Деепричастието е нелична глаголна форма, често срещана в славянските езици, например в българския, руския, чешкия език и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е глаголно наречие (а наречието е неизменяема част на речта).Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 168 – 170.
Деепричастието в българския език
Образуване и значение Деепричастията в българския книжовен език се образуват (също като сегашните деятелни причастия) от основата на минало несвършено време с помощта на окончанието -йки: от формата за 3 л. ед.ч. се премахва окончанието -ше и се прибавя окончанието -йки.
Основната гласна (гласната пред -йки) е винаги е при глаголите от I и II спрежение — и когато е ударена, и когато е неударена: чета̀ — четѐ — четѐше — четѐйки (първо спрежение); летя̀ — летѝ — летѐше — летѐйки (второ спрежение); но̀ся — но̀си — но̀сеше — но̀сейки (второ спрежение).
Основната гласна е винаги а (отбелязвана с буквата а или я) при глаголите от III спрежение и е винаги неударена: глѐдам — глѐда — глѐдаше — глѐдайки (трето спрежение); стрѐлям — стрѐля — стрѐляше — стрѐляйки (трето спрежение).
Деепричастието винаги пояснява сказуемото като обстоятелствено пояснение за начин. По-точно, деепричастието означава действие, едновременно с действието, изразено от сказуемото. При това деепричастието не посочва вършителя на действието, затова се подразбира, че вършителят на действието, изразено от деепричастието, съвпада с вършителя на действието, изразено от сказуемото. Иначе казано, вършителят на действието, изразено от деепричастието, е винаги подлогът, независимо дали деепричастието се намира по-близо до подлога, или до допълнението.
Пример: Иван срещна Петър, отивайки на училище.
В това изречение думата Иван е подлог, а думата Петър е допълнение. Следователно на училище е отивал Иван, а не Петър.
В безличните изречения няма подлог, така че деепричастията са лишени от смисъл: липсва вършител на действието.
Пример: Излизайки на улицата, ми стана студено.
Изречението Стана ми студено е безлично, тоест няма подлог, затова не става ясно кой е излязъл на улицата. Не може да се приеме, че говорещият е излязъл на улицата, защото думата ми е непряко допълнение, а не подлог. Изречението може да се поправи по следния начин: Излизайки на улицата, почувствах студ.
Изречението вече има подлог — аз (макар и изпуснат).
Деепричастието (също като сегашното деятелно причастие) означава едновременност на изразеното действие с друго действие, затова то може да се образува само от глаголи от несвършен вид. Има думи казвайки и казващ, обаче няма думи кажейки и кажещ.
Правописни правила В писмената реч изразите с деепричастия се отделят със запетаи: Иван, отивайки на училище, срещна Петър.
Отделят се със запетаи дори изрази, които се състоят само от деепричастие: Мария, пеейки, готвеше вечеря.
Отрицателната частица не поначало се пише разделно от деепричастията, както и от глаголите: не виждам — не виждайки; не зная — не знаейки; не мога — не можейки.
По изключение отрицателната частица не се пише слято с глагола и деепричастието, когато те имат само отрицателни форми или когато започват с представката недо-: нехая — нехаейки; недочувам — недочувайки.
Но ако глаголът (деепричастието) започва с представката до-, отрицателната частица не се пише разделно. Има например глагол достигам, обаче няма глагол недостигам (въпреки че има съществително име недостиг), затова частицата не се пише разделно: не достигам — не достигайки.
Понякога има два глагола: един — с представката до-; друг — с представката недо-. В такъв случай отрицателната частица не се пише слято с втория глагол, но разделно от първия; същото важи за деепричастията: дочувам — дочувайки, не дочувам — не дочувайки; недочувам — недочувайки.
Между двата варианта има разлика в смисъла.
Пример с глаголите: Не дочувам лоши работи за сина ти. Недочувам с дясното ухо.
Пример с деепричастията: Спокоен съм, не дочувайки лоши работи за сина си. Недочувайки с двете уши, трудно разбирам какво ми говорят хората.
Разновидности Сегашно / несвършено деепричастие Описаната по-горе разновидност на деепричастието (единствената съществуваща в съвременния български език) изразява действие, едновременно с друго действие. Следователно от гледна точка на момента на това друго действие деепричастието се явява сегашно, тоест несвършено. Тази особеност го прави подобно на сегашното деятелно причастие и обяснява факта, че може да се образува само от глаголи от несвършен вид.
