Дисоциацията е неочаквано частично или пълно разпадане на нормалната интеграция на съзнанието на личността или психологическото функциониране, което не може да бъде лесно обяснено от личността. Дисоциацията е душевен процес, който прекъсва връзките между мислите, спомените, чувствата, действията или чувството за идентичност на личността. Дисоциацията е нормален отговор на травма и позволява на ума да се дистанцира от преживяванията, които са прекалено много за психиката по това време.Haines, Staci. Healing Sex: A Mind-Body Approach to Healing Sexual Trauma. Ed. Felice Newman. New York: Cleis P, 2007 Дисоциативните разпадания може да засегнат всеки аспект на личностното функциониране. Макар че някои дисоциативни разпадания включват амнезия, повечето от дисоциативните събития не включват. Докато дисоциациите са обикновено неочаквани, те типично се преживяват като обезпокоителни, автономни смущения в обикновените начини на личността да отговаря и функционира. Поради тяхната неочаквана и широко необяснима природа, те са явяват изключително изваждащи от равновесие. Дисоциацията е често завършващ механизъм за оцелели от травма.
Външни препратки International Society for the Study of Trauma and Dissociation The official journal of the International Society for the Study of Dissociation (ISSD), published between 1988 and 1997
Източници
*