Милан Христов Гюрлуков наричан Гюрков, Гюруков, Гюрлука, СтамболовНиколов, Борис и Овчаров, Владимир, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.78, е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Във ВМОРО
Милан Гюрлуков е роден през 1884 година в прилепското село Кривогащани, тогава в Османската империя. Получава прогимназиално образование в Прилеп и учителства една година в родното си село. По време на Илинденско-Преображенското въстание Милан Гюрлуков е пунктов началник в полския район на родния си край. С четата си от 120 души кривогащанци е под прякото началство на Питу Гули, с която участва в сражението при Черния връх. След потушаването на въстанието Милан Гюрлуков остава в четата на Толе паша, по-късно е арестуван и осъден на четири месеца затвор в Битоля.
В Прилеп през 1904 година изпълнява смъртната присъда на ВМОРО срещу местния свещеник сърбоманин Спас Игуменов. Милан Гюрлуков става секретар и помощник-войвода на Ванчо Сърбака, а след неговата смърт поема четата. След афера в Прилепското поле бяга в България и оттам отива като четник в Кумановско. През 1905 година сръбски четници убиват баща му и други негови родственици, заловени на сватба в село Сарандиново.Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 79 (Писмо от Милан Гюрлуков от 1907 г.).
Чета на Милан Гюрлуков, декември 1905 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Милан Юруков Кривогащани Крушевска 2. Илия Златанов Слатино Поречка 3. Никола Симеонов Княжево Софийска 4. Иван Андреев Жвойн Битолска „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41 Чета на Милан Гюрлуков, 15 август 1907 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Милан Гьоруков Крушево 2. Пано Илиев Чеканчево Софийска 3. Вангел Кетов Прилеп 4. Йордан Василев Прилеп 5. Куно Крушево „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Чета на Милан Гюрлуков, 17 май 1908 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Милан Гюрлуков Прилеп 2. Мирче Атанасов Тръстеник Светиниколска 3. Момчил Иванов Василико Одринска 4. Владе Иванов Църнилище Щипска 5. Димко Стоянов Църнилище Щипска „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58 В 1906 година Даме Груев го изпраща за войвода в Светиниколски район, като към 1907 година е районен войвода с чета от 4 души. Ранен е в сражение в ръката. Милан Гюрлуков е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през март 1908 година, а по-късно е избран за велешки войвода, но по нареждане на Тодор Александров остава в Свети Никола. Арестуван е неколкократно, лежи в затворите в Куманово, Скопие, след обезоръжителната акция на Шевкет Тургут паша през септември 1910 година е арестуван отново в Битоля. Преминава в България и още декември се връща с чета в Македония, за да организира, по нареждане на ЦК на ВМОРО, атентат срещу турския султан Мехмед Решад в близост до Скопие, който обаче пропада. По заповед на Тодор Александров организира убийството на Добри Даскалов.Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 324.