Въпросната разновидност на деепричастието съществува и в други славянски езици, например в руския език, където деепричастията се образуват с окончанията: -а след шушкава съгласна (ж, ш, ч, щ [шч]); -я в останалите случаи.
Примерни форми: сидя, играя, волнуясь, трепеща (седейки, играейки, вълнувайки се, треперейки).
Примерна употреба в изречение: Рассказывая, она громко смеялась. (Разказвайки, тя гръмко се смееше.)
Тук деепричастието изразява действие, едновременно с действието, изразено от сказуемото. В други случаи деепричастието може да изразява по-продължително действие, по време на което се извършва друго, по-кратко действие, изразено от сказуемото.
В английския език има ing-форма, която е многозначна: тя изпълнява службата на отглаголно съществително име, сегашно деятелно причастие и деепричастие, а в продължителните глаголни времена има смисъла на глагол. Например думата running означава тичащ, тичайки, тичане, а в някои глаголни времена означава също тичам.
Пример: Running in the park, I saw two squirrels. (Тичайки в парка, видях две катерички.)
Тук деепричастието изразява по-продължително действие, по време на което се извършва друго, по-кратко действие, изразено от сказуемото. В други случаи деепричастието може да показва действие, едновременно с действието, изразено от сказуемото.
Минало / свършено деепричастие
В някои езици има и друг вид деепричастие, което по аналогия може да се нарече минало или свършено деепричастие. То описва действие, предхождащо друго действие. Такова деепричастие е съществувало в старобългарския език: , .
Отпаднало е с развитието на езика, поради което не се среща в съвременния български език. Пази се обаче в руския език: От невъзвратните глаголи се образува с окончание -в (има и просторечен вариант на -вши): Окончив университет, я устроился на работу. (Като завърших университета, постъпих на работа.) От възвратните глаголи се образува с окончание -вши: Машина, промчавшись, оставила много дыма. (Като профуча, колата остави много дим.) Повече сведения за тази разновидност на деепричастието в руския език има в едноименната статия на Википедия.
В английския език не съществуват прости глаголни форми от този вид, обаче има конструкцияRaymond Murphy, English Grammar In Use, Cambridge, 2012, unit 68, p. 136.
having + минало причастие
със същото (перфектно) значение. Пример:
Having found a hotel, we looked for somewhere to have dinner. (След като намерихме хотел, потърсихме къде да вечеряме.)
Във всички тези случаи деепричастието изразява действие, завършило преди действието, изразено от сказуемото.
В съвременния български език същата служба се изпълнява частично от други минали причастия (миналото свършено деятелно причастие и миналото страдателно причастие): Завършил работата си, той въздъхна с облекчение. Настанил се удобно, дядото запали лулата си. Настанен удобно, дядото запали лулата си.
Поради наличието на тези възможности изгубената причастна форма не създава проблем на говорещите български език.
Лично / спрегаемо деепричастие
В източнокавказките и ескимоско-алеутските езици деепричастията са лични глаголни форми, тоест изменят се по лице (и число), поради което тяхното глаголно лице може да е различно от глаголното лице в главното изречение.Г. А. Меновщиков, Азиатских эскимосов язык, 1997.
Пример от чаплинския език: имиткылъюни означава напълвайки той това, като напълването е едновременно с действието от главното изречение.
Освен това деепричастията в тези езици могат да се спрягат в най-различни времена и наклонения, тоест имат множество форми, изразяващи различни модалности.
Примери от чаплинския език за деепричастия с различен смисъл: съпътстващо действие: имиг,люку (напълвайки той това); едновременно действие: имиткылъюни (напълвайки той това); цел: имисӄылъюни (за да напълни той това); намерение: имиг,налюни (канейки се да напълни той това); минало свършено действие: имиг,ьягу (когато той напълни това); минало несвършено действие: имиг,аӄӈаминигу (когато той напълваше това); реално условие в бъдещето: имиӄагу (ако той напълни това); пожелание или нереално условие в бъдещето или в миналото: имиг,ьяӄагу (ако той би / бе напълнил това); ограничително условие: имиг,вагиляминигу (докато той напълни това); предупредително предположение: имиг,наюкаминигу (както и да напълни той това); противопоставително предположение: имиг,наминигу (дори да напълни той това); и др.
Комбинацията „г,“ в тези примери обозначава малката г (Unicode U+04F7) от азбуката на чаплинския език.
Източници
Категория:Българска граматика Категория:Глагол