биография Стефан Спиров е роден на 25 март 1885 година в град Сливен, в семейството на майстор резбар-иконописец от дебърското село Кърчища в МакедонияБръзицов, Христо. Един час при..., т. ІІ, София 1943, с. 76. и народна певица. Интересува се от музика и театър още от детските си години, но родителите му се противопоставят на мечтата му да се занимава професионално с пеене. Изпращат го да учи във Висшето оръжейно-техническо училище в град Тула в Руската империя, но след осемнадесет месеца, през 1902 година, своеволно заминава за Москва, за да се яви на изпит в Консерваторията. Постъпва в певческия клас на италианския вокален педагог проф. Е. Корси, но паралелно посещава и класовете по сценично майсторство в отдела за драматично изкуство.М. Малинова, 120 години от рождението на Стефан Македонски , operabg.com. (мъртъв линк) По време на следването си участва в много концерти, добива опит и като статист в театър „Ермитаж“. Дебютира в операта с второстепенни роли на сцената на театър „Зимин“ в Москва.
През 1910 година се завръща в България и изнася благотворителен концерт съвместно с Панайот Димитров, който е и първият му концерт на родна земя. На 5 януари 1911 година прави дебюта си на сцената на „Оперна дружба“ в едни от първите български оперни постановки: „Камен и Цена“ в ролята на Камен и „Борислав“ в ролята на кир Тодор.Мария-Бойка Малинова, Стефан Македонски – ехото на една пламенна душа, в-к „Дума“, 15 юли 2005 г. Следва концертна дейност в цялата страна.
През есента на 1911 година заминава на специализация в Париж при музикалния педагог проф. Решьо, от когото усвоява стиловите особености на френската опера и се подготвя за теноровите партии на оперите „Кармен“ и „Самсон и Далила“. При завръщането си в България през 1912 изнася ролята на Дон Хосе от „Кармен“, но скоро след това е принуден да напусне „Оперна дружба“ поради липсата на средства за всички артисти. Въпреки това, остава съпричастен на дружеството и в периода 1912 – 1914 година, както и след 1916 година, участва в голям брой благотворителни концерти. От 1914 до 1916 година гастролира в Германия на сцените на Берлинската кралска опера и оперните театри в Касел, Хановер, Кобург и Висбаден. В някои от постановките партнира на голямата оперна певица Ана Тодорова.
След края на Първата световна война отново е поканен в състава на „Оперна дружба“. Успешен за тенора е периодът от 1922 до 1933 година, когато пее и на сцените на Свободния, Кооперативния и Художествения театър. През 1924 година с трупа от Народната опера гастролира във Варна.Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.8 / 26 юли 1924. / стр. 2. През периода 1930 – 1932 година работи и като художествен ръководител на Варненската опера, а от 1934 до 1937 година режисира постановки и изпълнява роли в основаната от него през 1933 година Подвижна народна опера.
Прекратява изпълнителна дейност през 1936 година.
През 1948 година Стефан Македонски основава Държавния музикален театър и става негов първи директор. След смъртта му през 1952 година с указ на Министерския съвет театърът е наречен на негово име.
Роли и постановки Стефан Македонски изпълнява роли в множество опери и оперети.
Роли в опери 1911 – Кир Тодор в „Борислав“ от Георги Атанасов, Камен в „Камен и Цена“ от Иван Иванов и Венцеслав Кауцки; 1912 – Дон Хосе в „Кармен“ от Жорж Бизе; 1914 – Радамес в „Аида“, Алфред в „Травиата“, Манрико в „Трубадур“ от Джузепе Верди; 1915 – Канио в „Палячи“ от Руджеро Леонкавало, Туриду в „Селска чест“ от Пиетро Маскани; 1920 – Херцогът в „Риголето“ от Верди, Ленски в „Евгений Онегин“ от Пьотър Чайковски; 1921 – Вертер във „Вертер“ от Жул Масне; 1922 – Отело в „Отело“ от Верди, Раул в „Хугеноти“ от Джакомо Мейербер, Хофман в „Хофманови приказки“ от Жак Офенбах; 1923 – Фауст във „Фауст“ от Шарл Гуно, Иван Ликов в „Царска годеница“ от Николай Римски-Корсаков; 1924 – Самсон в „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс, Фра Дяволо във „Фра Дяволо“ от Даниел Обер, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини, Далибор в „Далибор“ от Бедржих Сметана; 1925 – Каварадоси в „Тоска“ от Пучини; 1926 – Герман в „Дама Пика“ от Чайковски; 1927 – Елезар в „Еврейката“ от Жак Франсоа Халеви; 1928 – Педро във „В долината“ от Ойген д'Албер; 1929 – Лорис във „Федора“ от Умберто Джордано; 1930 – Макс във „Вълшебният стрелец“ от Карл Мария фон Вебер; 1931 – Танхойзер в „Танхойзер“ от Рихард Вагнер.
Роли в оперети Графа в „Граф фон Люксембург“ от Франц Лехар, Едвин в „Царицата на чардаша“ от Имре Калман; Данило във „Веселата вдовица“ от Франц Лехар; Ахмед бей в „Розата на Стамбул“ от Лео Фал.
Постановки на опери 1937 – „Тоска“ от Пучини; 1945 – „Тоска“ от Пучини, „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини; 1946 – „Вертер“ от Масне; 1948 – „Цвета“ от Георги Атанасов, „Кармен“ от Бизе.
Награди Стефан Македонски е носител на множество отличия. За изключително певческо и артистично майсторство през 1917 г. е удостоен с почетната титла Камерзенгер на Кобург-Гота. През 1927 г. получава сребърен, а през 1947 г. – и златен медал за наука, изкуство и култура. Отново през 1947 г. Македонски става първият носител на званието „народен артист“ за България. През 1950 г. получава Димитровска награда.
Вижте също Райчо Спиридонов
Източници
Външни препратки Стефан Македонски като Ленски от „Евгений Онегин“ (аудио) Мария Малинова, „Музикалният театър и неговото име“ , в-к „Култура“ „Стефан Македонски – първият народен оперен артист. 120 години от рождението му“, сайт на Националната опера и балет
Категория:Български оперни певци Категория:Български творци от Македония Категория:Български музикални педагози Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Народни артисти (България) Категория:Родени в Сливен Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Хора от община Дебър (Албания)