През 1911 г. със заповед № 74 Милан Х. Гюрлуков, жител на София, е назначен за помощник-контрольор при пивоварната фабрика „Павлово“ край София, на вакантна длъжност по щат.ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 58, 16.03.1911
По време на войните за национално обединение
През септември 1912 година Милан Гюрлуков участва в Балканската война начело на партизанска чета №51 на Македоно-одринското опълчение. Четата от 1000 души четници и милиция, заедно с войводите Мирча и Аргир, води сражения с турските войски в авангарда на сръбската армия„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 17. Четниците атакуват в тила и прогонват турците при Селечка планина и Студеница, което улеснява преминаването на Бабунския проход от сръбските войски. За това сръбският принц Александър благодари на Милан Гюрлуков и му подарява хубав кон. Милан Гюрлуков посещава и щаба на сръбската армия и съдейства чрез комитетът на ВМОРО в Прилеп за снабдяването на сръбската армия.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 22. Въпреки това той и цялата му чета са арестувани в Битоля, за да бъдат унищожени, но след застъпничество на Милан Матов и руския консул в града Виктор Кал са освободени.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24
Чета на № 51 МОО с командир Милан Гюрлуков Номер Име Години Околия Селище Бележки Видан Найдов Прилепско Бешище Гроздан Лозанов Прилепско Рапеш Даме Попов Прилепско Долнени Коста Шекерков Прилепско Варош Младен Звездов Прилепско Прилеп Недан Дамянов 30 Прилепско Прилеп Пане Наумов Прилепско Прилеп Петър Костов Прилепско Прилеп Спиро Тошев Прилепско Прилеп Христо Димев Прилепско Прилеп безследно изчезнал на 2 ноември 1912 г. Христо Китанов Прилепско Витолища
Милан Гюрлуков участва в организирането на Тиквешкото въстание заедно с Тодор Шикалев. При започването на Междусъюзническата война четата му и тези на Милан Матов, Марко Иванов и Петър Чаулев, се числи към Сборната партизанска рота. Така групирани те минават река Вардар и превземат гарата на Демиркапия като залавят едно сръбско отделение от 417 души със 100 коня обоз. Продължават да водят сражения в централната част на Македония, докато четата е разбита и в късната есен на 1913 година Милан Гюрлуков преминава в Албания, а оттам в България.
По време на Първата световна война Милан Гюрлуков е в Партизанския отряд на Българската армия, който действа в Прилепско. Избиват много сърбомани от Небрегово и околните села.Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 325. Командирован е при щаба на доброволческите отряди на генерал Александър Протогеров и участва в организирането на местната администрация в Прилеп. В Прилепско Гюрлуков заедно със Стефан Алабаков и други четници се отдава на зулуми върху местното сърбоманско, но и българско население с цел събиране на пари. Арестуван е и проведената анкета докадва обвиненията, но е освободен след натиск върху военните власти от Тодор Александров.
След освобождението му Гюрлуков е изпратен в Опълченския полк, който е на гарнизон в Сопие под командването на охридчанина полковник Климент Кръстев, откъдето е изпратен в Косово – към Прищина, Призрен, Качаник и Феризово за преследване на непокорни албанци и събиране на сведения за положението. Според Милан Матов Гюрлуков заедно с четниците си Дано Мързенчето от Мързен и Петре от Ваташа продължава със зулумното събиране на пари и убийствата със знанието на окръжния управител в Призрен Йордан Тренков и полковник Кръстев.Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.
По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Милан Гюрлуков е награден с орден „Свети Александър“.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
След войните След войната Гюрлуков е един от първите дейци включили се в дейността на възстановената ВМРО. На 10 март 1919 година с чета от 70 души минава границата за действия във Велешко и Прилепско.
Гюрлуков участва в учредяването на организацията на македонските войводи и четници „Илинден“ на 16 декември 1920 година в София.
По време на българското управление във Вардарска Македония в периода 1941 – 1944 година Милан Гюрлуков се връща в Македония и подпомага българската администрация. За големите си заслуги към България е награден с три ордена „За храброст“ и няколко „За заслуга“. Избран е в местното прилепско настоятелство на Илинденска организация.
След установяването на комунистическия режим в Югославия, на 15 април 1945 г. извънредният съд в Прилеп издава 10 смъртни присъди.75 години от съдебните процеси във Вардарска Македония, 7 юли 2020 г. МНИ. Гюрлуков е убит в града от югославските комунисти по същото време. Пет години по-късно съпругата и дъщерята му са лишени от жителство и имот, и принудително се заселват в Централна Северна България.
Външни препратки „Как сами се лъжат, или, кой кого лъже“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. II, бр. 46, София, 19 ноември 1922 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Хора от община Кривогащани Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Жертви на комунистическия режим в Югославия Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Български общественици от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Участници в Тиквешкото въстание Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Починали в Прилеп Категория:Носители на орден „Св. Александър“ VI степен Категория:Български подофицери от Македония