Могильовска област () е една от 6-те области на Беларус. Площ – 29 068 km² (5-о място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. – 1 052 877 души (5-о място по население в Беларус, 11,11% от нейното население). Административен център е град Могильов. Разстояние от Минск до Могильов – 240 km.
История От всичките 17 града на Могильовска област 9 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г. 1526 г. – Могильов (първи исторически сведения от 1267 г.) 1604 г. – Чериков (вторично утвърден за град през 1773 г.) 1773 г. – Бихов и Шклов (вторично признат за град през 1925 г.) 1777 г. – Климовичи, Мстиславъл (първи исторически сведения има в Ипатиевската летопис от 1156 г.) и Чауси 1795 г. – Бобруйск 1861 г. – Горки
По време на съветската власт 4 селища са признати за градове: Кричев (1932 г.), Осиповичи (1935 г.), Костюковичи (1938 г.) и Славгород (1945 г.), а след признаването на независимостта на Беларус през 1991 г. за градове са утвърдени още 4 селища: Кличев (2000 г.), Кировск (2001 г.), Белиничи и Круглое (през 2016 г.).
Могильовска област е образувана на 15 януари 1938 г. През 1944 г. Березински район е предаден на Минска област, а няколко района – към новосформираната Бобруйска област, която през 1954 е закрита и тези райони отново са върнати в състава на Могильовска област, като по този начин окончателно се оформят сегашните граници на областта.
Географска характеристика Могильовска област е разположена източната част на Беларус. На изток граничи със Смоленска и Брянска област на Русия, на юг – с Гомелска област, на запад и северозапад – с Минска област и на север – с Витебска област. В тези си граници заема площ от 29 068 km² (5-о място по големина в Беларус, 14% от нейната площ). Дължина от запад на изток – 300 km, ширина от север на юг – 135 km. «Большая Советская Энциклопедия» – Могилёвская область, т. 16, стр. 386 – 388
Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 200 m. Северните части са заети от Оршанско-Могильовската издигната равнина, изградена от льосовидни наслаги, а на югозапад се простира Централноберезинската равнина, изградена от ледникови наноси и ниски моренни хълмове. В североизточната част на областта навлизат крайните югозападни разклонения на Смоленското възвишение и тук се намира максималната височина на областта – 229 m (), на север от село Реместава в Мстиславски район.
Климатът е умерено континентален с мека зима. Средна януарска температура от -6,6 °С на югозапад до -8,2 °С на североизток, а средна юлска съответно 17,8 °С и 18 °С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 650 mm, като 2/3 от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °С) е от 183 денонощия на север до 193 денонощия на юг.
Цялата територия на Могильовска област попада във водосборния басейн на река Днепър, която пресича областта от север на юг на протежение от 202 km и я разделя почти наполовина. Основните притоци на Днепър са Сож (с притоците си Остьор, Проня и Бесед) и Березина (с притоците си Свислоч и Друт. В крайната югозападна част протича участък от река Птич (ляв приток на Припят, десен приток на Днепър). Най-големите езера в областта са Вигода, Черно, Неропля и др.
Почвите в Оршанско-Могильовската равнина са ливадно-подзолисти, а в Централноберезинската равнина – пак ливадно-подзолисти, но с повече пясъчни примеси и частично торфено-блатни. Горите покриват 31% от територията на областта, като най-големите горски масиви са разположени на юг и югозапад, в Кличевски, Осиповички, Глуски и Белинички райони. Преобладават иглолистните гори (66%, бор, смърч), а широколистните гори заемат 28,6%, съставени основно от бреза, осика и елша. Растат също дъб, ясен и клен, а на юг – габър. Блатата са предимно от низинен тип и заемат около 7% от територията на областта. Животинският свят е представен от лисица, белка, норка, пор, заек, язовец, които са със стопанско значение, в горите обитават лос, сърна, дива свиня, вълк, рис и др., а край водоемите – видра, норка, енотовидно куче и др. Има около 200 вида птици (тетерев, глухар, дива патица и др., а реките и водоемите са богати на различни видове риби.
Население На 1 януари 2019 г. населението на Могильовска област наброява 1 052 877 души (11,11% от населението на Беларус). Гъстота – 36,22 души/km². Градско население – 80,9%. Етнически състав: беларуси 88,7%, руснаци 7,85%, украинци 1,19%, поляци 0,16%, евреи 0,13% и др.
Административно-териториално деление В административно-териториално отношение Могильовска област се дели на 2 областни градски окръга, 21 административни района, 17 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 15 града с районно подчинение, 6 селища от градски тип и 2 градски района в град Могильов.
+ Административно-териториално деление на Могильовска област към 1 януари 2019 г. Административна единица Площ(km²) Население(2017 г.) Административен център Население(2017 г.) Разстояние до Могильов(в km) Други градове и сгт с районно подчинение Областен градски окръг 1. Бобруйск 96 216 793 гр. Бобруйск 216 793 110 2. Могильов 119 383 313 гр. Могильов 383 313 - Административен район 1. Белинички 1420 18 044 сгр. Белиничи 9769 44 2. Биховски 2263 28 611 гр. Бихов 17 161 51 3. Бобруйски 1593 16 254 гр. Бобруйск 110 4. Глуски 1335 13 067 сгт Глуск 7063 170 5. Горкиевски 1284 45 856 гр. Горки 34 332 86 6. Дрибински 767 9397 сгт Дрибин 2888 68 7. Кировски 1295 18 694 гр. Кировск 8590 87 8. Климовички 1543 24 153 гр. Климовичи 16 187 124 9. Кличевски 1800 14 691 гр. Кличев 7575 91 10. Костюковички 1494 22 542 гр. Костюковичи 15 956 160 11. Краснополски 1223 9217 сгт Краснополе 5757 109 12. Кричевски 778 31 298 гр. Кричев 25 704 104 13. Круглянски 882 13 573 гр. Круглое 7530 65 14. Могильовски 1895 39 667 гр. Могильов - 15. Мстиславски 1333 20 400 гр. Мстиславъл 10 281 95 16. Осиповички 1947 46 723 гр. Осиповичи 30 951 136 Елизово, Татарка 17. Славгородски 1358 12 651 гр. Славгород 7828 70 18. Хотимски 859 10 218 сгт Хотимск 6185 207 19. Чауски 1471 17 907 гр. Чауси 10 481 41 20. Чериковски 1020 12 960 гр. Чериков 8071 77 21. Шкловски 1333 26 848 гр. Шклов 16 240 40
Вижте също Административно деление на Беларус
Външни препратки Официален сайт
Източници