Александър Сергеевич Яковлев () е съветски авиоконструктор, генерал-полковник от авиацията, академик от АН на СССР (1976), два пъти Герой на социалистическия труд, десетократен кавалер на орден „Ленин“, депутат от Върховния съвет на СССР през 1976 – 1989, референт на Сталин по въпросите на авиацията.

Биография Семейство А. С. Яковлев се ражда на 19 март (1 април) 1906 г. в гр. Москва, в семейството на чиновник. Баща му – Сергей Василиевич завършва Александровското търговско училище. След края на образованието си служи в транспортния отдел на нефтената фирма „Товарищество братьев Нобель“ („Сдружение на братя Нобел“). Майка му – Нина Владимировна – е домакиня. Родът на Яковлев произлиза от крепостни селяни на граф Дмитриев-Мамонов. Дядо му – Василий Афанасиевич държи лавка за свещи на Илинските врати в Москва и има договор за поддръжката на полилеите на Болшой театърЯковлев А. С. Цель жизни (записки авиаконструктора). Изд. 3-е, доп. М., Политиздат, 1972 °C.-13.

Кариера През 1924 г. А. С. Яковлев построява първия си летателен апарат – планера АВФ-10, който е награден като един от най-добрите съветски планери на всесъюзните съревнования. Първият полет на АВФ-10 е на 15 септември 1924 г. – тази дата се отбелязва като рожден ден на ОКБ Яковлев.

От 1924 до 1927 г. Яковлев работи отначало като работник, по-късно и като моторист в летателния отряд на Военновъздушната академия „Н. Е. Жуковски“. В началото, независимо от многобройните му молби за постъпване в същата академия, той не е приеман, тъй като не е от „пролетарски произход“. През 1927 г. Яковлев построява лекият самолет АИР-1 и през същата година е приет в академията, която завършва през 1931 г. През същата тази 1931 г. постъпва на работа като инженер в авиозавод № 39 (Завод „Менжински“), където през август 1932 г. организира група за лека авиация.

На 15 януари 1934 г. Яковлев става началник на производствено-конструкторското бюро на Спецавиатрест Авиопром, а от 1935 до 1956 г. е главен конструктор. От 11 януари 1940 до 1946 г. той едновременно с това е и заместник на наркомаНарком (народен комисар) – длъжност в Съветския съюз в периода 1917 – 1946 г., съответстваща на министър. Вж. Съвет на народните комисари на СССР на авиационната промишленост по новата техника. От 1956 г. до 1984 г. е Генерален конструктор на ОКБ Яковлев.

Общо конструкторското бюро, носещо неговото име и чийто генерален конструктор е той, създава над 200 типа и модификации на летателни апарати, в това число и над 100 серийно произвеждани:

Леки самолети с различно предназначение – спортни, многоцелеви, включително и реактивни. Изтребители през Великата отечествена война Първите съветски реактивни изтребители и изтребители прехващачи Десантни планери и вертолети, в това число най-големият в света през 1950-те г. вертолет Як-24 Семейство свръхзвукови самолети, включващо първите съветски свръхзвукови бомбардировачи, разузнавателни самолети и изтребители прехващачи. Първите в Съветския съюз самолети със скъсено и вертикално излитане и кацане, включително и свръхзвуков, Як-141 Реактивни пътнически самолети Безпилотни летателни апарати.

От 1934 г. самолетите на ОКБ Яковлев са в крупносерийно производство и експлоатация. Общо са построени над 70 хиляди самолета „Як“, в това число над 40 хиляди самолета през Втората световна война. През войната две трети от съветските изтребители всъщност са конструкция на Яковлев. Самолетите на ОКБ Яковлев са награждавани с Ленинска и осем Държавни награди на СССР и са използвани както в СССР (Русия), така и в други държави. На самолетите конструкция на ОКБ Яковлев са установени 74 световни рекорда.

Яковлев умира на 22 август 1989 г. в Москва и е погребан в Новодевичото гробище в същия град.

Дейност и критика Яковлев е един от много малкото съветски авиоконструктори непопаднали под ударите на масовите репресии през 1930-те години благодарение на специалните отношения, които има със Сталин. В мемоарите си Яковлев привежда следния диалог със Сталин:

След смъртта на Сталин този род отношения довеждат до критики към Яковлев. Конструкторът Л. Кербер си спомня:

Яковлев е наясно, че на поста Заместник на наркома по опитно самолетостроене може да стане обект на обвинения в необективност и „затриване“ (очерняне) на други авиоконструкториЯковлев А. С. Цель жизни (записки авиаконструктора). Изд. 3-е, доп. М., Политиздат, 1972 °C.-199.

Впоследствие така и става. Отбелязва се, че Яковлев е изиграл съдбовна роля в съдбата на някои възможно перспективни разработки на други авиоконструктори от неговото време, по-специално той напълно отхвърля проектите САМ-13 на А. С. Москальов през пролетта на 1941 г., РМ-1 през 1946 г., РК-800 (Разтегателно крило 800 км/ч) на Г. И. Бакшаев, СК-1 и СК-2 през 1940 г. и т.н. В много съвременни източници се отбелязва печалната роля на Яковлев в съдбата на перспективния изтребител И-180 на Николай Поликарпов и даже съпричастността на неговите подчинени към катастрофата, отнела живота на всенародния тогава любимец Валерий ЧкаловЧкалов загива при изпитанията на самолета И-180, конструкция на Поликарпов. След смъртта му ръководството на завода и редица конструктори са подложени на репресии, но изпитанията на И-180 продължават. Въпреки добрите си данни обаче, самолетът така и не влиза в серия., но последното твърдение официално няма потвърждение.

Руският автор Марк Солонин в книгата си „На мирно спящих аэродромах“ („На мирно спящите летища“) обвинява Яковлев в разпространяването на мита за превъзходството на германската авиация над съветската в годините на Гражданската война в Испания (1936 – 1939). Този „мит“ попада в учебниците по история. Според автора, Яковлев по този начин се бори с конкурента си ПоликарповВ Гражданската война в Испания от руска страна участват основно изтребители, конструкция на Поликарпов – И-15, И-152, И-16..

Библиография Рассказы авиаконструктора. М., 1957 50 лет советского самолетостроения. М., 1968 Советские самолеты. Изд. 3-е. М., 1979; Цель жизни (записки авиаконструктора). M., 1974

Източници

Категория:Руски авиоконструктори Категория:Съветски авиоконструктори