Рилски манастир „Свети Йоан Рилски“Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ е ставропигиален манастир на Българската православна църква, сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Йоан Рилски Чудотворец по горното течение на Рилска река.
История Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.
Манастирът „Свети Йоан Рилски“ е построен в памет на Светеца много години по-късно. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на XIV век.
Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси.Бойков, Г. Дупница и Дупнишката котловина през османската епоха (XV-XVIII в.) – В: История на Дупница и Дупнишко. С., 2015, 94. През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Йоан Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител. С., 1947, 287 – 296.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
През 1778 г. манастирът „Св. Йоан Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.
Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
Набези и опустошавания По време на османското владичество манастирът е слабо укрепен и бива честа жертва на набези. „... и мъчно било веке да се увардят такива пустинни монастире от главните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава“Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго, обретающегося в Рилской пустини На 16 август 1778 г. манастирът е опустошен от разбойници. В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до основания все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида. През 1818 г. манастирът е обновен изрядно, но през 1819 г. е заобиколен от 800 души редовна османска войска и ограбен. През 1821 г. след гръцката завера, манастирът е ограбен отново от редовната войска. На 12 януари 1833 г. манастирът изгаря след пожар: изгоре всикото здание монастирско кроме пирга и церкве. През лятото на 1846 г. десетина разбойници заколват петима от манастирския чифлик.
Рилски конгрес на ВМОРО
Освен че манастирът е давал подслон, в него са се провеждали заседания. През октомври 1905 г. в манастира цял месец е траел Рилският конгрес – общ конгрес на Тайната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на който се дава оценка на досегашната дейност на организацията на Илинденското въстание, а има и бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. За председател на конгреса е бил определен изтъкнатият лидер Даме Груев, а в конгреса са участвали видни български революционери като Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пере Тошев, Гьорче Петров, Борис Сарафов, Георги Попхристов, Петър Кушев, Мише Развигоров, Климент Шапкарев, Павел Христов, Добри Даскалов, Лазар Томов и др. След Рилския конгрес се стига до разцепление в Организацията, което става окончателно след героичната гибел на Груев през 1906 г.
1944 – 1989 На 22 юли 1961 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение Министерството на просветата и културата и Министерство на вътрешните работи да внесат предложение в Министерския съвет „Рилският манастир да се използва като държавен музей и се прекрати всякаква църковна дейност в него“Протокол № 192 от 22 юли 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП. С Указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей. Манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир“ и тържествено открит през 1965 г. Междувременно рилските монаси са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. През 1968 г. е разрешено на монасите да се завърнат в манастира и на 1 октомври 1968 г. те се завръщат в Рилския манастир.
През 1976 г. манастирът става национален исторически резерват, а от 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. С Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 г. се възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Седмото велико народно събрание със закон отменя указа от 1961 г.
Паметник на културата Рилският манастир, в т.число Хрельовата кула, църквата, манастирските сгради и църквата „Свети Лука“ са обявени през 1927 г. за „народна старина“ („Държавен вестник“, бр. 69 от 1927 г.).
През 1968 г. Хрельовата кула е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от Средновековието („Държавен вестник“, бр. 77 от 1968 г.).
На 7-ата сесия на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, проведена от 5 до 9 декември 1983 г. във Флоренция (Италия), Рилският манастир е обявен за обект на световното културно наследство. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV век – XIX век, а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
През 1992 г. Рилският манастир; Гробът на Св. Йоан Рилски, включващ църквата „Успение на Св. Йоан Рилски“ и постницата Св. Йоан Рилски; Скитът „Свети Лука“, включващ църквите „Свети Лука“ и „Свети Покров Богородичен“ и килийното училище; метохът Орлица с църквата „Св. св. Петър и Павел“; и църквата „Успение Богородично“ са обявени за групови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национално значение, а метохът Пчелино – за групов архитектурен и исторически комплекс от местно значение („Държавен вестник“, бр. 73 от 1992 г.)
Манастирски сгради Манастирски комплекс През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През XIV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина.
Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново.
Хрельовата кула с параклис „Преображение Господне“
През XIV в. манастирът е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена средновековна кула с параклиса „Преображение Господне“, в който са съхранени ценни стенописи от XIV век.
Църква „Рождество Богородично“
Църквата „Рождество Богородично" е католиконът на манастира. Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква. Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от село Кримин, Сисанийска епархия, потомък на стар род строители. Църквата е от атонски тип – куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Йоан Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.
Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф и други самоковски зографи. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.
Манастирски параклис „Рождество Христово“ Параклисът „Рождество Христово“ е най-големият от общо осемте параклиса в рамките на Рилската света обител и се използва за богослужения през зимния период.
Идеята за параклиса е от втората половина на XX век, но действията на комунистическия авторитарен режим по превръщане на манастира в музей и изгонването на монасите от Рилския манастир, спират изграждането на параклиса в чест на Рождението на Христос. Комунистите превръщат помещението, което е избрано за параклис, в киносалон.
През 2007 година започват дейности по възстановяване на параклиса по идея на игумена Адрианополски епископ Евлогий. От 2009 година параклисът е действащ. Иконостасът е дело на Ангел Атанасов и група студенти от Националната художествена академия, иконите са изрисувани от доц. Стефан Тъпанов, преподавател в НХА, а архиерейският трон, украсителната дърворезба и проскинитарият са изработени от дърворезбаря Владимир Златков. Подът на параклиса е изработен от архимандрит Серафим Динков (от 2014 година Неврокопски митрополит), който е ландшафтен архитект по образование.
Монаси от Зографския манастир подаряват на храма чудотворната икона на Божията Майка „Отрада, Утешение” - тя е поставена в предверието в дантелена ажурна дърворезбена рамка.
Църква „Въведение Богородично“ Църквата „Въведение Богородично“ е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира.
Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църква-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от XVIII или началото на ХІХ в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена вероятно преди средата на XVIII в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на XVIII или началото на ХІХ в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуетажна галерия.
Стара постница с църквата „Успение на свети Йоан Рилски“