Златоградският говор е български диалекти, явяващ се като преход между родопските и източните рупски говори. Говори се предимно в района на Златоград.
Характеристики Застъпници на стб. са: пред мека сричка – ê (широко е) и по-рядко ’а (омекчена предходна съгласна и а): врềме, дềте, но и вр’àме, д’àте. пред твърда сричка ’а: д’àдо, хл’àп. За разлика от много от околните говори, в златоградския липсва преглас на а след мека съгласна и мека сричка: жàби, чàши Развой на стб. в е: ден, жèна (жъна). Застъпници на стб. и са съответно ъ и е: път, зет. Акав изговор – a вместо неударено o (но само в предударена сричка): агнѝште (огнище), балѝ (боли), дабрè. Златоградския диалект се разделя на: Златоградски говор – към който се включват самия град, Долен, Ерма река, Старцево и др. Тикалско-неделински говор – тук се включват град Неделино, неговите колиби и всички селца от „Тикла“. Гърнатски говор – този диалект е характерен само за село Гърнати.
Вижте също Павликянски говор
Литература Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
Категория:Рупски говори говор