Бутим

Бу̀тим (, Критарас, до 1927 година Μπούτιμ, Бутим) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География Селото е разположено на изхода на дълбокия Бутимски дол на северозапад от Драма, на 4 km западно от Блатчен (Ахладия).

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е стар славянски модел от корен в глагола бу̀там, бу̀тим, маслобойно каче, и наставка -им. Сравними са местните имена Кричим, Видим, Пордим, Вардим, Обидим, Цалим (Голем, Малки). Възможна е и декомпозиция от бутинѝш, място обрасло с бурени и субституция на н от м. Жителското име е бу̀тимля̀нин, бу̀тимля̀нка, бу̀тимля̀не или бу̀тимлѝя, бу̀тимлѝйка, бу̀тимилѝи.

В Османската империя В XV век в Бутим са отбелязани поименно 34 глави на домакинства. Селото е споменато като християнско. В XIX век Бутим е българско село в Неврокопска каза на Османската империя.

В XIX век Бутим е българско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Будим (Boudime) е посочено като село с 65 домакинства и 230 жители-българи.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Бутим като село с 65 български къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бутим (Бутимъ) живеят 400 българи християни.

Населението се занимава предимно със земеделие и скотовъдство, но край селото има и няколко варници. Бутимци често ходят на гурбет. В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 30 души от Бутим са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция След Междусъюзническата война селото остава в Гърция и цялото му население се изселва в България. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бутим (Μπούτιμ) живеят 329 души.

В 1925 година, след Търлиския инцидент, цялото население на селото се изселва в България - официално 195 жители. Тогава селото има 96 къщи и 550 жители само българи. Най-много бежанци от Бутим живеят в Гулянци и Шияково в Никополско и в Сингартия и Гърмен, Неврокопско.

В селото са настанени десет семейства гръцки бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Бутим (Μπούτιμ) на Критарас (Κριθαράς), което в превод значи „ечемик“. Към 1928 година броят на гръцките бежански семейства в Бутим е 10, а жителите на селото са 26 на брой. Селото е обезлюдено преди Втората световна война.

Личности Родени в Бутим Ангел Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина Ангел Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов Ангел Стефанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина Ангел Т. Коцев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина Ангел Тозев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков Ангел Ян. Карамфилов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина Ангел Янчев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков Атанас Васиков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков Атанас Великов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина Атанас В. Серафимов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина Атанас Тодоров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина Божил Алексов Божков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина Георги Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Запрянов,„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57 македоно-одрински опълченец, 28-годишен, учител, ІІІ клас, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков Георги Петров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина Димитър Г. Шопов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 2 рота на 15 щипска дружина Димитър Георгиев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 15 щипска дружина Димитър Илиев Гърбижанов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина Димитър Спасов Толев (Талев, Тонев, 1870 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина Иван Захариев Петков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина Илия Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина Костадин Дамянов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина Костадин Кръстев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 15 щипска дружина Кръстьо Георгиев Попов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина Мавроди Трифонов Маджаров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина Никола Константинов Кутинов (Котенов, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина Павле Николов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов Петър Ангелов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов Петър Ангелов Утманов (Утшаков), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина Петър Кръстев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов Сотир Георгиев Маджаров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина

Бележки

Категория:Исторически села в дем Неврокоп Категория:Гулянци